вторник, 30 януари 2018 г.

Западни Родопи - Варвара, Средновековен манастир Света Марина, крепост Дуварето, хижа Равно боре

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Западни Родопи: Варвара - хижа Равно боре

    Лежерните планове за уикенда с Ванката и компания, следваха пътеката от село Варвара, с цел и крайна точка за деня - хижа Равно боре в западни Родопи. Малък километраж - под шест километра, с около 700 възходяща денивелация. След леката травма от преди седмица, колкото да се раздвижа и да видя ще ме бъде ли. :) В прекрасно януарско време с палещо слънце, безветрие и весела компания, поехме по пътеката малко преди обяд. В Родопите е пълно с чудесни дестинации, а тази, макар и прекрасно маркирана, не се радва на висока популярност, оставайки в сянката на комерсиалните обекти.

   Започнахме със Средновековен манастир "Св. Марина" над село Варвара. Намира се на десетина минути от началото. Разкрити са основи, вкопани на няколко метра в земята. Има малко лековито аязмо и пет вековни дъба. Пътеката за хижа Равно боре започва на малък паркинг срещу заведението за бързо хранене след края на село Варвара в посока град Велинград.
Средновековен манастир "Св. Марина"


   Веселата ни група по стръмната пътека. Оказа се, че името на хижата - "Равно боре", не отговаря на действителността. :) Нито е равно, а хижата се намира на малка поляна, оградена от гъста букова гора.

   Ванката. :)

   Пътеката изкачва рязко в началото, а в последствие пресича-подсича няколко дерета и на места разкрива чудни гледки към пътя с реката и линията на теснолинейката.

   А маркировката е на гъсто и няма как човек да обърка подхода, ако не разполага с модерни средства за ориентиране.

   Минаваме покрай крепост "Дуварето", където правим почивка и подсилване с чай. Дуварето не може да се сравни с величествените родопски крепости Патмос, Кривус, Моняк и Устра, но за колекцията бе добро попадение, само с минута отклонение от главната пътека.
Крепост "Дуварето"


   Пътя Варвара-Велинград.

   Катя. :)

   Веско и технологиите. :)

   Катя, Веско и Иван. Вдигат се дронове.


   Хижа Равно боре. Последният участък беше доволно заледен и изкачването беше с едно на ум. Слизането утре - с поне две. :)

   Чешмата с еделвайсите.

   "Бистро Алпийска роза". Ясно си личи меракът, с който е градено всичко и че в миналото тук е кипял живот, имало е висока посещаемост.

   Сглобих палатката на поляната срещу хижа "Равно боре". В хижата купонясваха няколко малки групи и палатката беше добро решение за спокойствието ни през нощта. Иван спа отново по дърветата, а хижарят се подсмихваше на тихата ни лудост. :)

   Тук-там птици, крави, няколко кучета, няколко котки, коне. Сериозно стопанство развиват хижарите в района. :)




   Малко по-късно в кристалната нощ. Похапнахме стабилно в хижата и беше време за охладена бира, докато позирах на Краси за следващите снимки. Охладената бира и сън върху снега, не са добра комбинация, така че през нощта се става често. :) После в топлия спален чувал и в компанията на звездите.


   Утрото е свежо, със синьо небе и мучащи крави, наоколо...

   Любопитните крави наоколо - снимка Краси.


   Ванката прибира лагера.





   Краси. :)

   Ей този симпатяга беше изтрещял и цяла нощ не ни остави да спим. Топлите чувства, които изпитвахме към него бяха асоциирани с фурна, тенджера, 270 градуса. :)





   Ванката. :)

   Интересна саксия срещу входа на хижата. Обувки със засаден здравец в тях.

   И по пътеката на връщане. Поредният прекрасен ден, с който завърши двудневното родопско приключение.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
   Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук или на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

До скоро. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар