Звуча малко собственически, но така се представи престоят ни там. Голямо ходене, обзорен преход, дъждове, бури, езерни отражения, снимане като за последно, в предвид условията и това, до което можеха да доведат, прилични денивелационни стълбици на навигационния трак. Така да се каже Пирин планина ни се разкри в цялото си величие и красота, с непокорните върхове и отраженията им в бистрите като сълзи огледала - Пиринските езера. Предварително се бяхме подготвили до такава степен, че начертания план погна всякакви очаквания. Отдавна не се бяхме изсилвали така (то кога ли не сме, че сега?), но разстоянията до далечните планини оправдават до някаква степен форсирания ред, в който се напъваме да ги изпълним. Идеите този път гонеха някаква хронологична последователност за да изкачим няколко върха и обикаляйки по скалистите била да зърнем, около 20-30 езера. Амбициозно! Схемата обаче в последствие претърпя определена редакция, за да не се наложи да преминаваме всичко тичайки по морените и каменното било. 'Сговорна дружина планина повдига' - така по тъмна доба 12 - те члена на сформирания ни отряд пое по дългия път към Пирин. Монотонно до Банско, оттам лифта ни стовари на хижа Безбог и се заехме с окупацията на езерата.
Пръв ден беше определен за почивка, а най-ентусиазираните полазихме към Кременските езера и вр. Сиврията. Предполагаше се гледката да е интересна. Думата езера ще присъства масирано тук, затова се извинявам предварително ако дотегна, или пък объркам някое име, информацията този път наистина ми дойде в плюс.
Кременските езера, разположени под вр. Сиврията са интересен обект от езерното царство. Не са особено далеч от хижа Безбог, хем пък гръмотевичната буря с изпечени светлини по небето не ни помогна особено да намерим къде ще се крием. Бяхме изложени на произвола на съдбата, нагласихме дъждобраните и зачакахме да ни удари.
Направи ми впечатление, че бурята се въртеше в кръг, облаците ни обикаляха като пригладнели хиени, прииждайки и отминавайки на талази. Сиврията, на която замисляхме да се покатерим за оглед на Кременския циркус калкулираше порция след порция. Споглеждахме се с всяко едно прииждане на буреносните облаци и произволният принцип, на който се сипеха светещите тела.
Запълвах времето в кадриране през разни камъчетата...
...и разни храстоподобни, а небето намръщено допълваше пиринския пейзаж.
Поредната прииждаща съвкупност от сивкава буреносна маса ни удари от веднъж. Изсипа се невиждан порой. Явно ме хвана и параноята, защото ми се стори, че езерата прииждат. :)Опасенията ми се оттеглиха, запълнени от неистов страх. Светкавица падна на 50 метра от нас, а нечувания тътен сякаш се изсипа като ореол. Наплашени за здравето си погнахме пътеката, че да слезем в гората час по-скоро.
Там пък времето - 'ни лук яло, ни лук мирисало'. Гората беше като в руска приказка, само дето нямаше някое малко мече да наднича зад борчетата.
Бяхме спуснали доста и се отказахме да катерим отново към Сиврията, не че нямахме желание. Поне успяхме да си поиграем с времето. Добре, че то не се наигра с нас. :) Събрахме се на хижа Безбог, налазихме една голяма маса и заобсъждахме клюките по предстоящият преход. Както споменах, амбициозно запланувано, да видим и изпълнението му. Звездите по кристалното небе ясно загатваха какво ще е състоянието на утрото.
Ранобудно вписах началните лъчи на щипещото слънце с лифта на хижа Безбог, а после се подготвихме за дългия преход.
Както споменах, амбициозно го бяхме запланували, да проследим и реализацията. Визуалната проверка установи, че няма липси и така напъплихме по пътеката. Планът за днес ни преля порция от сили, към първия връх за деня - голям Полежан. Приличен старт, времето прохладно, а обзорните гледки зареждаха сили за интересното ходене, което направихме.
Част от групата се е събрала и се наслаждава на гледките, или иначе казано планината и хората.
Попово езеро - най-голямото езеро в Пирин.
Под Полежан направихме по-голяма почивка, а щипещият ветрец подсказа за местоположението ни във високата планина.
Голямата група поражда интересни ситуации, весело е, времето лети неусетно. Тук вече катерим Полежан.
Светлината и преминаващите облачета реализираха интересни кадри във всички посоки.
Карстовото било остро напомня за мраморния си нрав, извисявайки гордо алпийските си върхове: Вихрен, Кутело, Бански Суходол, които пък ме вкараха в голям сценарий в предстоящото ходене там.
Езерните красоти пък допълваха нежно суровият пирински пейзаж.
езеро "Дамата с кока"
Горно Полежанско езеро, най-високо разположеното планинско езеро в България.
И типичните пустинно-пирински гледки, с полъх на едва крепящи се цветя.
Валявишките езера и морената, по която слизахме към тях.
Докато слизахме към езерата, времето яростно долавяше симптомите на предстоящата буря. Облаците се насищаха с черната сила на предстоящото. Небето се продираше от огнената мощ на ярките светкавици, които падаха по високите върхове. Случващото се породи странни погледи, в предвид местонахождението ни в нереално дивата обстановка. Хижите бяха далеч, нямаше къде да се скрием, бяхме в нищото, заобиколени от величествени върхове и тътена на гръмотевиците.
Облаците преминаваха доста ниско, започнах да усещам електричеството под краката си.
Това разбира се не ми попречи да си поснимам на воля, то и без друго нямаше къде да се скрием. Запълвах времето и се наслаждавах на величието на природата.
Връх Джангал в далечината и интересните светкавици, които така и не успях да хвана в кадър. Мечта ми е да снимам някой висок връх със светещите над него огнени кълба, но сега дълбоко промених мирогледа си за ненормалните мечти, които имах. :)
Отново към Джангала и предстоящия потоп. Всички се бяхме опаковали с дъждобраните, фототехниката също очакваше с интерес да влезе в непромокаемите чанти. Така премина следващия час..... Проливен дъжд, светкавици, но някак вече ни спохождаше идеята за топлината и сигурността в заслон Тевно езеро.
Около Превалските езера. Групата се е събрала, сушат се дрехи, настроението е на макс, дъжда е спрял. Тъмното небе обаче не даваше особени надежди и експедитивно се насочихме да минем през Превалската порта, откъдето да наближим към заслон Тевно езеро. Там планувахме да завършим днешният преход.
Тук вече наближаваме...
Пет минути по-късно и времето се измени скоростно. За секунди дойдоха от черните облаци, които се наваляха на воля, добре че сколасахме с влизането в заслона. :)
Гледката оттам, в посока връх Каменица.
Малокаменишки езера, намират се на 2 минути от заслона, рискувах да отида да ги зърна, в предвид спрелия дъжд, който ме изчака подло и ми се изля върху главата с всички сили. Хукнах към заслона да се суша и спрях с безплодните опити да ходя да снимам каквото и да било.
В късният следобед обаче, времето се изясни и все пак даде поводи за разходка покрай Тевно езеро...
...и прилежащия район.
Приятната облачност и свежите цветове в края на деня.
заслон Тевно езеро, Тевно езеро и вр. Каменица
Едно от Дженгалските езера и вр. Джангал.
И един любопитко надничащ от острите скали.
По обратен ред през Мозговишката порта минахме покрай Попово езеро и от Безбог към действителността. Така реализирахме едно осбено пълноценно ходене. Наситихме се на гледки, гърмя ни, трещя ни, но останахме силно очаровани от красотата на суровата планина.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Пирин планина - пешеходни и алпийски преходи
Всички прекрасни пирински пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тази публикация (Рила планина - пешеходни и алпийски преходи), така и тук, към всяко заглавие което е линк към дадената публикация, съм показал по една снимка от съответното пътуване (с подробности към подхода в заглавието). И Пирин планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината, както и някои по-технични, алпийски подходи...
- По Пирин... (2012)
(2013)
- Джамджиев ръб - връх Вихрен - връх Кутело 1 и 2 - връх Църномогилски Чал - къмпинг Бъндерица (2014)
- Вихрен по Джамджиев ръб - зимно (2018)
- Стъпалата (Кюнецо) - Каменитица - Баюви дупки - заслон Кончето - Котешки чал - зимен траверс (2018)
- Зимен траверс на връх Джангала (2018)
- Рид Средоноса - Пирин (2019)
- Теснолинейката Септември - Добринище (2021)
- Летен релакс в Добринище (2023)
Ухаа, вие бая голяма група сте се изсипали в планината. А като гледам какви са били условията, сякаш сме ходили по едно и също време :)
ОтговорИзтриванеВремето беше мноого интересно, с тия подходи обаче се чудя, кога ли ще ни тресне някоя гръмотевица...?!? Иначе с голяма група времето минава по бързо, създават се интересни ситуации.
ОтговорИзтриванеА защо с лифт до Безбог? :)
ОтговорИзтриванеЗащо, защо... :), след 9 часа изморителен път с кола, тридневен поход с определен план и разнородна група (някои дори не бяхме спали) :), а и раниците пак надхврляха 20-те килца, та именно затова. Само да знаеш как се размазвах, докато лифта смучеше денивелацията :))). На практика беше възможно и пеша да излазим до горе, но нямаше да има време за Кременските езера, които планувахме за следобяда. Поздрави на всички и да ви е лека раницата. :)))
ОтговорИзтриване