сряда, 17 юли 2013 г.

Синанишка порта, Връх Синаница, Гергийски ( Георгийски ) езера, Муратов връх, хижа Вихрен


   Сутринта поднесе чиста и приятна панорама към околните върхове, след неприятния престой в "хижа" Синаница.

Снимка с част от групата.

И с цялата и част.

Катя и връх Синаница.

Изкачваме се по ръба.

Ники позира за мащаб на скалният ръб. Останалите от групата вече се подвизават на връх Синаница, след качване по сипея от "хижата". Ние се качихме през Синанишка порта, където оставихме раниците зад едни скали.

Приказен маршрут за зимно изкачване тук.

Полегатата част от подхода към върха.

На повечето места скалният ръб завършва с отвесни участъци, както е в мраморният дял на Пирин и маршрута по Кончето.

Улей по скалния ръб.

Стената снимана от връх Синаница.

Групова снимка в посока връх Муратов, от който както се оказа в последствие се откриват зашеметяващи гледки към връх Тодорка, връх Синаница, езерните групи и мраморният дял на Пирин.

В посока Синанишка порта. Времето за миг ни изненада - нахлу мъгла, помислихме си, че ще си останем с гледките до тук.

Мъглата ту се разчистваше.....

....на моменти пак полазваше.

По ръба над циркуса Гергийски ( Георгийски ) езера.

В посока връх Вихрен, първенеца на Пирин планина.

Отново към Гергийските езера.

И изглед от връх Муратов в посока връх Вихрен, Кутело 1 и 2, Кончето......

Изглед от Муратов в посока връх Тодорка.

В посока Чукарите и Стражите в далечината.

Дончовите караули в дясно, ясно очертаният ръб, по който минахме вчера в мъглата.

И привичната за Пирин каменно-езерна гледка, която в ясно време може да разфокусира погледите и да накара човек да се замечтае.

На край света..... Далеч от шум и хорска суета.

Групата ни под Муратов връх на слизане с последните слънчеви лъчи. В ляво е Муратово езеро, отсреща връх Тодорка с трите си ясно изразени коти ( Малка, Средна и Голяма ).

Толкова от Пиринското ни ходене. Времето беше с нас, което беше важно за успешната му реализация. Заслизахме към хижа Вихрен в компанията на приятната умора и последвалата носталгията по Пирин планина. :) 

4 коментара:

  1. bravo<mnogo dobar sait. as sam ot sandanski i vinagi sam imal gelanie da mina po tozi marschrut no ne sam imal vazmognost. vav momenta rabotia v Germania i gledaiki snimkite se zaredix sas pologitelna energia .blagodariavi <a takiva ottaiki kato xigarite vinagi e imalo v tazi dargava ischte ima no prostaka otmini sas mal4anie .uspex

    ОтговорИзтриване
  2. samo ne razbrax za6to prestiqt vi vav xija sinanitsa e bil nepriqten

    ОтговорИзтриване
  3. do sega tam vinagi e bilo syper.dobra xrana,vinagi e 4isto,xorata sa gostopriemni.qvno vie ne ste se predstavili dobre tam kato gledam kolko xora ste

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимните коментари приютявам в графа "хейтъри" ! ;)

    Явно е, съдбата ни е определила да се движим на стада, да ни се чуди човек защо сме се родили - съдба! Обикновено отговарям и се съобразявам с нормалните коментари, било те и с обида или упрек към мен, (всеки може да изрази мнение, уважавам гледните точки) но в случая дори не разбирам "патагонската шльокавица", на която са написани "те". Пишете на български, достатъчно красив и звучен език имаме, дедите ни се обръщат в гроба! Поздрави и със здраве!

    ОтговорИзтриване