Село Горни Лом - завод за взривни материали Горни Лом - хижа Горски Рай - връх Миджур-2168м.н.в. - хижа Миджур - село Горни Лом - 34,5км.
Да направим преход до граничния и обзорен връх Миджур-2168м.н.в. породи редица въпроси и отговори в процес на замисъла. Гранични власти и уведомяването им (незаинтересовани - звънихме, писахме писма, никакъв отговор) подход, преспиване, както и съчетаването на дузина километри от град Русе до там с логистика и време, около 700км. в двете посоки. Като първенец на Чипровска планина, дял от Стара планина и разположен на границата със Сърбия, върхът определено будеше любопитството ни...
Въртяхме го, сукахме го, но в края на краищата се озовахме на паркинга на завода за взривни материали над село Горни Лом. Там оставихме колата и поехме по пътеките в резерват Чупрене. Като за кръгов маршрут, който бяхме начертали, това бе най-практичен вариант.
Оазисите в гората изникваха неочаквано.
Обстановката и отношението на хижарите в хижа Горски рай, където пристигнахме в късния следобеден час бяха повече от на ниво! Разпънахме палатките, с които решихме да сме независими на полянката пред хижата. После в столовата на приказка и хапка-пийка. Аз опитах от прословутите хижарски кюфтета, Коцето, моят спътник се въздържа. :) Слънцето и дългият път с колата ни бяха поизморили и легнахме рано! Наоколо иглолистни гиганти...
Птиците се радват на интересни къщички, красящи дърветата наоколо. За разлика от десетки други хижи и прословутите охранени котараци в тях, тук нямаше такъв! :)
Утрото ни се разкри по-свежо и хладно отколкото го очаквахме. Прибрахме набързо палатките и поехме по пътеката, извеждаща в подножието на Обов връх-2032м.н.в. По прогноза даваха дъждове, затова набирахме височина през дивите гори на резерват Чупрене колкото се можеше по-бързо и стегнато.
Все пак подобен изгрев не беше за изпускане, поснимах доволно! :)
Следваше поредното приказно място, където също поспряхме, напълнихме си вода от ромолящ поток... Наслаждавахме се на свежата гора и обитателите, които без майтап профучаваха изненадани покрай нас.
След което поехме по облачното и неприветливо старопланинско-западно гранично било. Имаше известно замотаване по обраслите с хвойна хлъзгави и нестабилни камъни, подсичащи Обов връх-2032м.н.в. Облачното било, натам водеше билната пътека за граничния връх Миджур-2168м.н.в. С гпс и туристическа карта в ръка решихме ребуса.
Малко по-рано в далечината просветна лъч надежда, въпреки че излезе и студен вятър. Заваля ситен и неприятен дъжд.
Фронтът наближаваше бързо и ни обхвана изцяло...
Сложили дъждобраните решихме да продължим. Ставаше все по-студено.
Като по чудо на граничната бразда по билото вятърът утихна и спря да вали.
Пирамидата на връх Миджур е на следващото възвишение. На преден план - връх Мартинова Чука. Гпс-а показваше, че имам да преодолея, около 30 метра денивелация в оставащите 700 метра до върха. В предвид изкачването дотук, се оказаха разходка.
А на връх Миджур, докато снимах панорамата с колата, която носих, отпивах тайно сгряващ еликсир - ракия! :). Катя в това време се спотайваше на връх Ботев в мъгли, както се разбра от телефонния разговор, който проведохме. Струваше ми седем лева, за около две минути (така показа в последствие разпечатката, космически роуминг налагат съседите от мобилен оператор Babin Zub)! :) Този път не се получи да се озовем заедно и тук! За сметка на това и оставих от прочутата русенска ракия на Коцето, която си разделихме с него на тръгване от Русе.
На връх Миджур-2168м.н.в.. Моят спътник реши да включи демултипликатора след почивка на една от пирамидите и пристигна, около 40 минути след мен. Аз избързах, ставаше ми студено и гоних темпо за сгряване. Неприятно време след изморително изкачване, мокри дрехи, вятър и подгизнали обувки!
Следващите часове обаче бяха невероятни. Абсолютно безветрие и липса на дъжд. Починах си, поснимах, претъпканата с екипировка раница се поизлежава на билото, след изкачването до върха! :)
Дори мързелът взе да надделява, а след като Коцето дойде, ни очакваха седем километра, половината от които в хвойново охрасталяване до хижа Миджур! :) Почти сигурно пребиване грози всеки невнимаващ по неподдържаната преди гората пътека за хижа Миджур! Не пропуснах да набера мащерка от тучните пасища. Тъй като районът е граничен, стада с крави и коне липсват. Пасищата са обрасли и диви. Навсякъде е непокътнато, невероятно диво... В гората маркировката е през пет метра, пътеката слиза стръмно, докато се прихване с пътя за хижа Миджур.
Слизайки на хижа Миджур направихме втората нощувка. С палатки е най-добре. Човек е независим! :) От хижа Миджур до завода за взривни материали над село Горни Лом слязохме, за около час по скучен черен път, сливащ се с асфалтовия. Назрелите горски ягодки обаче ни разсейваха доволно, за да закусим обилно и да не мрънкаме... Пътят до Русе си е цяла цифромания - 350км., но след всичко видяно и преживяно - преглътнахме разстоянието. В ранния следобед акостирахме под жаркото слънце на пустинята-град. Останаха свежите спомени от приятен и натоварващ преход до билната граница със Сърбия! :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, в които при сходни публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали в годините:
До скоро! :)
Ех, красота... Природата определено се е събудила вече. :)
ОтговорИзтриванеПоздрави, Марти!
Да, хубав преход спретнахме. Свежо е навсякъде! :)
ОтговорИзтриване