Събрахме се обичайните заподозрени от последните планинарски седмици - аз, Ванката, Катя, Димо и Краси - все весела компания. Иван подхвърли плана още към средата на седмицата, а именно - качваме се стандартно на хижа Русалка от село Тъжа, правим си купона, раздвижваме старите кокали и кой палатки, кой хамаци, кой на хижата... В началото пасувах, но към петъка се решихме и подготвихме багажа. Прогнозираните снегове към края на седмицата не се вписваха на място и знаех, че ще трябва да се качваме и слизаме с Ноевия ковчег, ако времето се разлюти. :)
Късното ни тръгване в събота сутринта, не внесе по-голяма сигурност и яснота към плана, въпреки че сняг и дъжд за района щяха да завалят едва привечер. В последния момент обаче всички сайтове измениха с прогнози, за около обяд и отново трябваше да предвидим място за плажните кърпи, сапуна и бивачното фолио. :)
Оставихме колите в пресечка малко преди последните къщи и вилната зона на село Тъжа - мястото, откъде започва туристическата пътека за хижа Русалка. Сякаш не е особено сигурно да се оставят автомобили извън полезрението на хора в това село и затова решихме да не рискуваме. И тръгнахме по поляната свързваща се с пътеката, която е прекрасно маркирана в синьо и бяло, с обновена маркировка.
Групата ни. Пълни раници с лакомства и вълшебната покривка на Катя. Три вида салати, цветя, свещи и всичко необходимо за романтични представления сред природата, били те на хижа, в гори или по била и езера. :) Иван пък още вечерта ми спомена за някакви сочни кулинарии от магазина на предния ден и очаквахме с интерес да разгледаме с какво ще напълни фурната на хижарската печка вечерта, докато хижарските котараци се облизват.
Стигнахме бързо старата чешма в края на селото. Надушиха ни всички видове кучета наоколо - овчарски, краварски, селски. Скоро захапахме стръмнината на пътеката и с Димо бързо дръпнахме напред. За малко под два часа наближихме хижа Русалка. Пътеката набира плавно и от село Тъжа до Русалка са има няма 6 км, с около 600 метра положително качване. Имах опасения относно времето и кога въпросните облаци ще отпушат изненадите, сякаш исках по-бързо да съм с разпъната палатка, за да не намокрим багажа.
В горския пояс - на 1000-1200 метра надморска височина нито е зима, нито не е. Сняг сега няма. Решението да взема лятната палатка, сякаш не беше особено добро, но пък лесното разпъване и големината и, внасящи комфорт, наклониха везните да сложа нея в раницата. Нямаше прогнозиран силен вятър и се оказа добра идея да "рискувам". И тъкмо се разприказвахме с гостоприемните хижари, когато първите снежинки започнаха да се топят в затопления прозорец. Бързи действия наоколо, търсене на равно място, каквито няма хич и след кратки преговори с двете големи кучета, излежаващи се на малката равна тераса, забих и последното колче на Лафума-та. И след малко останалите пристигнаха.
Хапваме хижарски боб с Иваново уиски от пластмасово шише и поемаме да разходим енергията нагоре към панорамните площадки и КИП Сладката вода. Снежецът за фон и мъглата ни съпроводиха навред. Въздухът беше кристално чист.
Катя и мъгливата гора.
Ванката и мечката на Национален парк Централен Балкан. То тази мечка на таблото приличаше на малко плюшено мече ключодържател, но в района трябва винаги да се има едно наум. :)
КИП Сладката вода.
Мъглите са господар над Балкана днес. Панорамните места криеха тайните на Балкана.
Стигнахме и мостчето над Бабска река. Реших да погледна какво се спотайва надолу по Бабска река и споделих на останалите, че ще се върна съвсем скоро. Никога не бях слизал, но няколко пъти съм се качвал по красивата Бабска река.
Оказа се, че реката там предлага богато изобилие от красиви каскади, но с движение надолу, a склоновете започнаха да се стесняват до хлъзгави, почти отвесни участъци, покрити с вода. За капак на всичко и дълбоки снежни навявки. Под този водопад се виждаха и други, а стръмният терен и фактът, че Бабска река се влива в Тъжанска река стотици метри по-надолу, ме наведоха на мисълта, че надолу ще има още интересни природни предложения, но сякаш с рапели и неясен за връщане подход. А може би и по-високи водопади...
Скоро бяхме отново в хижата. Котараци вън, котараци вътре, котараци до печката, котараци над печката, а печката генерира ли, генерира порции след порции с топлина и уют. И кучетата, които сякаш изгоних преди няколко часа от равната площадка до палатката и се бяха скрили на сушина някъде. Вън валеше силно и може би предстоеше да ни затрупа до сутринта. :)
Катя и котарака Топчо.
Започнахме много рано с кулинарните представления и в 21 ч. бяхме готови за сън. :) А в това време в хижата дойде малка група, роднини на хижарите с децата си и купонът там предстоеше да се случи с пълни сили върху потърпевшите, както разбрахме сутринта от тях - Димо и Краси, които се оплакаха, че чалгата до 4 ч. им е дошла в повече. :) Хубава хижа, гостоприемни хижари и лесен достъп, дори през зимата. :)
По едно време изгубихме временно Ванката, който се оказа, че правил нощни опити за фотография с изстрадалата ми, многогодишна палатка. :) Помогнах с осветлението и за да изравним резултата, прилагам следващите две негови снимки. :)
********************************
Та, вън си трупаше доволно и влизане-излизане от палатката водеше до солидно количество навят сняг в спалното и помещение... А мокри чували и мокри постелки/шалтета са незадоволителна комбинация, ако човек търси комфорт... През нощта излезе и вятър, затрупаните със сняг платнища и навятите им краища в долната част, не позволяваха да го усещаме. Това е минусът на лятната палатка и респективно плюсът на зимната - с яки за сняг, с кръстосани на няколко места дуралуминиеви рейки и ниската и, ветроустойчива конструкция. :) От много опити в зимно палаткуване, чувалуване, бивакуване през зимата в сравнително топли и меки нощи като тази, зимният спален чувал се оказва с повече от необходимите за комфорта температурни граници и дори се получава дискомфорт от прегряване и изпотяване. А ако виното е било повече... Човек се буди и ледени тръпки го побиват. :) Иван изнесе на гръб някакви пластмасови шишета с кметско гориво, но този път сбъркахме, като заложихме на пивките бири до уютната печка и няколко вида еленови мезета. Гарантирано и многократно напускане на спалния чувал през нощта. :) Преди да легне, Ванката изслушал "Чело коте книжки" и тъй като лагерът му беше близко до нашия, цяла нощ се долавяше познатата мелодия. :)
Утрото, а някои още им се спи. :)
Зимна приказка над долината и синия час с мъгли и заледените гори. :)
Бързо се озовахме на изходна позиция, около колите и зимните приключения са към своя край. С пет гласа за, завършихме с разбор на събитието в Калоферската панорама. Шкембета, бири и шеметните панорами към резерват Джендема и Ботев връх. Получи се и приятно ВИДЕО, съчетавaщо кадри, клипове от екшън камера и дроновете на групата.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар