вторник, 23 юли 2024 г.

Панорамна площадка Комин дере - град Лъки

 Панорамна площадка Комин дере - град Лъки


   Панорамната площадка Комин дере, се извисява и дарява с гледки високо над родопското градче Лъки... В непосредствена близост до нея, са построени няколко красиви беседки, а интересното име Комин дере, произлиза от едно от деретата с рекичка, което е отбелязано на картата, като Комин дере. Не е ясна причината за построяването на тази панорамна площадка, освен може би, че са усвоени средства по някакъв проект, но мястото сякаш не се радва на особена популярност... От Лъки, тръгва много тесен и много стръмен асфалтов път, по който реално може да се стигне почти до самата площадка, но има и маркирана пътека, по която пеша да се разходи човек... Има няколко къщи в малката махала Брайковица и по пътя е вероятно да се засече човек и с друг автомобил, като разминаването е почти невъзможно, пътят е широк, колкото за преминаването на един автомобил... Затова е по-добре пеш човек да се качи и да усети мястото... Денят не даваше особени изгледи за посещение на каквито и да било обекти, и сякаш трябваше да се прибираме, а и жегата започваше да се усеща, но се разходихме до Комин дере, за да си изпием кафето. После, заглеждайки от тук към скалата Станчов камък, го запълнихме с доза екстремизъм, дъждовни свади и падащи наоколо мълнии, в ранния следобед, подгизвайки до кости от пороят, който ни връхлетя... На майтап подхвърляхме, как ще се качим за под час до Станчов камък, както се случи с 450 метровата денивелация до панорамна площадка Върхът край село Могилица в предния ден... Красиви хоризонти се разкриваха там, а и от други панорамни площадки в Родопите (Орлово око, Вълчи камък, Дяволската пътека), които съм подценявал в годините и не съм посетил още... 


   Панорамен изглед към Родопите от панорамна площадка Комин дере. Насреща е връх Станчов камък, с който се позабавлявахме в следващите няколко часа (острия гребен вляво на кадъра)... Вдясно е връх Чуката, също с интересен поглед към околните била, долини и селца, който се разкрива от върховата му точка... Интересно е как толкова ниските върхове, дават такива широки и дълбоки изгледи, но те така - Родопите са това... :)
Към Станчов камък от панорамна площадка Комин дере.

   И гледката от връх Станчов камък към Комин дере, което почти не се забелязва (малкото жълто-зелено петно с беседките, по билното ръбче вляво на кадъра, над градчето)... Човек просто трябва да има по-голямо въображение и да ги изкачва - едно след друго... :)
От Станчов камък към Лъки и Комин дере...



Станчов камък...



Панорамна площадка Върхът - село Могилица

 Панорамна площадка Върхът - село Могилица

   В Родопите има безброй панорамни места, върхове, изградени са панорамни площадки, като Орлово око, Вълчи камък, Върхът и други... Те дават повод за много посещения на тази интересна и необятна планина - Родопите! Панорамната площадка, кацнала високо над село Могилица посреща посетителите с невероятен простор. От платформата на площадката се открива прекрасна гледка към родопското море, ширнало се навред... Посетителите на атракцията могат да се разходят по метална конструкция, върху която има дървена пътека, а накрая се стига до прозрачна част от подсилено стъкло, което разбира се е видяло зор във времето и е понапукано, защо ли??? След достигане на стъкления под, пропастта зейва под краката и усещането е странно... :) Разходката до панорамната площадка може да се съчетае с посещение на добилата популярност пещера Ухловица, намираща се само на няколко километра от Могилица. Може да се разгледа каньона Горло, който е в близост, да се влезе в пещера Голубовица, както и да се надникне от хълма с крепостта над село Кошница... Разстоянието от село Могилица до площадката е малко под 10 км, ако се подхожда по черните пътища или с джип, както правят нормалните хора. Ако се разходим пеша, а не с джип, то пътеката стръмно и сравнително бързо лази денивелацията и с изплезени езици уау-ваме от гледките, навред!!! :) Та, избягвайки от жегите, гонейки малко по-високото в родопския уикенд, успяхме да погледнем и от красивите панорамни места на екопътека Комин дере и връх Станчов камък, които описах в следващите публикации... :)






Каньон Горло в Родопите

 Каньон Горло в Родопите

   Каньона Горло се намира между родопските села Смилян и Кошница, в непосредствена близост до асфалтовия път, който ги свързва. До преди време, нямаше никакви указателни табели и информация за Горло, но вече не е така - автобуси и коли, са навсякъде по тесния път до малката отбивка, от която се слиза край реката само за минутка... В близост дори има обработена нива, на която към ден днешен, имаше посадени картофи... :) Каньон Горло е малка част от горното течение на река Арда, но си заслужава да се разгледа - дълбочината на водата на места достига цели 8 метра! През пролетта водата си е покачвала нивото високо, съдейки по изгладените скали, по които подхожда пътечката над него.... В близост се намира крепостта Калето и проходната пещера там, както и пещера Ухловица, и пещерата Голубовица, а в Могилица може да се качите и разгледате внушителната панорама, откриваща се от панорамната пътека "Върхът", която завършва със стъклен под и през него зее пропастта! :)






понеделник, 22 юли 2024 г.

Връх Станчов камък (Пропуло) - град Лъки

 До връх Пропуло (Станчов камък) над Лъки - пешеходна разходка по острия, като бръснач ръб на връх Станчов камък...

Панорама от връх Станчов камък.

   Респектиращият скален гребен на връх Станчов камък, доминиращ сериозно над околния пейзаж, с обзор към Лъки, Лъкавица, Комин дере, връх Чуката, в Родопите, е цел на тази красива родопска публикация. Връх Станчов Камък е част от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Върхът е с височина от едва 1299 м.н.в. и буквално се е надвесил над град Лъки със страховитата си скална стена. Подходът за него е само от югоизток. Оттам, по планинското било, сравнително безопасно се достига до подножието му, макар пътеката трудно да се следва в част от билото... В разходка до острия му гребен, в комбинация с кратък порой и светкавици, приключението и припотяванията, бяха гарантирани... Загледахме от долината връх Станчов камък малко преди това, а малко по-късно се качихме до екопътека Коминдере, с прекрасните изгледи към Станчов камък и беседите там, и решихме да се пробваме по дадената на картата пунктирана линия към връх Станчов камък, която даваше най-бърз и сякаш директен подход, заобикаляйки стръмно скалните отвеси. Отиваше към обяд и жегата почваше да се усеща... Подозирахме, че ще има затруднения, ръбът в горната си част е тесен и заключен, с кални пасажи, а от долината, се наблюдават стотици метровите му стени и отвеси, като подходът не е особено ясен... Около 650 метра е положителната денивелация до връх Станчов камък, автомобилът се оставя в края на асфалта над Лъки... С кръгче през връх Таш Кастю, откъдето вече се върви по пътека, и следва с гпс, преходът до връх Станчов камък, е определно от трудните "пътеки", по които сме минавали... В последните десетина минути преди Станчов камък, се подсичат скалните стени на масива по едва забележими просеки, и право на грешки няма, защото склоновете слизат през пълни отвеси... Има и директен подход по самия ръб, който обаче не е за всеки посетител... Пороят затрудни начинанието, но след това изгрява слънце и стъпваме горе - изпокаляни, изподрани и мокри до кости, на края на ръба, където е монтиран трибагреника, а аз малко по-късно се покълчвам и до самата кота на връх Станчов камък - той е висок 1299 м.н.в. и е продължение на маршрута, до най-високата му точка, само на стотина метра от знамето... Знамето е монтирано на 1244 м.н.в. Трудността е по-скоро породена от местата, по които право на грешка наистина няма и водните препятствия, които ни връхлитат неочаквано, макар и загатнати по прогноза... :) 



Станчов камък с изглед от долината...


Наближаващата и връхлетяла ни лятна буря...


Станчов камък. Края на ръба и знамето...

От връх Станчов камък - 1299 м.н.в., с изглед към края на ръба и знамето...

Панорама от връх Станчов камък...

вторник, 16 юли 2024 г.

Връх Манчо и Маричини езера в Рила планина

 Връх Манчо и Маричини езера в Рила планина

   Жегата в град набързо ни изстрелва все по-често и все по-често в планините. Дори на 2000 метра надморска височина, тя (жегата) се усеща все по-осезаемо и бързо търсим сянката в ранните часове на следобедите, докато все още имаме гори, в които да го правим, та те изчезват със страшна скорост... Загрявката по жегавите камъни на Пирин планина в миналата седмица, дава резултат и много не умувам, решавам да походя по слънчевите рилски пътеки, била, гори, езерни циркуси... В първия ден, се заемам да откарам километраж с грохналия автомобил, и в почивка, бързо налазваме познатите места под летовище Семково, които в отминалата година открихме, когато правихме прехода: Семково - хижа Семково - Вапски езера - връх Вапа - връх Канарата - Рилското конче - Павлев връх - връх Карааланица - връх Аладжа слап - Кадиин гроб - Ангелов връх - Голям Мечи връх - хижа Македония - Динков дол - Семково... Той беше малка част от вълнуващо рилско лято, в което наистина видяхме много от Рила планина... 
   Тогава в седмици наред разглеждахме множество околни била, изкачвахме върхове, хижи, езерни циркуси, водопади... Всичко започна с едно "досадно" Белмекенско изкачване, за да се насочим към Ропалишкия водопад, така от приказка на приказка налазихме и Кирилова поляна - кантон Тиха Рила - хижа Рибни езера - връх Йосифица - връх Венеца - връх Шишковица - връх Възела - връх Драганица - връх Голям Скакавец - връх Малък Скакавец - връх Скакавец- Сакън дупка - Кирилова поляна; продължение по еднодневна жегозаигравка с Боровец - панорамна площадка Черната скала - хижа Марица - хижа Заврачица - заслон Кубадинка - хижа Чакър войвода - Боровец; Мъглив преход В облачното море на връх Мусала... Кантон Нехтеница - хижа Грънчар - Грънчарско езеро - връх Юрушки чал - връх Маришки чал - връх Голям Близнак - връх Малък Близнак - връх Мусала и назад...; продължителен летен маратон по Бричебор с тръгване от Кирилова поляна - Тиха Рила - Смрадливото езеро - връх Рилец - връх Теодосиеви караули - връх Дъбрава - връх Баба - връх Чаушка чука - връх Бричебор - Рилски манастир - Кирилова полянаНехтенските водопади... "Откачената програма" предстоеше и се отбихме до: Самораново - хижа Отовица- заслон Юрта - Ашикларски връх - връх Сейменски камък - Отовишки връх - връх Кабул - долината на река ОтовицаПадала - Самарджийски рид - връх Караула - Поличите - връх Малък Полич - връх Голям Полич - Воденичарски езера - Язовир Калин - село Пастра - село ПадалаЛетовище Долна баня - хижа Венетица - заслон Ечемиците - резерват Ибър - рид Топоклия - връх Ибър - седловина Ушите - връх Каменити чал - връх Сиври чал - връх Равни чал - хижа Белмекен - летовище Долна баня... :)
    Сега обаче замисълът ни откара до местност (кантон) Карааланица, където да видим Чернополянски водопад Карааланица в първия ден и да изкача връх Манчо във втория. Аналогично на кантон Нехтеница, кантон Ропалица и други кантони в Рила планина, и тук имаме дълбока долина, с интересен водопад, на който да се порадваме... Циркусите раждат много рекички и потоци, които се изливат в приказни феерии през вековните гори... В последствие се насочвам през стръмните, вековни гори над долината, за да изляза в клековете край Реджепските (Скалишки) езера - китно местенце, което не се радва на голяма популярност... Всъщност и цел на разходката... Над Реджепското езеро и странично от основното било: х. Рибни езера-х. Македония, е кацнал връх Реджепица, който изкачвам от циркуса и от който се завъртам и слизам кръгово през Вапските езера във вековните гори над Семково, където сечищата са безумни, а "народът" все така си нехае... Ред е на почивка и след кратко умуване, се насочваме към кантон Нехтеница, където да отпочинем и в следващия ден да откараме пътя към дома, но не и без да съм надникнал от върховата точка на връх Манчо - 2773 м.н.в., който е ОБЕКТ на тази публикация... Е, и малко снимки качвам долу от този летен и напечен рилски полуден... :) Край кантон Нехтеница върлуват кръвожадни комари, но с репеленти, получваме заслужен релакс и много прохлада на 2000 м.н.в...

Кантон Нехтеница.


Ледената вода преди х. Грънчар.



Билото към връх Мусала...

Суха Вапа и връх Ковач с Грънчарско езеро и х. Грънчар.

Маричини езера и връх Манчо.

Маричини езера и връх Манчо.

Маричини езера и връх Манчо, с Мусаленското било.


   Маричините езера (или Маришки езера) са група от четири езера, разположени стъпалообразно в Маричинския циркус, оформил се между върховете Близнаците (Голям и Малък, 2779 м.н.в. и 2777 м.н.в.) на запад, Маришки чал (2765 m) на юг и Манчо (2771 м.н.в., някъде отбелязан 2773 м.н.в.) на югоизток. Намират се на височина от 2508 м.н.в. до 2301 м.н.в. и дават началото на река Тиха Марица, която заедно с река Права Марица (дясна съставяща) образуват същинската река Марица. Две от езерата (второто и третото) са постоянни, а останалите две през лятото пресъхват. Красотата е видна и панорамите от връх Манчо към тези езера са УАУ! :) Надолу, красивата река минава през внушителна клисура, която разгледах при прехода - Боровец - Черната скала - хижа Марица - хижа Заврачица - заслон Кубадинка - хижа Чакър войвода - Боровец...

Маричини езера, връх Мусала, Близнаците.


Панорама от връх Манчо...

Панорама от връх Манчо...


Панорама от връх Манчо...

Маричини езера.





Рила на длан...

Песоклива вапа и циркуса на Ропалишки езера...

 Рила планина - пешеходни и алпийски преходи...

   Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината... 





































"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК