Рибарица. По чудните вирове на река Заводна...

 Рибарица. По чудните вирове на река Заводна... Летен релакс със звезди, светулки, прохлада, тишина, кристални и чисти води на планински реки... 🧊🥃🌲🐻⛰️🍀🍄

   Сякаш измина безкрайно време от последното ни посещение на река Заводна над село Рибарица, сгушено в полите на Стара планина, беше в миналото горещо лято. През някои години се завъртахме доста често и ползвахме хладните и вирове... Стотина километра от юг се преодоляват за два часа - пътищата са само завои, стръмни са, и с денивелация... Река, гора и много свежест са се спотаили под дълбоките букови сенки и радват препечените ни мозъци през летните дни. Мястото е без аналог, макар че сме откривали десетки подобни местенца по високото: в Рила, в Пирин, в Стара планина, в Искърското дефиле, далеч от мръсотията и шума на града. Водите на река Заводна се събират по високите части на планината от север на върховото било, преодоляващи безброй сложни и начупени вододелни ридове, което дава онзи леден техен завършек, изливащ се дори в най-горещите дни на юли и август в напечените долини... Много отдавна, когато за пръв път минах край реката Заводна, беше през зимата и се качих с тежкия багаж през нощта до билото, за да хвана изгрев и да направя зимни нощни смимки от връх Братан към Вежен и прилежащите била. В последствие сме се завъртали десетки пъти, около Рибарица и Тетевен, в землищата и планинските села на тези приказни и зелени Старопланински кътчета... Пътят към Балкана е тесен, разбит, лош и може би затова тези малки рекички остават в сянката на масовката, но за съседната река Костина това не важи... Подобно е и с поречието на рилската река Ибър, река Леви Искър, река Марица, както и с други подобни малки и големи реки, до които трудно се стига без джип или по-проходим/прежален автомобил... Поводът сега обаче беше още по-обещаващ, а какъв ли е той... 🌡️🌡️🌡️🚘🌡️🌡️🌡️ Бях останал без автомобил от няколко дни след поредно прегряване към Боровец, когато изкачихме прекрасните рилски върхове Свети Дух и Соколец, и задаващите се два по-хладни такива ме накараха да се захвана... В отминалата седмица се зачоплих бая сериозно под капака на старата и вярна Шкода и забих цялото това време, за да сваля цилиндровата и глава, и да видя какво е положението под нея и в нея. Пипкава работа... Последните десетина хиляди километра бях поизпилил разни неща, за да не оставам без кола в сериозните и непрестанни планински офанзиви (беше епична пролет в Искърското дефиле и прилежащите му планини, бих си пожелал поне още една такава), ❤️ но колицата показваше все по-сериозни проблеми със задаващата се жега, грееше здраво, надуваше и пукаше маркучи (това пораждаше ремонти по път и бая "забава", оказах се веднъж на деликатно място с изтекла охладителна система, мъничко под Столо/Лупова глава над планинско село Брезе, в края на асфалтовия път... ), когато дим излезе високо над капака и се наложи бързо да се заема с ремонта там, за да се прибера без ПП... Антифризът се изливаше в цилиндрите здраво, което говореше за сериозна пробойна в гарнитурата и липса на херметичност от това, както се разбираше и от работата на по-малко цилиндри на студен мотор и разбира се - специфичните белези по част от свещите... Детонациите са били брутални и добре, че не съм счупил бутало и дрънкулките под него... Благодарение на приятел, шлайфането и проверката станаха за едва ден, за което му благодаря сърдечно... Оставаше да сваля куп периферия, изпускателен колектор, всмукателен колектор, дебитомер, кутии, окабелявания, термостати, фланци, маркучи и какво ли още не, да накупя всички болтове, гарнитури, антифризи, масла, свещи и да се заема адекватно да демонтирам и в последствие да монтирам всичко това в обратен ред... Интересното решение тук, точно в този мотор на Шкода и хидравличните тижи компенсатори, зададоха сериозни главоболия при монтажа на главата, заради малък пропуск и недооглеждане от моя страна, бях стегнал вече болтовете, но сякаш се справих и ги закачих, изпотяването бе сериозно... И на дневен ред веднага излезе река Заводна, трябваше здраво да се действа, да се качва връх Вежен, а в последствие с колелото и връх голям Кадемлия! :) 🚲🚲🚲 Летен Ботев връх също си заслужава усилията и го отбелязах преди десетина дни... 🚲🚲🚲 Ха, ха, та така! Беклемето сякаш бе добър избор за тест в над 30 градусовата жега и го минах няколко пъти в последните дни, за да тествам машината, и така, лека-полека се запътихме към прохладата на река Заводна над село Рибарица за лек летен айляк. Малко снимки по-долу... 📸📸📸 Биваците винаги са допълнени от много екстри, ледени къпания и появяващите се преди свечеряване хиляди светулки, които "нарушават" цялото това спокойствие в тихите летни нощи и подсказват за спомените от безгрижното детство... В отминали години проходих и качих почти всички ридове, била и върхове над Рибарица, забивайки се дълбоко в резерватите им и тайните кътчета на този огромен дял от Стара планина... Още купища приключения може да се разгледат тук, в публикацията: Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг! 🏃‍♀️🏃‍♀️🏃‍♀️🌲🌲🌲🐻🐻🐻

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

До връх Ботев от юг... Вело преход по маршрута: Калофер / Паниците - заслон Маринка - връх Ботев - Калофер / Паниците

 До връх Ботев от юг... Вело преход по маршрута: местност Паниците - заслон Маринка - връх Ботев - местност Паниците

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   До Връх Ботев - първенец на Стара планина, изкачване с колело... Ботев връх, откъдето и да бъде погледнат, подхванат, отвсякъде респектира: с вида си, с бездънните дерета, Джендемите, обзорните панорами, мащабите... Височината му спрямо долините, от север или юг, изток или запад, дават натоварване, което замисля човек, наред с бързо променящото се време. В много приключения, съм подхождал/и към него пеш, дори с велосипед, когато карах по-активно. Тогава се случи да нямам адекватно колело в някакъв момент и подходих от местност Паниците над Калофер с колело, което струваше буквално 100 лв. То нямаше хидравлична вилка, нито адекватни спирачки и чистата трагедия бе налице. С него обаче направих най-епичните си вело приключения, такива надали някога отново ще се случат, повторят, реализират... 😆 Беше хубава година - 2020-а! Въпреки това и вело формата, която имах тогава, се качих за 6 -7 часа на върха - лошо и бавно време, но и спирах често, за да си изчаквам другарчето, с което се качихме... Според гпс, бяхме се заковали на 67 км общо с 2107 м. положителна денивелация. Дали заради жегите тогава, или заради разорания до неузнаваемост път към първенеца на Стара планина, все пак успях тогава и слизането беше полуепично и по почти тъмно... Грешка се отчете и от час по-късното тръгване, спрямо сега (поправка, тръгнали сме по същото време... ). Почне ли да пече, свършено е с горките колоездачи, никъде няма сянка след излизането от горите... 😆 Сега, с Cube борецът опитах "порцията" връх Ботев за ден, и за втори път се качих до него на две колела. Със сериозна амбиция за добро време на качване, мисъл породена от заниманията в последно време, които дават нелош резултат, обаче пеша... А може би и умората беше се понатрупала в последните интензивни седмици... Вечерта преди подхода погледнах някои неща сега, сложих боза във вътрешните гуми, че се бяха позапекли, всичко беше настроено, нагласих въздуха във вилката и толкова... Та, хъката-мъката, завлачих се по тъмно над Калофер, за да откарам денивелацията бързо и да избягам от жегите в град. Та, какво ти? Не само, че не успях да подобря кой знае колко времето си на изкачване от преди няколко години, ами направо си се изложих, не че не го очаквах. Цели 5 часа и половина, при все, че в самото начало, хич не се щадях и педалирах с всички сили, въртях бясно и разбирах, че съм в особено добра кондиция, само че бягането и колоезденето са различни бири и натоварват по различен начин сухожилия, мускулни групи, стави и мускулна памет... И скоро неволите започнаха, тук-там взе да боли, доколкото да разбере човек, че може да се наложи да преглътне загубата и да обърне посоката на движение... Дали разораният път, който бави и затруднява, или че не карам активно в последно време, освен до магазина, все оправдания... 🤭 Сякаш пътят вече е доста по-зле от преди време, когато чак такъв наплив от хора и автомобили нямаше там, нагоре-надолу... Последното ми планинско излизане с велосипед бе ехехе - миналото лято, тогава в 14 км и с 900 метра денивелация, черните пътища в Рила планина ми дадоха да разбера, но помогнаха все пак да се добера до някои интересни била и езера... Спаси ме единствено що-годе добрата физическа форма, за да не се откажа тогава, а и сега. Излизанията по такива трасета, с прилежащата денивелация, тежестта на велосипеда и раницата на гръб, го озорват горския човек, допълнени от непрестанни засуквания в коловозите и залитания, които на места почти се изразяват в падания... Денивелацията си е добра и не оставя човек току така... Само нагоре... Пътят до върха става все по-изоран и некомфортен за каране, но е отлично панорамен и в хубаво време дава... Избрах си обаче хубав ден. Слънчев, жарен и дащен към гледки. Още с излизането от гората над Паниците южно веднага се забелязват рид Чуфадарица и масивния масив Равнец, занимания от зимни преходи в далечното минало може да се видят ТУК. Острият Райски Купен също се набива на очи... На изток масива Триглав с връх Голям Кадемлия и безкрайните коти на изток, дават перспектива за мащабите... Марагидик над Априлци и ръбчетата му, рид Турски рът... С излизането на билото, около заслон Маринка - на север всички ръбчетата подсказват за подходите и приключенията по тях. Водните дупки, Централен ръб с малък Осрядък, Михова планинка и Видимски Джендем с голям Осрядък, река Василковица, място за което се бях заклел, че е най-красивото в България, и че не бих повторил летните подходи там... Към западните панорами целият траверс до връх Амбарица е на длан, едва преди дни качвах Купена и мъглата, около обяд вземаше напористо превес... Добри поводи за приключения е имало в много зимни дни и там... Аха и рид Гребенаря веднага се набива на очи. Място, до което не се знае кога и дали ще се добера и си чака кротко ред в големите тетрадки... 🤭 На връх Ботев човек винаги преоткрива по нещо... Както и на други подобни планини и върхове. Рила планина: село Пастра - язовир Калин - връх голям Калин (2667 м.н.в., Изкачване на връх голям Кадемлия с колело / 2022. 5 часа и половина кардио до върховата кота, малко по-бавно време от едно зимно излизане от същото място (Паниците), но по ридовете на планината, тогава се качих за под 5 часа на Ботев връх... Изкачването до връх Ботев с велосипед не е леко начинание... Почивка, подсилване и пътят надолу ме зове... Над 30-35 км спускане към жегите в град, но прегрял опасно намирам по спомени чудни и студени вирове, в които дълго се охлаждам...

Връх Ботев, август 2020 година. 

   Както споменах по-горе, аналогично е и изкачването в Рила планина по маршрута: село Пастра - язовир Калин - връх голям Калин (2667 м.н.в.), само че там пътят е по-кратък, много по стръмен, но за сметка на това бетонен и по-лесно се кара... :)