четвъртък, 31 януари 2013 г.

Зима в резерват Стара река


    Добър завършек на първият месец от силовото начало на новата година и кратък очерк на това какво се случи в резерват Стара река. Имах конкретна идея, да снимам  зимно Черното пръскало и да отметна и последния сезон. Така да се каже, запълних колекцията оставайки доволен. Няколко кадъра на водопад Черното пръскало, през различните сезони - пролет, лято, есен и зима.


Водопад Черното Пръскало


Между другото зяпах висулките по реката, пързалях се по заледенета пътека, пих чай, кеф :)!


Реката беше доста буйна, като за месец Януари.

Почти целият преход мина под мократа форма на вятър примесен със снежна виелица, това доста ме поизмори, а за пълните до горе с вода обувки..... В резервата върлува някакво междусезоние - нито е зима, нито пролет.


Самото Черно пръскало се представи доволно, почти на ръба да не успея да го снимам, в предвид това къде се намира, както казах реката беше доста пълноводна, едвам я пресякох, за да хвана по притока му. Пак имаше изненади, добре че всичко мина благополучно.

Интересна аналогия е това: Аптечка на дървото и гробът на Баба Меца, която почива тук :)!





Едва успявах да си харесам нещо по реката, аха да остана без почти никакви кадри. Януарските жеги бързо разтапят ледените абстрактни форми.

понеделник, 21 януари 2013 г.

Добрила

Сопот-Добрила-Амбарица-Добрила-Сопот

     По устава на Ванката - цитирам. Едно ходене е пълноценно, ако са изпълнени поне следните условия: Бедстване, изгубване, блестящ залез, пристигане на челник... :). Почти успяхме да го изпълним, а и сформирахме хубава група в зимната планина над град Сопот. Пламен К направи свръзката, остана да реализираме и подхода. След кратка беседа, Ванката и компания налазиха за хижа Добрила през Карлово и местността 'Залъмца', а ние пък сметнахме да пробваме през Сопот, поради липсата на снегоходки. В последствие се разбра, че към факторите за устава сме щели да добавим и условието - газене до кръста в дълбокият сняг.

Минахме покрай Сопотския водопад на Манастирска река, все пак последните десетина ходения бяха безводно съпроводени от липса на каквото и да било в този жанр! Време беше да отчета нещо, така вече се доближавам до вътрешното си 'Аз' :).

Сопотски водопад

После бавно занабирахме височина по пътеката над долна лифтова станция на лифта Сопот-Добрила.

Офроуд машините са в затруднение при изкачването, Пламен обаче - не :)!

Ха, Катя се задава.

Сцена 2, Пламен продължава изкачването по пътя, навлизаме в Централен Балкан.

Кончетата се борят със зимната приказка по склоновете, докато снегът ги вали.

Лифта, ако не за друго, поне за снимки се вписа. Така ще е, до другият сезон. Красиво направена дървена табела ни посреща на входа на природния парк.

Продължаваме още по-нагоре с безсмисленото изкачване на тегавата и стръмна пътека Сопот-Добрила, но билният изглед към връх Амбарица (2166м.н.в.) запълва липсите. Красиво е!

Пристигаме и около хижа Добрила. Заснежените ограждения там и сините цветове на късният следобед предвещават идващата вечер и уютната атмосфера, в която щяхме да си изкараме добре.




С Пламен сметнахме за редно да полазим местните върхове, грехота ще е да не запечатаме зимният залез и невероятната палитра, която ни се изля за награда при бавното и мъчително газене в снега.

Определено си струваше всяка капка нечовешко усилие, с която изплувах тук. По едно време почти се бях отказал, толкова много сняг имаше в зимната гора. Даже мислех да се примоля на Пламен, да ми даде снегоходките, но все пак успях.

Тук той снима екзалтирано към склона на връх Амбарица, докато полазващата лава на кървавият залез идва към нас.

Бяхме късметлиите на точното място в правилното време.

На запад връх Вежен също посрещаше огнените цветове на залеза, както по-малката му сестра Амбарица от Изток, на по-горният кадър.

Така и така бяхме тук, редно бе да окажем чест и на синият час. Времето, в което денят преклонно отстъпва ред на нощта. Тогава температурата пада рязко, а щипещият ветрец допълва януарската приказка. Пламен продължи малко по-нагоре по билото, докато аз тук се суетях. Поне се получи! След това слязохме да чакаме групата, която както очаквахме закъсня, по трудния зимен терен.

Минаваше 19:30, бяхме почнали да звъним на Иван, но предположихме, ще спазят устава :). След 20:00ч. започнаха да влизат челници и снегоходки, събрахме се :)! Хапнахме, пийнахме, вкарахме по някоя и друга история, запознахме се, пълноценен релакс.

Нощта премина учудващо добре. Стаите бяха отоплени до краен предел, дори се разбра, че парното не се гаси цяла зима. Никога не ми се беше случвало да спя с чаршаф през януари и да ми е горещо. Хвала на стопаните на хижата, за уютната вечер и топлото посрещане, пак ще дойдем!

Изритах се по тъмно на вън да чакам. Утрото се вписа с хладината на синият час.

Леко-полеко се явиха и по-топлите нюанси на слънчевият пробив.

Розовото също се яви.

Снимам си снимам, гледам аз Ванката и той се явил. Нансяше масирано наснимване :).

Поглед към хижата, цяла нощ светиха лампите, беше като в дискотека :).

Беше ред на подкрепяща закуска, все пак ни чакаше труден преход по билото до Амбарица и голям Купен, откъдето замисляхме слизането в Карлово. Старта се оказа добър, нямаше навят сняг, студът пък подпомагаше ходенето по замръзналата земя.

Интересното е, че ми се намираха разни сили да търча, гонейки фотографски композиции, явно е, Пламен слага нещо в това вино - домашното :))). Абе, бая се бореха и те по ветровитото било на Амбарица. Вятъра беше попътен, после страничен, после ураганен :). Катя също смогваше. Доказа се, от виното ще е :))).

На връх Амбарица дойдоха и останалите от групата, ние подранихме да не ги бавим, нали сме без снегоходки. Жените от групата им се върнаха да ни чакат на хижата, вятъра.....

Когато човек се намира на 2166м.н.в. в Старопланинската пущ, ветровете го реят по безкрайните била, а Балкана свири с ураганна мощ. Хижите са далеч, условията са на ръба на предела. Тогава разбираме колко малки частици сме и как сме гости само за миг. Така разсъждавайки, се борех да стоя изправен на връх Амбарица-2166м.н.в. в дните на месец януари. Ледени остри късове летяха свирепо, набивайки се, въпреки шлемове, маски и очила. За миг ни се откри и това, после пак непрогледна мъгла.

В окото на бурята


Ботев връх с Купена, страхотия.


Няма място за оплакване, устава се получи - имаше изгреви, залези, ветрове, бедстване, компанията допринесе за настроението. Заслизахме на долу. Там пък се вихреше пролет. Чудна работа е това време. Поздрави на цялата банда! :) До нови срещи.

неделя, 13 януари 2013 г.

Резерват Южен Джендем

Мъгли в Рая

    След сложната схема с транспорта, която реализирахме с планинарят Росен и приятелката му, се озовахме в подножието на местност Паниците. Така рано-рано се изстреляхме по зимните пътеки, в реализацията на планът за деня. Отиване и връщане до хижа Рай и водопад Райското пръскало - 124м. Така направихме интересна еднодневна разходка в зимната планина, ставайки свидетели на променливото време на резерват Джендема.

Времето, както предполагахме предстоеше да смени окраската си и от ясно такова се превърна в мъгла и сняг. Бързо и умело успях да направя няколко снимки, докато групата напредваше към южното подножие на Ботев връх. 

Джижехме се в нежното обятие на зимната приказка, напредвайки бавно, но славно! От време на време притичвах над склоновете да снимам групата в движение. Виждах зор в гонитба с кадрите, не ми беше лесно, особено със скоростното участие на бързаците :). Така е, годинките си казват думата :).

Синкава мъгла е обгърнала склоновете на Ботев връх.

Снежинките радваха компанията ни, беше истински красива зимна приказка.

Гората бе обладана от смразяващата мъгла.

Излязохме от горският пояс, в подножието на водопад Райското пръскало и хижа Рай. Последва хубав чай и подсилваща закуска, така по-късно се озовахме на вън. Мъглата се беше оттеглила и даде поводи за радост. Синкави талази галят суровите скали. Предвещават новонастъпили мъгли.



Хижа Рай. 

Покатерихме се и на Калоферският Купен, да зърнем мъгливите игри на зимата.



Полуостровите изплуват над мъгливият Джендем, там долу са пропастите на 'ада' и шеметните каскади на Джендемската река. Джендема днес пазеше тайните на Балкана.

Мъглата напълно скриваше иначе страховитото ждрело на Джендемска река и пропастните участъци.




На връщане почти ударих някакъв залез, облаците запалено посрещаха настъпващата нощ, докато синкавата мъгла смразяваше Джендемската долина.

Аха да пуснем челниците и се озовахме при колата. Така зимната приказка ни изпрати изморени на топло, с чай в ръка. До скоро:).