вторник, 9 юли 2013 г.

Тетевенските водопади, Гложенския водопад и водопад Врана вода

   Предстоеше сън, около Тетевен. Поне такъв беше планът, за да успеем на сутринта да обходим района и поснимаме водопади след напоителните дъждове. Още с качването в колата от Видима и посещението на водопада там - Видимско пръскало, стана ясно едно: ще се гази, плува и всичко в този воден ред на мисли. Проливен дъжд ни съпроводи през завоите на Шипково и Рибарица, и в късния следобед се паркирахме над Тетевен до екопътеката с Тетевенските водопади. Както знаят всички посетили я през лятото, иненадата от липса на вода може да се окаже факт. Сега обаче бяхме далеч от тази идея и докато дъждът все още си валеше се насочихме на там. Водопадите са два: голям и малък скок, като големият пресъхва и тече само през пролетта и след обилни дъждове.

   Гледката в мъгливо-влажната гора беше впечатляваща. Тъмнината и влагата сред високите дървета пренасяха в един по-друг свят, там където тишината и спокойствието вървят ръка за ръка.

   Ето го и него - водопад Голям скок:

   Катя и водопад малък Скок - вторият водопад по екопътеката:


   На сутринта повторих кадрите.Мможе да се каже, че още по тъмно бях заел челни позиции там (прозвуча все едно имаше опашка от желаещи)! :) 



   Последва кафе след успешната сесия и неудобния сън в колата, не ни се получи разпъването на палатката, дъждът беше по-упорит от безплодните ни опити. Изкарахме някак си. Закусихме и поехме към село Гложене.

    Най-успешният модел за събуждане - прекосяване на студена планинска река:

   Много трудно се озовахме на подходящо за снимане място, местността е силно ерозирала, а склоновете много стръмни:

   Все пак крепейки се за разни корени и счупени дървета, успяваме. Наистина имах желание днешният ден да протече кротко и просто да попътуваме и поснимаме, никога не се получава. :)

   Излязохме и над водопада, не точно от мерак, колкото от любопитство. Гъстата растителност и отвесите заплашително подканваха да се отдалечим. Я, вижда се и колата на крайпътната отбивка, какъв офроуд я чакаше...

   Нямаше с какво друго да задоволя любопитството, освен с изгледа към село Гложене, което се пробуждаше под мъгливите планински склонове. Реката нагоре е каптирана, което обяснява всички информации относно водопада, за липсата на вода. Сега бяха валяли дъждове, затова имаше и вода. По друго време водата отива в каптажа и потокът надолу от него спира.

   На близо има едно селце - Ямна, (спокойно могат да го прекръстят на Яма, махайки буквата "н") за което знаехме също, че разполага с приятен водопад. Единствено не знаехме, че Бойко Борисов не е успял да стигне и до там в направата на пътна инфраструктура. Пътят е сринат от ерозия на планинските склонове, породена от поголовната сеч в района. На места дупките достигаха двадесет см., а на няколко места потъвах във водни ями от проливните дъждове, почти сигурно се отървах на косъм да не закъсам и да остана там. Хубава работа, ама българска. Попитах няколко човека от селото, които ми обясниха подробно как да стигна до подножието на водопада, като екзалтирано допълваха, че няма да успеем да се доберем под него.

   Все пак без почти никакви усилия се озовахме и там. Красив и постоянен водопад, изворът на който се намира на 200 метра по-нагоре по притока му.

Водопад Врана вода:

   В общи линии водата в извора явно не пресъхва, защото дебитът му е еднакъв през цялата година, а дъждовете не оказват особено влияние за количеството стичаща се вода:


   Зеленият мъх кефеше особено:

   Свежата растителност, билките и меката трева в околността също:


   Водопад Врана вода - изглед от долу:



   Толкова оттук, решихме да се изнасяме набързо, защото предстоеше да завали, а дупките по пътя да се напълнят с вода и да заплувам в тях с ниския автомобил. :) 

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

До скоро. :)

5 коментара:

  1. Колко са пълноводни водопадите! Страхотни кадри, отново, наситени с цвят, свежест и красота!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотни! Не знаех, че съществуват!Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  3. Много усмивки и поздрави, и на вас!!! :) :) :)

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотни са! Всъщност пътят от Етрополския манастир до с.Ямна ли е с много дупки или от с.Ямна до водопада?

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей Мери! :)
    Ние минахме на път от Тетевен, през село Черни Вит. Голяма част от отсечката там е с огромни дупки, пропадане и свлачища на кал от планината, породени от поголовната сеч, която се извършва до пътя! Според информация от сайта bgmaps.com, голям у-к е затворен за движение. Иначе от Етрополе покрай манастира, незнам как е пътя! :)

    ОтговорИзтриване