понеделник, 16 юни 2014 г.

Връх Миджур. Западна гранична Стара планина.


Село Горни Лом - завод за взривни материали Горни Лом - хижа Горски Рай - връх Миджур-2168м.н.в. - хижа Миджур - село Горни Лом - 34,5км.

   Да направим преход до граничния и обзорен връх Миджур-2168м.н.в. породи редица въпроси и отговори в процес на замисъла. Гранични власти и уведомяването им (незаинтересовани - звънихме, писахме писма, никакъв отговор) подход, преспиване, както и съчетаването на дузина километри от град Русе до там с логистика и време, около 700км. в двете посоки. Като първенец на Чипровска планина, дял от Стара планина и разположен на границата със Сърбия, върхът определено будеше любопитството ни...

Въртяхме го, сукахме го, но в края на краищата се озовахме на паркинга на завода за взривни материали над село Горни Лом. Там оставихме колата и поехме по пътеките в резерват Чупрене. Като за кръгов маршрут, който бяхме начертали, това бе най-практичен вариант.


Оазисите в гората изникваха неочаквано.


Обстановката и отношението на хижарите в хижа Горски рай, където пристигнахме в късния следобеден час бяха повече от на ниво! Разпънахме палатките, с които решихме да сме независими на полянката пред хижата. После в столовата на приказка и хапка-пийка. Аз опитах от прословутите хижарски кюфтета, Коцето, моят спътник се въздържа. :) Слънцето и дългия път с колата ни бяха поизморили, легнахме рано! Наоколо иглолистни гиганти...

Птиците се радват на интересни къщички красящи дърветата наоколо. За разлика от десетки други хижи и прословутите охранени котараци в тях, тук нямаше такъв! :)


Утрото ни се разкри по-свежо и хладно отколкото го очаквахме. Прибрахме набързо палатките и поехме по пътеката извеждаща в подножието на Обов връх-2032м.н.в. По прогноза даваха дъждове, затова набирахме височина през дивите гори на резерват Чупрене колкото се можеше по-бързо и стегнато. 

Все пак подобен изгрев не беше за изпускане, поснимах доволно! :)

Следваше поредното приказно място, където също поспряхме, напълнихме си вода от ромолящ поток... Наслаждавахме се на свежата гора и обитателите, които без майтап профучаваха изненадани покрай нас.

След което поехме по облачното и неприветливо Старопланинско-Западно гранично било. Имаше известно замотаване по обраслите с хвойна хлъзгави и нестабилни камъни подсичащи Обов връх-2032м.н.в. Облачното било, натам водеше билната пътека за граничният връх Миджур-2168м.н.в. С гпс и туристическа карта в ръка решихме ребуса. 

Малко по-рано в далечината просветна лъч надежда, въпреки че излезе и студен вятър. Заваля ситен и неприятен дъжд.

Фронта наближаваше бързо и ни обхвана изцяло...

Сложили дъждобраните решихме да продължим. Ставаше все по-студено.

Като по чудо на граничната бразда по билото вятъра утихна и спря да вали.

Пирамидата на връх Миджур е на следващото възвишение. На преден план - връх Мартинова Чука. Гпс-а показваше, че имам да преодолея, около 30 метра денивелация в оставащите 700 метра до върха. В предвид изкачването дотук се оказаха разходка.

А на връх Миджур докато снимах панорамата с к'олата, която носих, отпивах тайно сгряващ еликсир - ракия! :). Катя в това време се спотайваше на връх Ботев в мъгли, както се разбра от телефонния разговор, който проведохме. Струваше ми седем лева, за около две минути (така показа в последствие разпечатката, космически роуминг налагат съседите от мобилен оператор Babin Zub)! :) Този път не се получи да се озовем заедно и тук! За сметка на това и оставих от прочутата русенска ракия на Коцето, която си разделихме с него на тръгване от Русе.

На връх Миджур-2168м.н.в.. Моят спътник реши да включи демултипликатора след почивка на една от пирамидите и пристигна, около 40 минути след мен. Аз избързах, ставаше ми студено и гонех темпо за сгряване. Неприятно време след изморително изкачване, мокри дрехи, вятър и подгизнали обувки!

Следващите часове обаче бяха невероятни. Абсолютно безветрие и липса на дъжд. Починах си, поснимах, претъпканата с екипировка раница се поизлежава на билото след изкачването до върха! :)





Дори мързела взе да надделява, а след като Коцето дойде, ни очакваха седем километра, половината от които в хвойново охрасталяване до хижа Миджур! :) Почти сигурно пребиване грози всеки невнимаващ по неподдържаната преди гората пътека за хижа Миджур! Не пропуснах да набера мащерка от тучните пасища. Тъй като района е граничен, стада с крави и коне липсват. Пасищата са обрасли и диви. Навсякъде е непокътнато, невероятно диво... В гората маркировката е през пет метра, пътеката слиза стръмно докато се прихване с пътя за хижа Миджур.


Слизайки на хижа Миджур, направихме втората нощувка. С палатки е най-добре. Човек е независим! :) От хижа Миджур до завода за взривни материали над село Горни Лом слязохме, за около час по скучен черен път сливащ се с асвалтовия. Назрелите горски ягодки обаче ни разсейваха доволно за да закусим обилно и да не мрънкаме... Пътят до Русе си е цяла цифромания - 350км., но след всичко видяно и преживяно - преглътнахме разстоянието. В ранния следобед акостирахме под жаркото слънце на пустинята-град. Останаха свежите спомени от приятен и натоварващ преход до билната граница със Сърбия! :) До скоро! :)

1 коментара:

  1. Ех, красота... Природата определено се е събудила вече. :)
    Поздрави, Марти!

    ОтговорИзтриване