сряда, 31 юли 2013 г.

Червената църква - Перущица

   
  Червената църква или Червената черква край град Перущица е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика изградена в края на 5 или началото на 6-и век.


   Червената църква е била богато украсена. Стените и били облепени с мраморни плочи, над които следвали стенописи.

   Днес са останали само някои стени и части от купола. Достигнала до наши дни като величествени руини, Червената църква е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

сряда, 17 юли 2013 г.

Синанишка порта, Връх Синаница, Гергийски ( Георгийски ) езера, Муратов връх, хижа Вихрен


   Сутринта поднесе чиста и приятна панорама към околните върхове, след неприятния престой в "хижа" Синаница.

   Снимка с част от групата.

   И с цялата и част.

   Катя и връх Синаница.

   Изкачваме се по ръба.

   Ники позира за мащаб на скалния ръб. Останалите от групата вече се подвизават на връх Синаница, след качване по сипея от "хижата". Ние се качихме през Синанишка порта, където оставихме раниците зад едни скали.

  Приказен маршрут за зимно изкачване тук.

   Полегатата част от подхода към върха.

   На повечето места скалният ръб завършва с отвесни участъци, както е в мраморния дял на Пирин и маршрута по Кончето.

   Улей по скалния ръб.

   Стената снимана от връх Синаница.

   Групова снимка в посока връх Муратов, от който както се оказа в последствие, се откриват зашеметяващи гледки към връх Тодорка, връх Синаница, езерните групи и мраморния дял на Пирин.

   В посока Синанишка порта. Времето за миг ни изненада - нахлу мъгла, помислихме си, че ще си останем с гледките до тук.

  Мъглата ту се разчистваше.....

  ....на моменти пак полазваше.

   По ръба над циркуса Гергийски ( Георгийски ) езера.

  В посока връх Вихрен, първенеца на Пирин планина.

   Отново към Гергийските езера.

   И изглед от връх Муратов в посока връх Вихрен, Кутело 1 и 2, Кончето......

   Изглед от Муратов в посока връх Тодорка.

   В посока Чукарите и Стражите в далечината.

   Дончовите караули в дясно - ясно очертания ръб, по който минахме вчера в мъглата.

   И привичната за Пирин каменно-езерна гледка, която в ясно време може да разфокусира погледите и да накара човек да се замечтае.

   На край света..... Далеч от шум и хорска суета.

   Групата ни под Муратов връх на слизане с последните слънчеви лъчи. В ляво е Муратово езеро, отсреща връх Тодорка с трите си ясно изразени коти ( Малка, Средна и Голяма ).

   Толкова от Пиринското ни ходене. Времето беше с нас, което беше важно за успешната му реализация. Заслизахме към хижа Вихрен в компанията на приятната умора и последвалата носталгията по Пирин планина. :) 

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Хижа Вихрен, езеро Окото, Муратово езеро, Бъндеришка порта, Дончовите караули, заслон Спанополе, Синанишка порта, хижа Синаница


Добро утро Пирин. :)

Пред хижа Вихрен в подножието на връх Вихрен. Изчакваме русенската група да пристигнат от Русе след целонощно пътуване (или казано по-просто - обратното на целодневно)... :)

Групата е готова за прехода и общата снимка под връх Вихрен.

Пред езеро Окото.

Пред Муратово езеро.

Народът пъпли по Бъндеришка порта.

Връх Тодорка и наближаващата облачно-мъглива маса. Поглед по билото от поредицата - Дончови караули. Отсреща връх Тодорка (Малка, Средна и Голяма).


Връх Башлийски чукар.


През Караулите не минава маркирана туристическа пътека. Все пак преминаването оттам е възможно - има тясна утъпкана пътека, която на места се губи. Преминаването на първия и последния скалисти зъбери от участъка е рисково и трябва да се прави с повишено внимание. Тук навлизаме във втори участък.

Народът пъпли по Дончовите караули.

Спанополското езеро приветства с изумруден цвят полазващата облачна маса.

Мъглата облизва и Дончовите караули, по които се движим.

Динамично време е това време. :)

Спанополското езеро малко преди мъглата да изсмуче изгледа към неговата красота.

Поглед назад към връх Муратов.

Скално образувание по Дончовите караули.

Връх Спанополски чукар с едноименното езеро.

Данчо (Даката) по Дончовите караули.

Слизаме към Спанополе. Мъглата ни поглъща с лакомата си бързина. 

Спанополски крави по пътеката.

Спанополски пейзаж с камъни без крави, само с мъгла. :)

И отново, пак с крави. :)

Спанополски камънаци разхвърляни из цялата Спанополска долина.

Езеро от циркуса Спанополски езера. Оловната облачна маса се движи бавно с тежестта си над долината.

Заслон Спанополе. Гостоприемно място с добри хижари. Хубаво е да се посети.

Пред стената на рида Синаница и връх Синаница.

Връх Синаница по залез. Някои от голямата ни група го изкачиха, докато ние обикаляхме по Караулите и Спанополе.

Момин връх по залез.

Самата хижа Синаница като цяло е добре прехвалена по сайтове и брошури. Добра "мандра" за правене на пари от будали.  "Хижарите", или както могат да се определят - подчинените на "Директорите на водопади" от Кресна ни записаха за ред за палатки в една разхвърляна тетрадка, разпънати в двора на хижата в 18 часът вечерта, след тежък преход и сериозни резервации по телефона преди това. Нямало места. Увикаха ни, взеха ни двойни пари за спане по двама човека на пружинено легло в стая, което е напълно незаконно според определени членове и алинеи (не ми се цитират кодексите), в която прозореца не се затваряше (механизмът му беше повреден). Бойлера на покрива шуртеше по керемидите цяла нощ. Комедията премина и в криминална драма, единият от субектите (който записваше за палатките) не си свали тъмните очила през цялото време, другия хижарят - неизкъпан, неизбръснат, а не би трябвало да е така, все пак е "представително лице" на хижата (домакин, хижар или както им казват назначаващите ги) ни увика преди да ни вземе двойните пари, крайно неприятно и незаконно. Не издават документи за парите, които ни вземат, (нито за "нощувката", нито в "заведението") т.е. не отчитат данъци, което пък е подсъдимо! Кой стопанисва? Кой ги назначава? Кой отговаря за ремонтите и поддръжката на съоръженията за безопасно пребиваване? Към кого да се обърнем за оплакване и ред други въпроси без отговори?! Миризмите на пържено се разнасят из спалните помещения, а не е редно. За да отговаря едно заведение на определени изисквания то по закон трябва да има инсталирана аспирация, или да не съществува в този му незавършен и незаконен вид. Институциите: ХЕИ, Данъчните, КЗП - Комисията за защита на потребителя, в сайта на която смятам да подам оплакване!!!... "Нормално" е да е така в низвергнатата ни "Държава". Иначе е безспорно - езеро Синаница, огледалните му води и скалните отвеси......... мястото е номер едно. 


Така завърши първият ден от Пиринското приключение. Групата беше разнородна - разделяхме се, събирахме се и т.н. :) Следват ракиени пости, сън в кочината "хижа Синаница" на раздрънкани легла по двойки с тест драйв на пружини и снимките от вторият ден в Пирин. До скоро. :)