сряда, 6 февруари 2013 г.

Връх Голям Кадемлия 2276

      Зимно време Стара Планина поднася всякакви коктейли от изненади! Ето и моята гледна точка при изпълнението на този труден зимен преход и за това какво МИ се случи по двухилядниците на Триглав. Наблегнах на 'МИ', защото гледни точки много, тази е моята!  Това преживях, така го и разказах! Бяхме 8 човека с колегата Росен, Катя и компания. Изкачихме се в чудно време по южният ръб над хижа Триглав на връх Голям Кадемлия. Тръгнахме рано сутринта, като малко след това започна да личи нравът на зимната планина. Вятъра започна да се усилва, изкачването ме затрудняваше. Южният ръб е екстремен за преминаване на зима, склонът рано сутрин е фирнован, пързаля се. Сложих котаците и ледокопа в ръка. На места дори изкопавах стъпки, за да може да се изкатеря. Котките ми помагаха и психически, другите от групата обаче нямаха.






Под връх Голям Кадемлия вятъра започна да става силен, но не студен. Залиташе се леко, падна и мъгла. Идеална предпоставка за изгубване. Ако нямах гпс, дори не бих помислил да съм тук по това време! Идеята на подхода беше, през връх Пиргос да се слезе в село Тъжа и всеки от където е :). Катя обаче не беше добре, липсва и явно мотивацията на 'непреклонният мазохист', народен герой, под знаменателя, на който правя всичко това! Така взех да натискам групата да вземем евакуационно решение на север към подбилната пътека Ком-Емине, да сме в ниско, а не по билото на двухилядниците.


Бяхме в обятието на замръзналият Космодрум!

Ледените облаци облизват брутално върха и смразяват действителността там.

Връх Голем Кадемлия през зимата е бойно поле.

Заслон Голям Кадемлия също - бойно поле за хора, които са решили да нощуват тук - по принуда или за шоуто. Без ледокопи, мисията заслон Г. Кадемлия е обречена на неистов провал. Местата, където има дърва, около сградите на върха също. Лопати няма. Поне не видях!

Катя е в обятието на замръзналият Космодрум, кефеше се, позираше, заслужена победа. Все пак и е пръв сериозен зимен преход, а се държа мъжката!

Заслон Голям Кадемлия.

И групата напредваща към безветрието на военната постройка. Там закускообядвахме, да влеем безценни сили.

Имахме справка с навигацията за посоката към връх Малък Кадемлия и час по-късно се озовахме под билото, където ситуацията се измени. Тихо, приказно, безветрено, не беше студено дори, а пързалянето по склона с найлоновите панталони ме върна на бързо в детските години. 

Затишие пред буря...

Групата умишлено напредна, така се разбрахме, можеше и да стигнат на време за влака, ако побързат, стиснахме ръце и изостанахме малко. Така времето за секунди се измени, не бих повярвал, че може да се случи, но бяхме във фактите на ситуацията там. В седловина 'Гроба' излезе вятър - ураганен. Това обаче не беше нищо в сравнение с това, което ме чакаше! Другите бяха налягали по билото, за тях също знам, че са водели своята борба, колкото и сюреалистично да звучи. Сега обаче бях сам и водих моята борба! Не можеше да се стои изправен, на четири крака също. Вятъра ме събори по северният склон, дерето само ми се усмихваше с каменната си неприязън. Така екшъна за мен започна! Падах и ставах многократно, котките ми се изкривяваха, лягах под билото да ги оправям. Почна да ми става и студено! В това време при едно от оправянията на котките ми изхвърча ръкавицата на дясната ръка. За достъп до раницата дума не ставаше, свалях ли я оставах без нея. Урагана я държеше отлепена от гърба ми на една педя разстояние. Станах за пореден път с идея да се кача до билото, но паднах лошо, помислих, че съм си счупил лявата ръка. Това обаче за моя нерадост беше само началото! Малко по-късно изспуснах и пикела, който въпреки, че беше на китката ми с темляк, се завърташе от вятъра и излизаше от нея. Спрях го с котките и отдъхнах за миг. Щях да изгубя безценен инвентар, на кофти място.......

Тъкмо да се изправя и се изсипах пак по склона, вятъра ме обърна, паднах да се пързалям, осигурих се бързо с пикела, не успях да измина повече от 5-6 метра. Радостта не ме възнагради, реех безжизнен поглед и след летящата ми шапка. Сега вече си казах - ей тук стана боя! Не можех да си и помисля какво имам в раницата, просто не се получаваше. Така падах, ставах, паднах на пикела, порязах си пръста. Мислите ми летяха и в посока защо местността се казва 'Гроба' - ама мноооого демотивиращо :)! Щом се усмихвам, значи имам шанс :)! Скрих и навигацията под дрехите, да не я строша с това падане и пикела, после като я огледах, все едно излиза от магазина, това беше добре! Така вятъра ме сломи и набирайки се по склона с нокти и пикел, излязох грохнал на билото, вятъра уби всичко живо в мен :)! Излизайки на билото установих, че съм останал и без каишите на гетите, явно съм ги прерязал със зъбите на котките, докато съм падал и ставал. Разкопчах единият страничен цип на раницата, да се докопам до един шоколад. Той спря в котките след като полетя малко. Опитах се да го дъвча, но бях обезводнен. Така се наложи да го притикам с малко сняг и влях безценни сили в изтощеното си тяло. Най ми беше гадно, че приятелката ми беше на 10 метра по-нагоре, а не можех да съм там. Стигнах до нея, дадох и шоколад, тя също живна. Излязохме от екшъна малко по-късно, вятъра както дойде, така си и отиде. Докарахме се разглобени и до 'гърмяната гора', после и до Кадемлийското пръскало.

А красотата, коварната красота с нищо не догатваше какво се вихри мъничко по-нагоре. Зимният красавец - връх Голям Кадемлия 2276м.н.в. и отиващия си ден. Миг наслада! Заслужена гледка за този така красив зимен пейзаж - зимната гора с оголени клонаци, нежните извивки на планинското било и синкавата феерия на облачните отблясъци върху снега.

Оставащите 7 километра до хижа Русалка прекарахме под обилното количество февруарски дъжд (беше трети февруари, ако беше втори щях да си кажа п.....а работа), така чудната агнешка чорбица и добрите стопани на хижата ни накараха да забравим всичко и да се пренесем в страната на приказките и заслуженият релакс. 

п.с. Не искам описанието да прозвучи назидателно, не се правя и на герой!!! Описът на всичко се надявам да даде своето послание, достигайки до читателя, за това какво и как може да се случи и промени за секунди, че трябва човек да е максимално подготвен (психически, физически и технически) за зимната планина и капаните, на които може да ни подложи. ;)

16 коментара:

  1. Всичко е добре щом свършва добре. Внимавайте да не се случи някоя такава история да няма кой да я разкаже след това...

    ОтговорИзтриване
  2. Аз затова се борих, Ванка, за да я разкажа :))))) ! Трябва и да се внимава, както казваш, планината ни положи на открит урок! :P На трака, който ти пратих се вижда 'ювката', така де как къдраво съм бедствал :)!

    ОтговорИзтриване
  3. Описаното от теб преживяване оставя без дъх. Респект за неподправената красота, Пази се!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Амиии, не знам кой го е казал, но на Космодрум, като на Космодрум. Тренировките са много тежки. Издържал си едно много трудно изпитание. Затова пък снимките са станали по-хубави. Един вид, като неписано правило - колкото по-трудно, толкова по-хубави снимки стават.

    ОтговорИзтриване
  5. Мани, мани, малко рисково подхождащ, аз лично не бих тръгнал без снегоходки по тези баири, дори и при хубава прогноза за времето

    ОтговорИзтриване
  6. Стискам крепко ръцете на всички ви. Сърцето ми още тупа силно от разказа. Добре че всичко е завършило добре. А знам, че човек оставя по нещо накъде, където иска да се върне (това по повод шапката и ръкавицата)
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ванка, добре че нямаше сняг за снегоходки, на върха беше много, но силно фирнован, иначе по жалоните към Ком-Еминемската пътека също! :) 10-тина пъти пропаднах на разни местенца, но не е като при прехода на Амбарица с вас! А иначе за прогнозата...... абе даваха си го ветровито, хич да не е! :) А по самото било долу беше отвято, нямаше козирки!

    ОтговорИзтриване
  8. Дияна, замисляме на пролет акция 'Пеещи скали', в този ти ред на мисли за връщането там :)))))!!! Ще намерим бая неща, освен нашите, сигурен съм :D.

    ОтговорИзтриване
  9. Пламка, да ти кажа..... позамисляме с Катя връх Ботев, съботно-неделно, ама майка и иска да ни бие и гони :)))))))))))))))))))))))!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марти заслона е супер,искам да го видя и аз така.Една забележка към теб.Снимка номер 5 е нагледен пример как не трябва да се ниси пикела.Пикел се носи без предпазители на него и с лопатката напред.

      Изтриване
  10. Дано водача на групата си извлече някаква поука.Относно екипировката.Учудва ме,че е нямало кой да им каже.Дори не са си взели основни неща:Пикел,котки.Защо е било нужно да се бърза за влака.Изчакайте в заслона за по добри условия.Живота ли е по важен или влака..Дано някой не се засегне от тая другарска критика.Нали всичко е завършило добре.Иначе,браво на групата.Гледам прекрасните снимки.И се радвам за вас.Трудностите обикновенно сплотяват групата.Желая ви много приключения и то заедно.

    ОтговорИзтриване
  11. Знам, това с пикела е вярно, (наблюдателен си) а и вече със сигурност ще го нося без предпазителя, хахах, щото го загубих, но се наложи без никакъв опит с такова чудо, падайки, да го използвам адекватно 2 пъти :) !!! Да вмъкна нещо и двата пъти беше с предпазителя! Поздрави от мен, крайно време е да видя и Ботев връх в подобно състояние, ще е......... оазис за сетивата, еликсир за душата :)!

    ОтговорИзтриване
  12. Mного вълнуващо и искренно написано. Румен Дамянов.

    ОтговорИзтриване
  13. Всичко показано,описано,споделено-дава поводи за размишление! Респект, пазете се здрави!!! Заслончето е много заледено, не съм го виждала така. Поздрави - Румяна!

    ОтговорИзтриване
  14. Ей заради това зимата не смея да се кача някъде високо в Стара планина. Няма по-опасна от нея през зимата в България.

    ОтговорИзтриване
  15. От това Тишо няма по адекватен отговор за зимна Стара планина. :) Такива са условията там! То и не беше студен вятъра (южно ни одуха), ако беше северен щяхме да я омажем :)!

    ОтговорИзтриване