МАРТИН ПЕТРОВ photography: Вихрен по Джамджиев ръб

събота, 20 януари 2018 г.

Вихрен по Джамджиев ръб - зимно

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Зимно солово преминаване по Джамджиеви скали, с изкачване и слизане по ръба до връх Вихрен - първенеца на Пирин.

След нещастния инцидент с водач и клиенти от преди две седмици, когато загубихме ума и дума, ставайки свидетели на най-страшното, което може да се случи по планините, реших да се пробвам солово по екстремния ръб. Качване и слизане до върха и път обратно към вкъщи. Медии, фейсбук, професионалните и достъпни камери, фотоапарати и екипировка, новоизлюпили се "водачи" и десетки сайтове, доведоха до все повече случки и случаи, което не е добра тенденция, но фактите за съжаление са такива.

Тогава писъците и кръвта по улеите ни отказаха от атака, а денят беше прекрасен по прогноза.

За съжаление това беше и първи "преход" за годината. Джамджиев ръб е взел много жертви. Той често бива подценяван. Отвесни скали, дълбоки улеи и камъните са изключително нестабилни, а котките не слушат. Подходът през лятото може да се извърши по няколко маршрута, като през зимата те не се препоръчват или ако ще се изпълняват, е добре да се вземе предвид лавинната обстановка в района. През зимата е желателно да се следва острото ребро, започващо непосредствено след голямата лавина на пътя (700-800 метра преди хижа Вихрен).

След ветровитото бедствие на 18-и януари на територията на страната, прогнозите за следващия ден бяха повече от прекрасни. Слаб вятър, кристално ясно време и студ (предпоставка за добро зимно траверсиране на ръба).

Поех към хижа Вихрен още на 18-и, за да си спестя 300-а метра денивелация в петте километра от паркинга на ски пистата, докъдето се стига през зимата с кола. Снежни навявания с дълбочина 80-100 см бяха превзели пътя и след два изморителни часа във вятър и прокарване на пъртина, пристигнах малко след 23 ч. Бях си взел спалния чувал, който оставих в колата и мислех да дремна там и направо да поема през нощта към Джамджиеви скали, но за да има по-висок процент успеваемост, си спестих няколко часа умора до подхода, което се оказа правилна стратегия.

В хижата, освен спящия хижар, когото събудих, бях сам. Успях да поспя и излязох от там малко преди 5 ч. Хиляди звезди в небето и много по-слаб вятър от прогнозирания - 35-50 км/ч, поне засега. Поех към подхода и правенето на пъртина. Напредвах мъчително в долната част на реброто, но не мълчаливо в еднометров нов сняг, който знаех, че е смъкнат от ветровете в ниското, а горе щяха да ме очакват добри условия за зимен туризъм, но това хич не щадеше силите и не знаех дали ще успея да пробия до ръба. :) За голяма радост, снежният капан ме пощади и скоро захапах с нелошо темпо по ръбчето към подхода за Джамджиеви скали.

Мястото на трагедията от 6-и януари тази година. Мъжът е паднал от 30 метровия скален праг, при подсичане по лятната пътека без котки, без пикел, без каска, без обезопасително въже. За съжаление, въпросният водач в момента продължава да води хора в зимната планина.

В началото на ръба бях точно за изгрева. И усмивката ми се появи на лицето. Такива моменти са малко и са радост, животът е кратък. Бях взел широкоъгълната оптика и големия ДСЛР. Витаеше някакво чувство на несигурност след видяното преди две седмици, всяка крачка трябваше да е на място.

Изгревът.

Първенецът на Пирин поема първата си доза утринни лъчи. :)

Знаех, че слизането обратно ще е проблемно. Така се и получи в последствие. Скалите се ронеха, откатерването на долу без осигурително въже и стържещите в скалите котки не бяха добра комбинация, тук... Може би подцених и трябваше да взема 30-е метра въже и няколко примки.

Снежни дъски по склона на Кутело, чакащи подходящи условия, за да слязат в Казана и долината.

Връх Вихрен.

Поглед към изминатото.

Финалът беше красив и придружен от бурни пулсации на вятъра. Не стоях повече от няколко минути там.

Красавците и мраморното било от ръба. По диагонал е един интересен ръб - северния гребен на връх Вихрен, който има добра визия за солови изпълнения, скоро. Той затваря северната стена на върха.

Козирките на връх Вихрен, надвиснали застрашително над Фунията и стената.

Северната стена на връх Вихрен. Поглед на слизане по Джамджиев ръб.

Връх Тодорка и стадо диви кози на "полянката" под ръба. Някои от тях бягаха, подсичайки целия Джамджиев ръб за секунди. :) Професионалисти. :) Затоплянето беше скапало снега и имаше интересни акробатични изпъления. Районът не е за подценяване, както разбрах в този поучителен за мен ден.

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Пирин планина - пешеходни и алпийски преходи

Всички прекрасни пирински пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тази публикация (Рила планина - пешеходни и алпийски преходи), така и тук, към всяко заглавие което е линк към дадената публикация, съм показал по една снимка от съответното пътуване (с подробности към подхода в заглавието). И Пирин планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината, както и някои по-технични, алпийски подходи...

- По Пирин... (2012)