Марагидик - двупосочно, зимно, сам, за ден...
Ще започна и ще завърша с това! "АПЕЛИРАМ да не се зачитате много много и да не копирате каквито и да било подобни подходи, особено тук, гледайки снимки и видеа…"! Всичко друго остава в историята...
Един пътепис е добре да има начало, но още по-добре е да има щастлив край! Печката още беше топла, юрганът мек и унасящ. Ококорвам се малко след полунощ и гледам 2 чифта котешки очи - гледат ме с недоумение и премигват. Трескаво действам и сърцето ми бие лудо. Денят ще е вълнуващ, тежък и дори свиреп. Бучка ми е заседнала в гърлото, защото знам къде отивам и че там не за сам…
Ставам рязко и трескаво се подготвям. Багажът е подреден, правя чай и пълня термосите. До тях куп железа - алпийски котки, сечива, каска, седалка, въже, пухени дрехи, двойни ръкавици, тежък зимен чувал и лавинна лопата. Раницата тежи, болезнено тежи. Моля се колата да не запали – пали обаче! Въртя като в транс завоите на Беклемето и по тъмно паркирам в края на Острец. Планът не е от най-читавите, въпреки че съм избрал ден със стабилна прогноза, която точно тук никога не може да важи, както се оказа, за пореден път. Изкачването на връх Марагидик от Острец със слизане в изходна позиция, в рамките на деня не е невъзможно, дори в къс зимен ден. Зависи обаче какво точно си е наумил човек и дали условията ще му позволят да се "забавлява"… Всичко е притихнало в Априлци. Чисто нови батерии на челника и бързо се набирам по склона над Табиите два часа и половина по-късно и скоро излизам на билото. Гледката е поразителна. Навсякъде е бяло. Масивът Триглав, Ботев връх със северен Джендем и прекрасното алпийско било на запад. Различат се всички върхове – Кръстците, Костенурка, голям Купен, които сме изкачвали - зимно, лятно, нощно… Поглеждам на север. Мощни и бездънни лавинни улеи, пълни с нестабилен сняг, бездни и набръчкани, сърдити гребени, забили поглед мрачно в долината. Северното ребро на връх Марагидик се изкачва сравнително лесно през лятото, като изключим глиганинга в първата му горска част. Подходящо е за тренировка, ако някой реши да ходи по ръбовете на Айгер или Матерхорн. Второто вече го сътворих, с приятел, че и с травма при това. В подходящи условия, дори през зимата е добра заигравка, стига човек да не е пил (много)… Сега обаче е паднал достатъчно нов сняг и всичко е навято на масивни, нестабилни козирки – по ръбовете, по улеите. Под нестабилния сняг синеят гладки плочи с натечен лед, редуващи се с хвойнови храсти. Коварни кухини се заформят при сходен терен на много места в Балкана. Улеите зеят и ледени вихрушки танцуват зловещо по тях. Въпреки двойните ръкавици, пръстите премръзват. Вятърът, на пулсации се опитва да ме сломи, като че ли за последно... Мисля си – главата не ме слуша, сега и без пръсти ако остана! 😃 Нося обаче химически отоплители, които в подобни ситуации може да спасят и е хубаво да се използват. Трябва да се пият и топли течности, те освен че хидратират, затоплят комплексно организма, заедно с бързите захари и ксанакса. 😃 Така кръвта се загрява и рисковете намаляват! Какво? Вярваш ли си? 🙂Пухените дрехи влизат в употреба, а с читави обувки и гети краката са сухи. Обувките! МНОГО важен елемент, който не търпи компромис, както и нищо останало не търпи компромис! Все съм склонен да твърдя (въпреки майтапите по-горе), че районът северно от Марагидик, както и северен Джендем през всяко време от годината хич не са за подценяване! Не напразно и статистиката е черна, много черна. Затова АПЕЛИРАМ да не се зачитате много много и да не копирате каквито и да било подобни подходи, особено тук, гледайки снимки и видеа… Снимам все пак често с четворната камера на смартфона, докато се лутам в лабиринта от стени, жандарми, кулоари и откатервайки по-голямата част от северното ребро на Марагидик, подсичам стръмно в основата последните му жандарми, където скоро целият склон пада и приключва стотици метри надолу! Обледенена, гората на север е почти сигурно убежище, дори при принудителен бивак. Учудващо обаче, не се налага. Връщам металния павур с 50 градусова ракия... Невероятен помощник за палене на огън - вътрешен и външен. За какво я нося тази луканка? Студеният нощен старт дава дълги часове за интензивно действие и уединение,а стига човек да знае какво прави, може дори да се "наслади" и на подобни изпълнения. Аз обаче трябва да изпия поне половинка ракия, за да вляза в час и да излекувам стреса, а и багажи да подготвям, зима е… И малко снимки от зимен Марагидики и северното му ребро...
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Няма коментари:
Публикуване на коментар