понеделник, 7 юли 2014 г.

Хижа Гоце Делчев - Хижа Безбог - връх Полежан - Стражите - Горно Газейско езеро - връх Газей - връх Безбог


   Очерта се добра програма за уикенда, въпреки че промяна в плана се намеси в последния момент. Замисляхме Калините и Вазов в Рила, а се озовахме в Пирин и ръбовете там. Определено имаше защо! Стражите бяха на доста задна линия, а отбора ни искаше да има екстрийм! :) Събрахме се в късният следобед и по тъмно след 22ч. паркирахме на хижа Гоце Делчев. Излизайки от колата палнах челника да търся полянка за палатките и докато вървях умислено, изморен от пътя и работната седмица ненадейно се сепнах. Някой в тъмното извика: Мартинеййй! :) Гледам аз, Дидо от форума planina.e-psilon и Стефко Илиев..... Дъра бъра, упътиха ме към равна полянка на стотина метра от срещата и хоп, поканиха ни до огъня в камината до хижата, който бяха стъкмили. А там хахо-хихо, после се оказа, че е станало 2ч. Делчо беше паркирал на полянката с палатките, за да освети докато ги разпъваме, припотих се като изкарваше колата..... :)

И така, утрото се вписа пак през клишираните очертания на палатката, не беше като пиринското от миналата седмица, но пък клишетата са затова, за да са хубави! :)

Хижа Гоце Делчев се белее след прекрасния ремонт, който са и направили. 

Народа още се натиска по палатките, а аз щракам ли щракам... :)

След като всички се надигнаха и изсмукаха серия от кафета, изсмукахме с лифта първоначалната денивелация, от около 800м.н.в., който стоварва на хижа Безбог. Без майтап, все едно бях на парти от тези по американските филми. :) Всички, които слизаха с лифта бяха кой с чехли, кой с пластмасова чаша със сламка, пренесох се на плажа, въпреки че бяхме на 2 километра над морското равнище. Багажните седалки сваляха молни куфари, чак да не повярва човек как се ходи по планините... :)






Два часа по-късно под зоркият поглед на жаркото слънце пъплихме по ръба към връх Полежан - 2851м.н.в.

Гледки по билото да иска човек - езера с плажуващи, камънак, клек... Само чайки и гларуси липсваха. :)

И изгледа от връх Полежан.

Някаква облачна феерия се опитваше да пробие зад маранята, но за кратко, колкото да се снимаме.

И от онези кадри за фейцбукито - тип кифли пред огледало... Поне се забавлявахме сериозно, слънцето взе да ни хваща. :)

Горно Газейско езеро, там щяхме да преспим на палатки след преминаването по ръбовете на пиринските Стражи - Ушиците, както още са известни.

Ако се вгледа човек, Горно Газейско езеро оприличава фигура на жена с кок на косата. Така се среща по име още това красиво пиринско езеро - "Дамата с кока".


Оставихме раниците на ръба слизащ стръмно към езерото и поехме по Стражите. 

Охранителите гордо пазеха скалните откоси.


Бездънни улеи всяваха респект.


В общи линии, в предвид обедното слънце не снимах и много, а и Стражите трябва да се изпитат от всеки по-екстремно настроен планинар. 


До последната Стража (голямата Стража) пътеката свършва и се налага катерене по отвесен улей започващ в ниското с големи скални израстъци. Част от групата се качихме до пирамидката, другите ни снимаха, ще добавя снимки от голямата Стража, само да се добера и до тях от фотоапаратите на групата. :)

Ето нещо такова представлява последния пасаж извеждащ до пирамидата на голямата Стража.

И слязохме в късният следобед край красивото езеро - Горно Газейско. С Катя нацелихме перфектно място, отъпкано от палаткували ценители в района тук преди нас. Идеално равно и скътано зад каменни късове. Като изключим полазващият и щипещ студ, всичко беше перфектно.


Контрастни езици на великаните наоколо се гмуркаха и отразяваха в кристалното високопланинско езеро. Другите от групата ни избраха да си разпънат палатки на места до ръбчето, откъдето езерото се излива в долният циркусен праг.

Кристална чистота, тишина, ехооооооооооо откликват скалите... Свирепите пирински комари ни надушиха скоро. Щеше да има пир. Хапнахме до езерото и се скътахме в уютните палатки.



Утрото пък ни изрита по ръбчето към връх Газей. Горно Газейско езеро и ръбът вляво от него, от там слизахме вчера от Стражите.

На връх Газей, изгледа е към Типицкото било и Типицките езера. Невероятно диво и чисто място за ценители на тишината.


Горно Газейско езеро, върнахме се през премката между Полежаните (малък и голям). От сутринта започнаха да се трупат тежки облаци. Намирисваше на дъжд.

Изглед към Стражите от връх голям Полежан.

Делчо, Мариана и Мария се замотаха през Попово езеро, в опити за шорткътване на връх голям Полежан, ние пък с Катя сметнахме, че има доста време до лифта и гостилницата "При бай Славе", и се качихме на връх Безбог. 

На връх Безбог - 2645м.н.в.

Хижа Безбог и Безбожкото езеро, в което се изкъпах на връщане. Изгасихме спирачките и заседнахме "При бай Славе". С Пиринско пиво в Пирин планина направихме разбора. Делчо скоро пристигнаха. Бяха се поизморили. :) Рутинно след няколкостотин километра се занесохме в "реалността". Оказа се, че компютъра ни е поизгорял, че се вкарах в сериозните схеми да обработя снимките и напиша публикацията!

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар