понеделник, 7 юли 2014 г.

Хижа Гоце Делчев - Хижа Безбог - връх Полежан - Стражите - Горно Газейско езеро - връх Газей - връх Безбог

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Очерта се добра програма за уикенда, въпреки че промяна в плана се намеси в последния момент. Замисляхме Калините и Вазов в Рила, а се озовахме в Пирин и ръбовете там. Определено имаше защо! Стражите бяха на доста задна линия, а отбора ни искаше да има екстрийм! :) Събрахме се в късният следобед и по тъмно след 22ч. паркирахме на хижа Гоце Делчев. Излизайки от колата палнах челника да търся полянка за палатките и докато вървях умислено, изморен от пътя и работната седмица ненадейно се сепнах. Някой в тъмното извика: Мартинеййй! :) Гледам аз, Дидо от форума planina.e-psilon и Стефко Илиев..... Дъра бъра, упътиха ме към равна полянка на стотина метра от срещата и хоп, поканиха ни до огъня в камината до хижата, който бяха стъкмили. А там хахо-хихо, после се оказа, че е станало 2ч. Делчо беше паркирал на полянката с палатките, за да освети докато ги разпъваме, припотих се като изкарваше колата..... :)

   И така, утрото се вписа пак през клишираните очертания на палатката, не беше като пиринското от миналата седмица, но пък клишетата са затова, за да са хубави! :)

   Хижа Гоце Делчев се белее след прекрасния ремонт, който са и направили. 

   Народът още се натиска по палатките, а аз щракам ли щракам... :)

   След като всички се надигнаха и изсмукаха серия от кафета, изсмукахме с лифта първоначалната денивелация, от около 800м.н.в., който стоварва на хижа Безбог. Без майтап, все едно бях на парти от тези по американските филми. :) Всички, които слизаха с лифта бяха кой с чехли, кой с пластмасова чаша със сламка, пренесох се на плажа, въпреки че бяхме на 2 километра над морското равнище. Багажните седалки сваляха молни куфари, чак да не повярва човек как се ходи по планините... :)






   Два часа по-късно под зоркият поглед на жаркото слънце пъплихме по ръба към връх Полежан - 2851м.н.в.

   Гледки по билото да иска човек - езера с плажуващи, камънак, клек... Само чайки и гларуси липсваха. :)

   И изгледа от връх Полежан.

   Някаква облачна феерия се опитваше да пробие зад маранята, но за кратко, колкото да се снимаме.

   И от онези кадри за фейцбукито - тип кифли пред огледало... Поне се забавлявахме сериозно, слънцето взе да ни хваща. :)

   Горно Газейско езеро, там щяхме да преспим на палатки след преминаването по ръбовете на пиринските Стражи - Ушиците, както още са известни.

   Ако се вгледа човек, Горно Газейско езеро оприличава фигура на жена с кок на косата. Така се среща по име още това красиво пиринско езеро - "Дамата с кока".


   Оставихме раниците на ръба слизащ стръмно към езерото и поехме по Стражите. 

   Охранителите гордо пазеха скалните откоси.


   Бездънни улеи всяваха респект.


   В общи линии, в предвид обедното слънце не снимах и много, а и Стражите трябва да се изпитат от всеки по-екстремно настроен планинар. 


   До последната Стража (голямата Стража) пътеката свършва и се налага катерене по отвесен улей започващ в ниското с големи скални израстъци. Част от групата се качихме до пирамидката, другите ни снимаха, ще добавя снимки от голямата Стража, само да се добера и до тях от фотоапаратите на групата. :)

   Ето нещо такова представлява последния пасаж извеждащ до пирамидата на голямата Стража.

   И слязохме в късния следобед край красивото езеро - Горно Газейско. С Катя нацелихме перфектно място, утъпкано от палаткували ценители в района тук преди нас. Идеално равно и скътано зад каменни късове. Като изключим полазващия и щипещ студ, всичко беше перфектно.


   Контрастни езици на великаните наоколо се гмуркаха и отразяваха в кристалното високопланинско езеро. Другите от групата ни избраха да си разпънат палатки на места до ръбчето, откъдето езерото се излива в долният циркусен праг.

   Кристална чистота, тишина, ехооооооооооо откликват скалите... Свирепите пирински комари ни надушиха скоро. Щеше да има пир. Хапнахме до езерото и се скътахме в уютните палатки.



   Утрото пък ни изрита по ръбчето към връх Газей. Горно Газейско езеро и ръбът вляво от него, от там слизахме вчера от Стражите.

   На връх Газей, изгледа е към Типицкото било и Типицките езера. Невероятно диво и чисто място за ценители на тишината.


   Горно Газейско езеро, върнахме се през премката между Полежаните (малък и голям). От сутринта започнаха да се трупат тежки облаци. Намирисваше на дъжд.

   Изглед към Стражите от връх голям Полежан.

   Делчо, Мариана и Мария се замотаха през Попово езеро, в опити за шорткътване на връх голям Полежан, ние пък с Катя сметнахме, че има доста време до лифта и гостилницата "При бай Славе", и се качихме на връх Безбог. 

   На връх Безбог - 2645м.н.в.

   Хижа Безбог и Безбожкото езеро, в което се изкъпах на връщане. Изгасихме спирачките и заседнахме "При бай Славе". С Пиринско пиво в Пирин планина направихме разбора. Делчо скоро пристигнаха. Бяха се поизморили. :) Рутинно след няколкостотин километра се занесохме в "реалността". Оказа се, че компютъра ни е поизгорял, че се вкарах в сериозните схеми да обработя снимките и напиша публикацията!
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

 Пирин планина - пешеходни и алпийски преходи

   Всички прекрасни пирински пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тази публикация (Рила планина - пешеходни и алпийски преходи), така и тук, към всяко заглавие което е линк към дадената публикация, съм показал по една снимка от съответното пътуване (с подробности към подхода в заглавието). И Пирин планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината, както и някои по-технични, алпийски подходи... 




(2013)

Бетоловото - Хижа Яворов - Окаденски циркус - връх Албутин - връх Суходолски превал - връх Разложки суходол - Бетоловото (2013)



Хижа Гоце Делчев - Хижа Безбог - връх Полежан - Стражите - Горно Газейско езеро - връх Газей - връх Безбог (2014)




Хижа Предел - Кулиното - резерват Баюви дупки - връх Даутов - зимно (2015)

















"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Няма коментари:

Публикуване на коментар