четвъртък, 31 юли 2014 г.

Белмекен - Премката - връх Равни Чал - връх Сивричал - връх Каменити Чал - връх Ортачал - връх Зъбчето - спортна база Белмекен

   
  Района на Белмекен в Рила планина е много красив и същевременно почти винаги негостоприемен и неприветлив. Връх Белмекен, който ни разказа играта през зимата и сега ни посрещна начумерено. Буфер на ветрове, облаци и мистика. Като естествена преграда и липса на върхове от страната на язовира, оголеното било е свърталище на неблагоприятни атмосферни условия.

Хижа Христо Смирненски. Пристигнахме късно вечерта в петък! Небето с тътени разкриваше силата на природата. Светкавици ослепително преминаваха през небесата. Заваля дъжд едва след като влязохме в палатките, преди това в хижата на раздумка. Обсъждахме маршрута за утрешния ден, в района на връх Белмекен и околните красиви, и обзорни върхове.

Паркинга пред хижата и палатките под иглолистните дървета.

Последва сушене на палатки, лека закуска с топъл планински чай и снимки!

Облаци и нюанси се гонеха по небесата. Денят предвещаваше да е ветровит. 



Поемаме по пътеката от спортна база Белмекен към Премката между връх Белмекен-2626м.н.в. и връх Равни Чал-2637м.н.в.




Билото към връх Сивричал е обладано от мъгли и ветрове.

Пейзажът през целия ден се менеше динамично. Станахме свидетели на интересни гледки с преминаващи мъгли и студени облачни маси.

Докато другите от групата подсякоха върха, аз го изкачих в компанията на смразяващ и силен вятър. Благодарение на Делчовата гроздовица, "хоспитализирах" симптомите на премръзването! :) Въпреки че бях по тениска, успях да се сгрея! :) Котата на Равни Чал-2637м.н.в. Едва сега разбрах, че е с 11 метра по-висок от връх Белмекен.

Вятърът ме принуди да притичам по склона към следващата премка, където беше срещата с останалите от групата. В това време динамиката на времето се изрази в потенциални следващи кадри.

Сивричал, връхчето което щяхме да качим продължавайки по билото. Вдясно в мъглата връх Ибър-2666м.н.в.

Връх Ибър-2666м.н.в. под новогенерирал се облак. Под него - Сухото езеро! :)

Сивричал  и Ибър, отваряха се сини прозорци, поснимах доволно! :)

Стигнахме на завет, където беше срещата, но Делчо, който подсече връх Равни Чал го нямаше..... Притесних се, а той се скътал до едни скали и правил подготовка за обяда! :)

Мария и Мариана правят чай с набраната от полянката мащерка... Пристигнах на време за първата чаша! :)


И тръгнахме по ръба към връх Сивричал и обезопасителното въже.

Останах без дъх да тичам по ръба, за да снимам групата по въжето! :)

Мария.:)

Мария и Мариана.:)

Делчо.:)



Катя и връх Белмекен в далечината под облаците, вляво връх Равни Чал.:)


Откри се приятна гледка към язовир Белмекен. Връх Белмекен вляво, забулен в облаци! :)

Катерим по Каменити Чал.

Катя по скалите.

Улеите по ръба! Красиви и опасни!

И отново към язовир Белмекен. Като за еднодневен преход се получи доволно натоварващ! Слязохме на спортната база да вземем автомобила и право към хижа Христо Смирненски да доизметем що мезета и бири бяха останали! :)

Лека! :)

понеделник, 28 юли 2014 г.

Карлово-Баража-Дяволската пътека-хижа Равнец

По кулинарните пътеки... :)

   Резерват Стара река над град Карлово ми запали фитилите преди години да започна да се занимавам с туризъм. Всяка година по веднъж на сезон, обичам да идвам и да снимам по поречието на красивото ждрело на резервата. Сега, през лятото дойде време отново. Само че, Делчо пусна мухата да се занесем нагоре с промишлено количество вратни пържоли, бира, салати и да представим туризЪма в друга светлина! :) Отдавна не бяхме правили нещо лежерно, а и любопитството ми се засили от това, че ще проучим една интересна пътека - "Дяволската пътека", извеждаща до хижа Равнец. Компанията беше на ниво, остана и да допълзим на полянката на Баража над град Карлово! Ами, то си беше пълзене де, раниците определено изнемогваха под тежкото количество суровини, които замъкнахме по стръмната пътека! :)

Качихме доста бири, които както знаех, ще се изстудят повече от добре в ледените води на Стара река! :) И ги наредихме в готовност. Веднага направих асоциация с песента на Щурците - "Среща". Край реката редят се, редят се тополите, така де бирите... :)


Катя и Чавдар започнаха да се занимават със салатата, след като с Чавдар и Делчо домъкнахме една камара материал за огъня. Ние с Делчо оттренирахме новият му метод за чупене на дебели дърва, които не може да се пречупят с крак, а именно с блъскане в голяма скала, каквато имаше в близост. Разхвърчаха се трески, що не се изпопребихме! :) Катя направи много интересен клип, направо не е за показване! :)

И запалихме огъня след като разпънахме палатките. Чавдар щеше да слиза да посрещне Мария по тъмната пътека. Ценен Другар беше тя, да не би нещо да се случи! Оказа се, че ще носи още бири нужни за правилното ни пребиваване в района! :) По поречието на Стара река нахлу студ, въпреки че сме в средата на лятото. До огъня беше къде, къде по-приятно и уютно!

Докато чакахме Чавдар и Мария да пристигнат на челници, се възползвахме от готовата вече жарава. Изпекохме пипер и лук за салатата, Чавдар беше донесъл огромни селски домати, е нямаше такава вкусна салата, Катя и сложи овче сирене, настърга яйца, а Делчо пък извади от реката отлежала сливова в стъклено шише... В това време докато наблюдавахме живите въглени, под тях умело бяхме заровихме дузина картофи... Правихме всичко както е написано в дебелите книги! :) Някой неща повторихме и потретихме, да не би да сме сбъркали нещо! :)

Челниците на дружината осветиха тъмнината, казахме си, почва се! :) Всичко беше готово, седнахме на големите маси под дебелите дървета, през короните на които светеха звезди. По едно време се оказа, че в смях и настроение, е станало един през нощта. Мен ми стана студено и си легнах, доста се бях натоварил!

Неусетно се събудих към седем. Беше ми топло цяла нощ и реших да се разхладя край реката. За какво го носех иначе и тежкият фотоапарат.

Палатковият лагер на сутринта. Народа спи сериозно, минаха няколко човека нагоре по пътеката.

Бях забравил за баницата, докато не я видях на скарата, която все едно не беше престояла без дърва цяла нощ. Такава баница не бях ял от години. Топла, хрупкава, въглените и придаваха онзи опушен вкус от жарта, който не може да се купи никъде! По едно време, въртяхме се, сукахме, баницата изчезна! :)

Време беше да се захванем и с туризма, стига сме чревоугодничили! :) В групата ни имаше нов гпс, който тествахме по "Дяволската пътека". Дяволската пътека се отделя източно от основната пътека Баража-х. Хубавец и след много стръмно изкачване отвежда до хижа Равнец, където мислехме да жарнем останалите мръвки и манатарките с мащерка, които набрахме по път.

Пътеката е обрасла, трудно проследима на места и не на последно място - много стръмна. С повече внимание обаче, се забелязват макар и избледнелите маркировки по дървета и скали.

Определено имаше нужда от спиране за по-дълги почивки! :) Отсреща през клоните ясно си личат скалите на стръмният рид Сакарица. 

Горски гъби по пътеката имаше в изобилие, излизахме често извън очертанията и, на хижата им видяхме сметката! Аз разбира се не консумирам горски гъби, принцип! На хижата се оказа, че сред тези вкусни манатарки са попаднали и една, две брезовки, казаха че били слабо отровни! Който ги е брал да си признава бързо! :) Опитаха се да ме съблазняват с аромата им, мен обаче не ме блазнят неща, към които нямам психологическо отношение, както е в случая...

Хижа Равнец, до която стигнахме в ранният следобед "възкръсва", след като Камен и Стайка, новите хижари са започнали да я стопанисват.

Личат си труда и резултатите на хора с желание да направят нещо, във всеки един детайл!

От цветната градинка.

През къщичките на брезите.

Украсата на стените.



Уютната кухня с пушещо коминче и къкрещи гозби...

Аз хубаво поснимах...

Трябваше обаче да се заемем с важната част от мероприятието в тези два дни! :)

И почнахме. :) Гъбите разнасяха аромат навсякъде, заразливаха се кой бири, кой коли! А пържолките плачеха, плачеха! :)


Слизането в градът след подобни и хубави дни, е винаги трудно! :) Жегата ни лъхна при слизане под 1000м.н.в., но спомените и приказната кулинарна природа още гъделичкат сетивата! :) До скоро! :)