Изкачване на връх Бездивен от село Русалско, през завойчета, селца, баири и била - с кулинарен елемент и просторен акцент...

 Изкачване на връх Бездивен от село Русалско, през завойчета, селца, баири и била - с кулинарен елемент и просторен акцент...

   Изкачването на връх Бездивен в Родопите от село Русалско е интереснен и просторен вариант, даващ гледки, преодоляващ плавно качване и слизане по билната част към него от тази страна на планината... В една интересна и наистина шарена, отминала есен, го бяхме разглеждали. Тогава и качвайки се за първи път, разбрах значението на думата "Бездивен"... Висок едва малко над 1000 метра над морското равнище - връх Бездивен, със своята височина от 1140 м.н.в., наистина оставя без дъх и безмълвен човекът, наблюдаващ с часове към околните баири, дълбоките и сурови дерета, малки, големи махалички и селца, приютявали в миналото живот, много живот... В последствие бях направил още няколко изкачвания, но умишлено през другите - туристически достъпни просеки и пътеки, подхождайки през махалите Хайренлар и Чубра. Като за десерт остава преход с подход през махалите Търговци и Дойранци, малки и китни в миналото населени места в Родопите, приютили дивото и чистото...
   И понеже в последно време си угаждаме малко повече, какво му остава на човек, залагащ на гурме-биваци... Каквото и да напиша, снимките по-долу най-добре олицетворяват случващото се, след ненормалните и тежки седмици в бетонната джунгла... Така кулинарно изпращаме дните в малките часове и утрините са по-трудни, докато човек прибере бивака, направи първото кафе, раздвижи старите кокали, закуси и поеме по стръмните пътеки... Това е достатъчно напомняне, че предстои най-студеният и чист сезон, темературите на който и заниманията по бивакуване на открито, дават една идея "по-професионално" отношение, бррр... 🥶

   Само мисълта за достигане до село Русалско е трудна, а завоите през тесните, разбити и стръмни пътища, увличат и увеличават желанието да се качим на върхове, дотолкова непопулярни, нерадващи се особено на съботно-неделните тълпи... С няколко леки забежки, дву-тридневното приключение ни зареди повече от достатъчно... След жежкото лято не таим надежди за фотографска есен, но каквото покаже... Отбихме се до завоя на река Арда между Сухово и Рибарци, посетихме далечното село Любино, разглеждайки по-подробно околните му баири, разкриващи меандри и непосетени все още махали...

Приказни вечери, студ се носи от реката...

   Утрините вече щипят и термометърът заковава малко под нулата. Ясен и категоричен сигнал да потърсим зимния спален чувал, отлежаващ в дълбокия гардероб... Кафето ври силно на газовия котлон и скоро потегляме, за да се върнем отново, привечер...

ВЕЦ Тъжа - Иванчов камък - Светишка поляна - Паунът - Падитът - връх малък Кадемлия - връх голям Кадемлия - южно ребро голям Кадемлия - ВЕЦ Тъжа

 ВЕЦ Тъжа - Иванчов камък - Светишка поляна - Паунът - Падитът - връх малък Кадемлия - връх голям Кадемлия - южно ребро голям Кадемлия - ВЕЦ Тъжа

   Преходът до връх голям Кадемлия в Стара планина е с елемент на лека закачка, когато денят е вече по-къс, времето динамично, а малко по-късното тръгване сутринта, след качествен бивак и раздумка до малките часове на нощта, дава акцент за "експресно изкачване" след замотаването сутринта... Когато изкачването е от юг и слизането е в рамките на деня, дали пеш, дали с колело - връх Голям Кадемлия е добър залък за подготвени планинари... В хубаво време гледките по билото са фантастични! Ако човек отметне всички върхове, без да ги подсича, то се връзват около 2000 метра положителна денивелация! Бях се качвал в истинска зима преди десетина години, после едва преди две години повторих изкачването на връх голям Кадемлия с колелото, за да повъртя и видя зор по стръмните и прашни пътища, от село Тъжа до връхната кота...
   Прогнозата за петък вещае късен нощен дъжд, а както и обещаха, така и стана... Достатъчен повод за кулинарен акцент на публикацията и изпълнението и... :) За капак на всичко, заложих на спане в хамак под обещаващ на вид сушина навес, който обаче леко протичаше на моменти, но нямаше излишни драми с това... :) Все пак се очерта кулинарно гурме и с аромат на манджи, носещ се наоколо, изпратихме деня... Беше дълъг ден - в подготовка, път... А и с хамак, упражнението по организиране и прибиране на сергията, наречена бивак, дава по-бърз и лесен елемент за по-мързеливите... Знаех, че палатката ще е мокра и трябва да се занимавам и с това... 
   Местностите от заглавието на публикацията извеждат стръмно до първенеца на масива Триглав - връх голям Кадемлия - 2276 м.н.в. и предразполагат за направата на пълен кръг, с връщане в изходна позиция до ВЕЦ Тъжа, привечер... Почти е тъмно след слизане в долината, а организацията на втори бивак е тегава задача, но в предишната вечер, готвейки на жаравата зеленчуци с месо, марината, подправки от гората и много желание, докато часовникът напираше да превърти полунощ... следваше да стоплим останалото угощение и да подсилим изтощените тела... Тъмните бири замъгляваха съзнанието... Мъгли се нижеха над долини и ждрела и прикапваше още, на тръгване по стръмнината... Бавно се качвахме по денивелацията над ВЕЦ Тъжа, даже бирички се отвориха по едно време и на пътя за хижа Русалка бързо трябваше да вземем решение - нагоре или надолу, минаваше обяд и оставаща денивелация от над 1000 метра... Хукнахме нагоре със завидно темпо и скоро го "преборихме". Предвид динамиката на времето в Стара планина, багажът макар и лек, натежаваше: с ръкавици, шапки, пухенка, мембранните парцалки и една идея повечко храна. На билото на масива Триглав духа силен вятър, който в комбинация с млечната пелена, разбираемо дава усещане за почти зимен ден, допълнен от изтощението... Теренът е динамичен, следват изкачвания, подсичания на терени, хвойнови полета и склонове, които при намалена видимост, могат да заблудят човек, така че при променящо се и влошаващо време трябва много да се внимава! Около 15 и 30 часът е, когато започваме да слизаме... Бързо и стръмно следват 1700-е метра денивелация до долината и те сякаш нямат край... Речните долини на Светишка вода и река Тъжа са внушителни, гледани от високите баири наоколо! Доволни и заредени сме от поредното изкачване на връх голям Кадемлия, който ни посрещна в облачно-мъглив похлупак, където, изкачвайки се по тениска, понамръзнах дори... В долината също подухваше и с леко понастиване, все пак след нощувката, се изкъпах в почти ледените вече води на река Тунджа, след което "беж лиске" до камината и уюта на дома... Още изкачвания на връх голям Кадемлия може да видите ТУК и ТУК... А малко по-отдолу качвам един колаж от заслончето и един запомнящ се кадър от онези зими - истински и палави, изпитващи, запомнящи се...

 

Септември 2022-а година

Февруари 2013-а година