В Странджа планина между лятото и пролетта... Село Варовник - село Богданово - крепост Близнашко Кале - долмен Ашламата - село Близнак - село Евренозово / Долмен Меден извор, римска сводеста гробница - Калово / долмен Чардак, долмен "Света Неделя" - Заберново / долмен Змеева къща, долмен Лъгът - село Българи - село Кости / параклис и пещера "Света Марина", водопад "Света Марина" - село Сливарово - Лозенец - Приморско - плаж Перла...
Странджа планина между зелените сезони е чудесен кът за приключения в дивото... Точно тези дни са белязани с цветовете на Странджа, която е същинска ботаническа съкровищница с над 1700 вида висши растения. Уникалният климат е запазил древни видове (реликти), образуващи екзотични вечнозелени гори, които не се срещат никъде другаде в Европа... Емблематични видове са:
- Странджанската зеленика (Rhododendron ponticum): Най-известното растение в планината е точно тя. Този вечнозелен храст с красиви виолетови цветове цъфти през май и е защитен от закона.
- Вечнозелен подлес: Характерен за района е гъстият подлес от лавровишни и странджанска боровинка под короните на дърветата.
- Странджански дъб: Местен, защитен ендемичен вид, който се среща в специфични райони на Странджа. Горските масиви са изградени от Източен бук: Доминиращият дървесен вид в парка, образуващ величествени гори, които за жалост биват катастрофално изсичани в последните две десетилетия...
- Крайречни гори: По поречието на реките Велека и Резовска и другите по-малки притоци се срещат гори от черна елша и върба.
- Дъбови гори: Заемат около 7% от залесената площ, често срещани са видовете благун и цер.
Най-далечните ми спомени за тази планина бяха белязани с посещението ни на стандартни обекти и селца, и само толкова от далечните години, срам... :) Бяхме се отбивали до водопад Докузак, село Стоилово, Бръшлян, Малко Търново, за да видим някои стари къщи... Пътуваше се наистина спокойно тогава... Гранични патрули почти не се срещаха, а туризмът далеч не бе това, което е сега... С годините обаче, все повече и повече навлизах, и се омагьосвах от зелената вселена на тази необятна планина - Странджа... В отминалата година бе под въпрос посещението ни там, поради други и застъпващи се едно след друго приключения, а и най-хубавото време на зеленината тогава отмина. Отминаващата еуфория от колосалните дни в Искърското дефиле в тази пролет, започна да отшумява и е ред на други неща...
Сега, втурвайки се през глава към Странджа планина, с нескромен план за обиколка на всички места и обекти от заглавието на публикацията, се натоварихме малко повече от подобаващо. В комбинация и с три нощувки на море, и посещение на плажове във всички от четирите дни - приключение определено щеше да има! Охо, и още как! И много неизвестни обстоятелства се случваха, едно след друго, колкото да ми прегори главата в жегите на почти летните вече дни... Всъщност, зад всяка подобна публикация стои плода на много труд, проучвания и сложна реализация... Подготовка на екипировка, багажи, автомобили, техника, прогнози за време... Взех решението да пътуваме с Шкодилака, за да не троша Тойотата по тесните, разбити, прашни и обрасли на места пътища, по сукаците на Странджа планина...
В публикацията ми за "Долмените в Странджа планина" бегло съм загатнал и за част от долмените на тази планина, които посетихме в тази разходка и добавих в тази публикация. Сега им дойде времето и ще ги добавя към нея, като с това, отново не се изчерпват долмените, които не сме посетили. Заслужаващ е и района на Сакар, за който съм споделял тук - "Долените в Сакар планина". В турската част на Странджа планина е разположен интересният и запазен долмен Лалапаша, както и най-високият връх на планината. Най-високият връх в цялата Странджа планина е Голяма Махиада (1031 м) в Турция. В българската част на планината първенец е Голямо Градище (710 м), разположен близо до град Малко Търново. А до връх Голямо Градище се бяхме отбивали в прекрасното пролетно приключение на сезон 2024, за което съм писал тук: "Странджа планина - тракийски могилен некропол в местност Пропада / некропол / долмен / куполна гробница - тракийско светилище Мишкова нива - връх голямо Градище - светилище Бастет (гробницата на богинята Бастет)". Уникалността и сакралността на планината Странджа, вървят ръка за ръка, затова има буквално стотици пътеки и черни пътища, пътеки, реки, меандри, по които човек да прекарва дни, седмици и година след година да навлиза все по-навътре в материята Странджа... Дори не бях подозирал колко параклиси има в Странджа планина, та те са буквално навсякъде. Както си шофира човек, отбивките с табелки към тях никнат, като гъби... Повечето, да не кажа всички селца в Странджа планина са обградени с параклиси. Местните хора ги наричат манастирчета и се вярва, че тези свети места пазят селата от епидемии, заради кръгът който затварят. Те обикновено се изграждали след съновидение или пророчество. В едно отминало и продуктивно, откъм емоции и мигове пътуване, видяхме малка част от тях, като се отбихме до граничното село Воден и Парорийски манастир. В следващ пролетен сезон наблегнахме на голямата аязма Индипасха и параклис с пещера под земята. Обектите тогава, ме накараха да проучвам и проучвам, с цел да открием все нови и хубави места... Така попаднахме и до любимите плажове на Перла... Въпросните пътеки и черни пътища там, също дадоха колоритни и богати на емоции дни, а и публикации в блога: с калета, крепости, долмени и скални светилища, та те са безброй, разхвърляни край заливи и брегове... Бегликташ, връх Китката, Долмените над Приморско, крепост Ранули (Вълчаново кале), Лъвската глава, Провиралото, Балансирания камък, Юнашкото корито, Глобуса, Ехото, Разцепения камък (Мерника), плаж Перла, параклис "Св. Константин и Елена", скали Крокодила, залив Мириус, параклис "Свети Никола", Мидения плаж, Маслен нос, местност Продановите каби, тракийско светилище Бегликташ, залив Зигра, нос Бегликташ, залив / параклис "Света Параскева", местност Вътрешния бурун, нос Коракя, Устие на река Ропотамо, нос Скомболиорош, нос Св. Димитър, залив Ватерахи, нос Ватерахи, са били само мънички подсказки за богатствата на тези планински райони...
По границите и граничните села на Странджа планина има гранични патрули на почти всяка отбивка, към днешна дата (юни 2026). Неприятен момент, за който зная и това натоварва и без това жежкото и тежко пътуване. За четирите дни ни спираха поне по 3 пъти на ден. Записват, питат, отварят се непрекъснато врати, багажници. Това бави и изнервя хубавите дни, а времето неусетно си върви и го губим с всяко едно подобно "мероприятие"... "Държавата" е вкарала огромен ресурс в кадри, автомобили и техника, и предвид ситуациите в близкия изток, всичко се използва на максимум - дали с превантивни или с репресивни мерки (или и двете)... Перипетиите обаче далеч не са само това... Кърлежите! Много неприятен момент от всички пътешествия по пътеките на Странджа и Сакар! Извадих общо 7 за четирите дни и видях още 2, които навреме премахвах, без да са се впили (въпреки репелентите, които не са особено полезни май)... Търсят се антибиотици, които не се продават без рецепта, защото оставих всичко налично у дома и един от следобедите просто ни се изниза, като миг... Това наистина утежнява програмата, заедно с прегряванията в топлите вече дни... Наред с жегите, стършелите, змиите и кърлежите, една от автомобилните гуми на шкодата спада осезаемо. Разбирам после, че е от иглата на вентила... Търсим автомобилна помпа, защото наличната и доста стара ретро помпа не сработва от време на време (и сега така), и купуваме нов акумулатор. Старият и железен чешки YAK дава фира точно "навреме", точно в началото на един от подходите, а и точно преди навлизане в граничните пътища, като тъкмо сме поели към село Сливарово (някоя от клетките е излязла завинаги от строя и не мога дори да дам на контакт)... Всеки един ден в Странджа планина е истинско и помнещо се "приключение", може би затова комбинираме повече дни с нелеки офанзиви, за да посетим и видим повече и повече места... Всъщност, доста неизвестни се появиха на дневен ред в това пътуване. Това обаче далеч не попречи на продуктивността и допълвах с нови неща програмата, като така я преизпълнихме. Какво е казал Мечо Пух? "Колкото повече, толкова повече"! Един от най-емблематичните и обичани цитати на Мечо Пух, които стават запазена марка за мъдростта на симпатичното мече. Фразата улавя стремежа към наслада от хубавите неща в живота – като приятелството и гърненцата с мед. Въпреки че в оригиналните произведения на Алън Милн култовата реплика е "Колкото повече, толкова по-добре", в България тя става популярна именно в този си вид, благодарение на великолепния превод на Валери Петров... :)
Заглавието на публикацията ни поведе към Странджанската зелена вселена... Видяхме някои интересни долмени и отдалечени села (около Заберново и Калово има много, ама много интересни параклиси, за които време не остана и сякаш претупах района с посещение само на долмените, които държах да видя, но се разходих в гъстите и вековни гори на местност Парория все пак), отбихме се до интересното и сравнително запазено Близнашко кале (Близнашко кале е късноантична и средновековна крепост, разположена в планината Странджа. Намира се на стратегическия връх Малък близнак (част от масива Двата близнака) в пограничния район между общините Средец и Малко Търново), както и минахме отбивката до дългоотлаганата през годините аязма "Света Марина" - с пещерата, параклиса и водопада, разположени в дивите гори на Странджа планина, малко преди границата с Турция. В Странджа планина се намират две основни и изключително популярни места, свързани със Света Марина: пещерата-светилище край село Сливарово, за което подходих от село Кости (най-известният култов център в района) и параклисът край село Кости, който също посетих. С ред проверки и този ден протече "гладко", дори бях предупреден от патрул, преминаващ високо в планината да не ходя до "Света Марина", може би защото християнизираното древно езическо светилище, намиращо се зад някогашния кльон (граничните телени съоръжения) трябва да остане скрито от любопитните погледи... Пещерата светилище е малка и полуотворена и се намира в усоен скалист дол, обрасъл с бръшлян. Входът е от юг, а в източния край в скалата е оформен висок и тесен отвор за провиране. Стичащата се по стените вода прави достъпът до провиралището труден. Аязмото е разположено във вътрешността на пещерата – водата, която капе от стените на пещерата се събира в поставени на пода съдове и се възприема за лековита. Светилището в миналото е било голям култов център на територията на Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Константинопол... Поклонници от близки и далечни селища идвали тук на поклонение и "смиване" с лечебна цел. В пещерата, на специално направено одърче, се оставят даровете за светицата – хляб, цветя, кърпи, сирене, дребни монети, палят се свещи. Вярващите се покланят и кръстят като в църква. Изключение прави измиването с аязма, което се извършва след тези действия. В миналото край пещерата е съществувал стар параклис, известен като "Света Марина Малкотърновска".
Има още интересни долмени в тази сакрална планина и няколко села почти до самата граница (Крайново, Странджа, Голям Дервент, Бродилово, Младежко, Белеврен), до които ще се пробваме в следващи пролетни сезони... Ех, идеята за посещение на долмени, прерастна в прекрасното ни приключение в тази сакрална планина, в което аз, жената и колата, бяхме заляти от толкова пролетна зеленина, динамика и красота. Не напразно в някои изречения започвам в единствено число и продължавам в множествено! Не е от шизофренията! :)))))))))
