вторник, 13 януари 2015 г.

Плачовци - село Бумалча - махала Кольо Ганев - село Радевци - махала Гръбчево


   Стартирахме с Жоро и Катя в горещия януарски ден в отдавна обезлюденото село Бумалча, за което освен че няма много информация, се носят и легенди каращи човек да застине. Жоро сподели с ехидна усмивка преди седмица, като ми пусна мухата (Абе, ти да знаеш какво село има в Тревненския Балкан... Там хората са изчезнали през 60-е години на миналия век, оставили са си дори вилиците и лъжиците по масите) и ето ни тук. По картите, къщите са обозначени като прилежащи към село Могилите над град Плачковци. За името Бумалча се носи предание, че навремето пътят на турците често минавал покрай къщите тук и срещайки местният пастир Малчо, казвали: виж, Малчо - виж, Малчо! От турски - Бу Малча!

Всичко тъне в разруха и изглежда призрачно на фона на красивата природа наоколо.

Цялата покъщнина е изоставена навремето, когато хората са се изселили. През годините открили една от масите подредена, като че ли в очакване някой да се върне вечерта... 


Скърцащите изгнили греди могат да докарат човек до лудост.

Останалите украшения по едва крепящите се зидове, догатват за желанието на хората и привързаността им към домовете.

Злокобна е гледката с детското креватче покрито със слама и скърцащите прозорци...

Захвърлената детска обувка...

Детско корито от петдесетте години на миналия век си е находка!

Останала, едва крепяща се единична стена върху земята.

Фрагмент от селската плевня с този старинен катинар. Явно е, че покъщнината зад тази врата отдавна е надживяла отишлите си вече собственици.

Ток също е имало, някога... Сега всичко изчезва ден след ден, оставяйки само спомена за светещото в тъмното прозорче!

Трудно се провирахме през обраслата с тръни и растителност обстановка. Намерихме стари календари по останалите здрави все още стени.

20 години народна власт! Повечето от хората, които са помнили тези дни с добро, вече надали са измежду живите за да разкажат какво точно се е случило тук!


Изоставено и застлано със стари одеала, изгнили във времето легло.

Съдейки по датите, тук в краят на 60-е вероятно вече е нямало никой!

Махала Кольо Ганев е съседна и  югоизточно разположена от тук. По план е язовир Нейковци да "погълне" тази обезлюдена махала... В старите версии на картата OFRM Geotrade, махалата е обозначена все още. В по-новите версии я няма. Няма и табели за местоположението и. След време руините и тук ще потънат в земята, скрити във вековете от растителността и/или водата на язовира.

Една от каменните църкви над град Плачковци. Този край се слави с майсторите си каменоделци! А за град Плачовци научих следната интересна информация, докато се рових назад във времето. След Освобождението плачовските колиби са били първо част от Тревненската околия и след нейното закриване преминават към Дряновската околия. През 1961-а година колиби Плачковци получава статут на село, а през 1969-а на град. През 1968-а година към Плачковци са присъединени колиби Боевци, а през 1970-а година към него са присъединени колиби Бъчеварите, колиби Долни Цоневци, колиби Ковачевци, от които подходихме към село Бумалча, колиби Минкино, колиби Пунговци, село Късовци, село Нейковци, село Райнеж.

На няколко километра от град Плачовци в гънките на планината, е китното българско село Радевци, в което съм прекарал летата си като дете. С кипящ в миналото селскостопански живот и поминък, и осеяни с некролози врати, и изпразнени къщи сега. Срещнах част от живите все още старци. С тъга споделиха, че петдесет къщи тук вече не са обитаеми...

Почти разрушената от времето махала Гръбчево над село Радевци. Летен дом на стотици лагеруващи деца през 80-е и 90-е на миналия век, както и дом/общежитие за миньори работници преди това. В близост до Гръбчево има изоставена мина, която през миналият век е започнала да функционира в началото на 20-е.

Тук през 1921-а година, Иван Вазов прекарва последното лято от своя живот.

По улицата в село Радевци рядко минават коли. Помня как тук в началото на 90-е години на миналия век, автобуси от междуселищни линии спираха тук три пъти дневно, да извозват хората на работа до околните градове.....

Къщата, в която съм прекарал летата си, която вече стопанисват други хора...


И Катя пред нея.

Толкова от носталгичната еднодневно-януарска екскурзия в Тревненска планина. До скоро! :)

bilkarska.com Поредните изловени крадци!

   Видяло се е, че народа не му се плаща за авторски фотографии, с цел комерсиално използване. Тези от сайта на bilkarska.com са ПОРЕДНИТЕ КРАДЦИ, използващи неправомерно авторски фотографии от моят фото блог!

А ето и публикацията с откраднатата от мен фотография на пещера Гарваница в Деветашкото плато!


p.s. Както и в тази публикация, след намеса горепосочените премахнаха снимката от публикацията си, което естествено не ги оневинява!

сряда, 7 януари 2015 г.

Летовище Попина лъка, заслон Спано поле, връх Башлийски чукар, Синанишка порта

    Зимният, няколко дневен престой в Пирин планирахме веднага след новогодишният купон в Пловдив. Късно по обяд на 1-ви тръгнахме към летовище Попина лъка, откъдето да се качим на заслон Спано поле с осветена от пълната луна пътека. Такъв старт беше отреден на новата година - студен, труден и с тежък багаж в раниците. За три дни напред бяхме претоварили раниците с огромно количество храна и пиячка, плюс палатка, спални чували, котки, пикели, снегоходки.

По пътеката ни срещнаха залезните цветове, температурата беше бая под нулата. Делчо издрапаха малко по-нагоре по заледеният и непочистен път, аз закъсах без вериги и се върнах на първата отбивка...

На километър преди заслона с Делчо и Мария се разделих на информационната табела, за да изчакам Катя, която хич не и спореше ходенето с безумно тежката раница и остана с почти час назад. Все се заричаме да не се наказваме така, но продължаваме да се претоварваме с безумно количество багаж в раниците! Извадих статива на бързо! Докато снимах мръзнех сериозно, не сложих пухеното яке от мързел и само потропвах от един крак на друг... Изморен и обезводнен от предната вечер, плюс умората от пътя и недоспиването, направо не си чувствах краката от студ, въпреки сериозната зимна Скарпа на тях и мериносовите чорапи. На -15 градуса с принудителен престой, нищо не спасява ситуацията. Такива мисли ми се въртяха в главата, а през това време пътеката се освети и Катя с бавно и видимо мъчително поклащане дойде. Взех храната от багажа и, а с него и всичко останало, както го бяхме измерили на кантара преди да тръгнем, се озовах с 32 кг. товар (раница 22кг., фототехника 3кг., храна 7кг.) И на това ако му казват туризъм... Не ми се връзваха на 67 килограмовото телосложение. Оставаше километър до заслон Спано поле, трябваше да разпъвам палатката, а и не беше ясна обстановката в заслона...

Пейзажа този път не компенсира несгодите! :(

Там обаче се оказа, че Делчо вече бяха запалили камината, а и щяхме да сме сам сами в следващите няколко дни. Докато групата се занимаваше с мезетата и топлината до камината, аз разпънах палатката под бунгалата, около заслона с последни сили. Всичко ми беше дошло в повече! Бях съсипан от умора и легнах да спя, останалите също вече дремеха на масата.

Утрото ме посрещна и смая с първите студени цветове. Духаше вятър и носеше снежна пудра наоколо.

Изпитание си е зимната планина, дори ходенето до нужда понякога може да се впише като приключение! :)

Заслон Спано поле със зачервяващите се от изгрева върхове Башлийски и Бъндеришки чукари. В заслона беше уютно, в трите дни примуса който качих, не успя да смогне със сгряващите напитки - чай, кафе, супи. Вечер го изгасяхме да си почине и сгрявахме с не толкова топли напитки, а колко расли на кокал мезета си отидоха завинаги, не е за разправяне! :) Това го наричат някои хора туризъм!

Вторият ден поехме към върховете Башлийски и Бъндеришки чукари. В началото само подухваше, но горе на върха трудно се стоеше изправен. 

Видимостта към върховете Башлийски и Бъндеришки чукари все още я имаше, после потънахме в непрогледна мъгла.

Навяванията ме радваха по-особено с пълзящата по склона фигурка.

Драпането беше меко казано тежко. Риехме в дълбокият и пухкав все още сняг като прасета в тикви по стръмен улей, за да избегнем пътеката, която иначе минава през клека. Все още не е лавиноопасно и си го позволихме! :)

Излезли по склона към Башлийски чукар вятъра ни подхвана от раз. Трудно набрахме височина до връхната кота, а и слизането без котки по фирнованият вече склон не беше много ясно! 

На връх Башлийски чукар. Вятъра така пулсираше, че с все усилия да му се противопоставим, се килвахме в обратна посока, между пулсациите...

Ако нямаше мъгла, гледките към отвесите щяха да са още по-впечатляващи, макар че и сега в намалена видимост си бе страховито. Мъглата засилва екстремното!



Навявания по ръба.


На слизане времето се скапа съвсем и освен да запълним вечерта с пълна маса до бумтящата камина, нямаше накъде. Навън се открояваха белите силуети на острите върхове, а вътре червените мръвки и греяното вино! :) Контрастна е планината! :)


Поснимах доста в заслон Спано поле в тези дни - избрах следващите кадри.

Богато описана, изчерпателна програма за седмицата! :)


Старата столова, в която освен снегоходките ни и вихрещ се през старите дограми сняг, нямаше нищо интересно!


Кухнята.

Новата столова с календара на Мая Къркаличева за последната от 2014-а гледка с хижа Иван Вазов и снегоходките на хижарят, от който нямаше и помен в тези три зимни дни. С шейни наминаваха всяка вечер приятелите му, да ни инспектират и да нагледат имота. Останалото си беше по реда. Пълна камина и претъпкана с шарени мезета и вино маса.

За ден трети предвиждахме преход до Синанишка порта и евентуално връх Синаница. Ясно време и бурни пориви на вятъра, с това ни срещна Пирин по пътя нагоре. 

Гледките не закъсняха. Муратов връх с Дончовите караули и връх Спанополски чукар.

Отново към тях, в по-близък план.

Дончовите караули и връх Спанополски чукар със замръзналите Спанополски езера под тях.

Спанополски и Бъндеришки чукари.

Дончовите караули, Спанополски, Бъндеришки и Башлийски чукари.

Муратов с Вихрен и Тодорка. И Делчо! :)

Цялото пиринско величие зад мен! Гледката, която Пирин не ни разкри вчера, се отплати напълно сега. Почти излезли на Синанишка порта, трудно се задържахме изправени. Стражите загатват за присъствието си, ако се вгледа по-внимателно човек!


Муратов връх с Дончовите караули.

Тодорка с Вихрен и Муратов.

Неповторимо усещане.

Излезли около Синанишка порта, решихме да се пробваме малко и по билото към Момин връх и връх Синаница.

Обаче не се получаваше, северният вятър се опитваше да ни прати откъдето сме дошли...

Хижа Синаница със Синаишкото замръзнало езеро в ниското и върховете Момин връх и Синаница.

Изглед от ръбчето към мутренската хижа Синаница!

Улеят вляво от снежната козирка е лавиноопасната Синанишка порта.

Катя, около Синанишка порта.

И вятъра, който не на майтап искаше да ни изпрати на онзи свят! :)

Делчо и Мария във вихрушката. 

Малко по-късно слезли до заслона, навън настана истински зимен ад. Ураганен вятър, снеговалеж, вихрушки. Адски негостоприемна планина с контрастиращият уют в заслона. Изтеглихме вакуума от чантите с храната, а........ и от бутилките. На следващият ден щяхме да слизаме и искахме да ни е леко на душите, а и да презаредим за следващите дни в Рила.

До скоро, така започна за нас Новата 2015-а. С пожелания за здраве!