МАРТИН ПЕТРОВ photography: Връх Вихрен по Джамджиеви скали. Връх Тодорка, Тодорини езера.

понеделник, 30 юни 2014 г.

Връх Вихрен по Джамджиеви скали. Връх Тодорка, Тодорини езера.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Идеята за Джамджиев ръб в Пирин, извеждащ до връх Вихрен даде Делчо! Събрахме се в неговата кола и след кратка врътка през град Септември да вземем Мария от работа и приятелката и Мариана, поехме по пътя през Белово (мост във Велинград бил съборен, не се минавало)!

Малко преди обед се установихме на паркинга под хижа Вихрен, плана за изкачване на връх Вихрен по Джамджиев ръб в неделя беше ясен, събота - свободна програма. Кой покрай езера, кой по ръбовете на връх Тодорка.

Връх Вихрен сърдито ни приветства.

Малко по-късно разпънахме палатките, за да не би времето на връщане от връх Тодорка да ни изненада и да се налагат импровизации. Както се оказа в последствие обаче в Пирин, както и в Рила планина върлуват клошари (парковата охрана). Като се върнахме намерихме съборените си палатки, бяха взели металните им колци - СВИНЕ. Мястото им не е в планината, а в обора при майките им! Лирично отклонение, планината беше свежа, настроението ни повече от достатъчно, а и въпросните мижитурки бяха оставили колчетата на палатките ни в хижа Вихрен, хижарят ни ги върна! Казали, че ще се върнат рано сутринта , очаквах ги с нетърпение, уви не дойдоха...

Направихме си обща снимка до палатките.

И поехме покрай Жабешко и Дълго езеро по пътеката за връх Тодорка.

Планината ни се мръщеше упорито през целия следобед.

Тодорините езера - Тодорини очи, за няма и два часа стигнахме дотук.

И ръбчето, по което се движихме по нестабилните морени. Черни облаци по едно време застанаха заплашително над нас. За късмет ни се размина!

Интересна облачна инверсия, ръбчето спира облаците да не преминат! :)

Мартениците на връх Тодорка се вписаха приятно в мъгливият Пирински пейзаж. Обожавам динамичното време в Пирин, реализират се интересни кадри. Сюжета се променя миг след миг.

В посока чукарите и Шилигарника. Ски пистите тънат в мъгла.

След което бързо определихме още по-сериозно темпо за връщане, имахме среща в 17ч. край палатките да пием по бира и да полеем успешното намиране на колците. Мариана слезе да се разправя в хижа Вихрен, докато аз буйствах и псувах "паркаджиите", с които вероятно сме се разминали за миг... Миналата година през ноември под връх Тодорка се навъртаха бракониери с пушка. Къде ли дремеха плахите чиновници в това време, занимават се с кражба на екипировка от туристите (естествено в тяхно отсъствие)...

Вечерта премина в борба с комарите и бири на хижа Вихрен.

Много комари имаше покрай палатките, трудно успях да елиминирам всички, но пък за сметка на това нощта бе тиха, безветрена и свежа. Излизах няколко пъти да преброя звездите и евентуално да направя нощен кадър с палатката и Джамджиев ръб, по който трябваше да минем на сутринта. Времето обаче сменяше кристалното небе и постоянно се спускаха мъгли.

За сметка на това успях да стана преди изгрев и да снимам огряният от слънцето Джамджиев ръб и снагата на връх Вихрен.

И по-лежерно, през входа на палатката.

С риск да се наложи да ми преливат кръв, (хиляди изгладнели комари ме очакваха в засада) се занесох и встрани, да впиша утрото с двете палатки на преден план, получи се сякаш приятно... Със свежи сили събрахме багажа и се насочихме да чакаме Делчо в хижата, явно не му се катереше толкова рано, затова му казах по телефона, че сме се събудили и катерим по скалите от час, той се хвана на майтапа и бързо дойде...:)

Динамично щеше да е времето и днес, въпреки ясните прогнози. Мъгли ни хванаха още в началото на пътеката.

Опитахме да подходим с тарикатлък и да шорткътнем по отвесните пасажи, уви скалите се трошаха и ни свличаха в един участък малко по-нагоре от този на долната снимка. Изгубихме поне час в опити за слизане и хващане на "човешката пътека" за Джамджиев ръб.

Народът пъпли по ръба.

И ние.

Излязохме на Джамджиев ръб, красивите изгледи през мъгливите ръбове се появяваха и вписваха особено фотогенично.

Планинарките от групата - също! :)

В следващия час скрихме чувството за хумор в раниците и се наслаждавахме на дивия и мъглив Джамджиев ръб.

Снагата на Вихрен свенливо загатваше за присъствието си.

И поглед назад към изминатото - красота и стил. Най-вероятно зимно преминаване оттук ще задоволи екстремизма на Делчо.

Мариана по ръба.

Делчо по ръба.

Тук като гледах какви ги върши, си помислих, че ще хвърли обръч. Като го попитах какво прави, ми отговори, че ходил да търси надгробни плочи. Много забавно.........:)

Дори показваше откъде иска да се сурне през зимата.

Изпъплихме на връх Вихрен, а там какво да видим, купона тече с пълна сила. Хора прииждаха от всички посоки, без майтап през лятото има нужда и от регулировчици. Дори видяхме една молна мадама дошла от хижа Вихрен с интересно бутиково облекло. Починахме си, хапнахме и се облякохме, полъхваше неприятно.

Снегът си го има по ръбчетата, но преминаването не е проблем.

Изсулихме се през заслон Казана, като не пропуснахме да направим разбор в кръчмата на Бъндеришка поляна. :)

Схематично маршрута изглеждаше така:

хижа Вихрен-връх Тодорка

хижа Вихрен-връх Вихрен по Джамджиев ръб

С това разчистихме определени сметки в района тук, до скоро! :)

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Пирин планина - пешеходни и алпийски преходи

Всички прекрасни пирински пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тази публикация (Рила планина - пешеходни и алпийски преходи), така и тук, към всяко заглавие което е линк към дадената публикация, съм показал по една снимка от съответното пътуване (с подробности към подхода в заглавието). И Пирин планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината, както и някои по-технични, алпийски подходи...

- По Пирин... (2012)