вторник, 9 юли 2013 г.

Адреналин от Ада - Видимското пръскало и още нещо...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Пътешествието ни от Троян към Видима в Априлци беше гравирано с останките от снощния дъжд, но проблясъците в небето породиха някакви надежди за блаженна разходка в подножието на планината. Паркирахме се в края на квартал Видима, откъдето започва пътеката за водопад Видимско пръскало и тръгнахме на там.

   Неудържимата чешма по пътя ни напомни за състоянието на планината. Мокри и хлъзгави скали, пълноводни водопади, все интересни работи.

   Трудно се пие от толкова 'дебитна' чешма, не че нямахме желание и не, че опитахме. Човек трябва да има способности на пожарникар. :)

   Скоро излязохме на панорамната площадка, с изглед към водопада.

   Тръгнахме и по пътеката към подножието му, за да го снимаме и видим от по-близо, предполагаше се да е интересно в предвид дебита.

   Тъкмо излязохме от горската част и полазихме улея, когато се спусна мъгла, в далечината се усещаше приближаващия дъждовен фронт, имаше и гръмотевици. Решихме да не се рискуваме по мокрите скали и тръгнахме да слизаме.

   Времето беше супер динамично. Времевата разлика между долния и горния кадър е не повече от 20-е секунди.

   Тъкмо слязохме и мъглата се вдигна, хвана ме яд че се катерихме чак дотам, а не видяхме нищо от водопада.

   Зяпахме динамичното време и преливащите от снощния дъжд улеи и се чудихме дали да не повторим изкачването, и да се пробваме все пак да стигнем до подножието на водопада.

   Огледахме подробно и западния улей на Пръскалска река, който също преливаше интересно, а в далечината по скалните улеи се изливаха интересни Пръскала. По снимката не личи за какъв терен щеше да стане дума, но решихме да опитаме с директен подход по притока и оставихме Видимско пръскало на мира. В началото почти успявахме, но малко по-късно започва да става съвсем непроходимо. Бреговете се стесниха, а реката представляваше отвесни водни каскади с хлъзгави камъни, около нея и бушуващите води. Набрахме малко височина и тръгнахме по ръба в горският пояс.

   На места (макар и рядко) се откриваха и гледки към Видимско пръскало, за да ни припомнят да ни е яд, че не стигнахме в подножието му.

   Все пак предстоящото изми всички лоши чувства, намирахме се в долината на красив водопад, който вписан отстрани през клонките на дърветата изглеждаше внушително.  

   Добре, че все пак излязохме от гората и стигнахме до подножието му, догатнах за вариант да е непроходима гора, около него и да няма място, от което да се види и снима интересно.

   Все пак успяхме да се доберем, прокарвайки пътека до него. Горната част от каскадата и скалния улей над нея.

   В обратна посока, с изглед на изток по преливащите улеи.

   Двете каскади на водопада.


   Мястото, мащаба с човешката фигура до водопада, мъглата която се стелеше зловещо по билото. Северен Джендем е едно от най-трудно проходимите места в Стара планина, определено се радвахме на успеха.





   Имаше и разни подобия на туристи (въпросните си нямат и на идея, къде е разрешено и къде не да се кара), за които управата на парка нехае и не взима никакви адекватни решения за обезпаразитяването им (доста по-надолу имаше забранителна табела със зачертано "МПС").

   Навръщене срещнахме един автобус туристи-фотографи, които бяха налазили мостчето на панорамната площадка. Разпъваха стативи, снимаха, беше ред да слизаме до колата и да се чудим къде да разпънем палатката.

   Харесахме си скътано и свежо място до реката обособено за това, но решихме да продължим към Тетевенския край, където ситуацията след поредицата от дъждове беше още по-весела.

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

2 коментара:

  1. Два пъти ходим до този водопад и все до началото на гората стигаме, т.е. малко след чешмата:). Много забавно с тази чешма :) благодаря за усмивките! И най-вече за красотата, която ни поднасяш всеки път, чрез твоите невероятни пътешествия. Искам да те попитам, след чешмата, т.е. от началото на гъстата гора колко горе долу има до водопада? И гъстата гора много ли е страшна? Благодаря ти предварително!

    ОтговорИзтриване
  2. Candy, няма нищо страшно в гората и разстоянието до водопада. Екопътека е, съвсем лека и приятна, мостчета пресичат реката и след около 20-30 минути се стига в подножието на Видимското пръскало на панорамната площадка. Ще се радвам третото ви посещение там да реализира вече снимки от водопада! :) Гледайте прогнозата за времето да е хубава, защото падат мъгли, които скриват водопада. Отново, Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване