петък, 22 януари 2021 г.

Връх Марагидик по североизточния гребен

 Марагидик - двупосочно, зимно, сам, за ден...

   Ще започна и ще завърша с това! "АПЕЛИРАМ да не се зачитате много много и да не копирате каквито и да било подобни подходи, особено тук, гледайки снимки и видеа…"! Всичко друго остава в историята...
   Един пътепис е добре да има начало, но още по-добре е да има щастлив край! Печката още беше топла, юрганът мек и унасящ. Ококорвам се малко след полунощ и гледам 2 чифта котешки очи - гледат ме с недоумение и премигват. Трескаво действам и сърцето ми бие лудо. Денят ще е вълнуващ, тежък и дори свиреп. Бучка ми е заседнала в гърлото, защото знам къде отивам и че там не за сам…
   Ставам рязко и трескаво се подготвям. Багажът е подреден, правя чай и пълня термосите. До тях куп железа - алпийски котки, сечива, каска, седалка, въже, пухени дрехи, двойни ръкавици, тежък зимен чувал и лавинна лопата. Раницата тежи, болезнено тежи. Моля се колата да не запали – пали обаче! Въртя като в транс завоите на Беклемето и по тъмно паркирам в края на Острец. Планът не е от най-читавите, въпреки че съм избрал ден със стабилна прогноза, която точно тук никога не може да важи, както се оказа, за пореден път. Изкачването на връх Марагидик от Острец със слизане в изходна позиция, в рамките на деня не е невъзможно, дори в къс зимен ден. Зависи обаче какво точно си е наумил човек и дали условията ще му позволят да се "забавлява"… Всичко е притихнало в Априлци. Чисто нови батерии на челника и бързо се набирам по склона над Табиите два часа и половина по-късно и скоро излизам на билото. Гледката е поразителна. Навсякъде е бяло. Масивът Триглав, Ботев връх със северен Джендем и прекрасното алпийско било на запад. Различат се всички върхове – Кръстците, Костенурка, голям Купен, които сме изкачвали - зимно, лятно, нощно… Поглеждам на север. Мощни и бездънни лавинни улеи, пълни с нестабилен сняг, бездни и набръчкани, сърдити гребени, забили поглед мрачно в долината. Северното ребро на връх Марагидик се изкачва сравнително лесно през лятото, като изключим глиганинга в първата му горска част. Подходящо е за тренировка, ако някой реши да ходи по ръбовете на Айгер или Матерхорн. Второто вече го сътворих, с приятел, че и с травма при това. В подходящи условия, дори през зимата е добра заигравка, стига човек да не е пил (много)… Сега обаче е паднал достатъчно нов сняг и всичко е навято на масивни, нестабилни козирки – по ръбовете, по улеите. Под нестабилния сняг синеят гладки плочи с натечен лед, редуващи се с хвойнови храсти. Коварни кухини се заформят при сходен терен на много места в Балкана. Улеите зеят и ледени вихрушки танцуват зловещо по тях. Въпреки двойните ръкавици, пръстите премръзват. Вятърът, на пулсации се опитва да ме сломи, като че ли за последно... Мисля си – главата не ме слуша, сега и без пръсти ако остана! 😃 Нося обаче химически отоплители, които в подобни ситуации може да спасят и е хубаво да се използват. Трябва да се пият и топли течности, те освен че хидратират, затоплят комплексно организма, заедно с бързите захари и ксанакса. 😃 Така кръвта се загрява и рисковете намаляват! Какво? Вярваш ли си? 🙂Пухените дрехи влизат в употреба, а с читави обувки и гети краката са сухи. Обувките! МНОГО важен елемент, който не търпи компромис, както и нищо останало не търпи компромис! Все съм склонен да твърдя (въпреки майтапите по-горе), че районът северно от Марагидик, както и северен Джендем през всяко време от годината хич не са за подценяване! Не напразно и статистиката е черна, много черна. Затова АПЕЛИРАМ да не се зачитате много много и да не копирате каквито и да било подобни подходи, особено тук, гледайки снимки и видеа… Снимам все пак често с четворната камера на смартфона, докато се лутам в лабиринта от стени, жандарми, кулоари и откатервайки по-голямата част от северното ребро на Марагидик, подсичам стръмно в основата последните му жандарми, където скоро целият склон пада и приключва стотици метри надолу! Обледенена, гората на север е почти сигурно убежище, дори при принудителен бивак. Учудващо обаче, не се налага. Връщам металния павур с 50 градусова ракия... Невероятен помощник за палене на огън - вътрешен и външен. За какво я нося тази луканка? Студеният нощен старт дава дълги часове за интензивно действие и уединение,а  стига човек да знае какво прави, може дори да се "наслади" и на подобни изпълнения. Аз обаче трябва да изпия поне половинка ракия, за да вляза в час и да излекувам стреса, а и багажи да подготвям, зима е… И малко снимки от зимен Марагидики и северното му ребро... 


   Северното ребро на връх Марагидик, изглед от Табиите.

   Към масива Триглав, малко след изгрева. Първенецът на масива - връх голям Кадемлия посреща деня.


   Свирепото северно ребро на връх Марагидик.

   Към северен Джендем, връх Ботев и алпийското било на запад...

   Козирката на връх Марагидик и масива Триглав.

   Облакът над връх Ботев подксазва да затворим вратата на хладилника...




   Съседното ребро на върха.



   Слизането от връх Марагидик е изпотяващо и не препоръчвам копиране на каквито и да е подходи! Насреща - зимен връх Марагидик ме изпраща. Има подходящи места за направата на осигуровки, както и за спускане на рапели по ръба.


   Северния гребен на връх Марагидик и началото на ръба, който започва в гората малко след последните му жандарми. Истинско предизвикателство през зимата!

   Един от улеите между жандармите.

   И северното ребро на връх Марагидик през зимата в цялата си красота...

   Със зум към северен Джендем.

   И все надолу.
   "АПЕЛИРАМ да не се зачитате много много и да не копирате каквито и да било подобни подходи, особено тук, гледайки снимки и видеа…"! Живо, здраво и до скоро! :)


Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.

вторник, 19 януари 2021 г.

Беклемето - Козя стена и назад... В зимни условия

   Денят беше запомнящ се и заслужава албум. А и решението възникна спонтанно... Замисляхме Пирин, после Рила, прогнозите ни отказаха - цел е да има и гледки, не че тук имаше! Какво по-хубаво тогава от билото на Стара планина... 😃 Жълтият код за отрицателни температури и откритото било даваха едно наум, но отсечката си заслужава в зимни условия и се пробвах да я завъртя двупосочно, за около 6 часа с няколко сериозни заблявания за снимки и много снимки и видеа. Хуавеят ми напомни няколко пъти за Курвид и дори да се чувствам добре, да си имам едно наум. Да му го турим у прУпагандатЪ! Напомни ми и че съм си изминал крачките за деня... Да го е.а... Стъпих на здрав форс и налазих билото на запад със снегоходките. После с котките... Термометърът в колата показваше -12,5 градуса и знаех, че няма да е лесно. Проходът е все още отворен и подобни изпълнения стават за ден, с прибиране по светло - струва си усилията... Подухваше... Запад - северозапад, как да не му е хубаво на човек! 🙂 Картините обаче се сменяха от напълно ясно, до напълно неясно къде стъпва човек! 🙂 Е, към края на деня дойде. Черният облак за няколко часа настъпи, зададе се обещаният фронт и снегът заваля здраво. Последната снимка ме накара да се порадвам и да помръзна, наблюдавайки тази бяла приказка. Не свалих пухеното яке през целия ден, дори се опитах да се снимам по тениска - да, ама не! 🙂 Не пих и вода, преглътнах с малко чай и сняг няколко хапки шоколад и толкоз... Снимах много в този ден и ръцете премръзваха... Не е лесно, ама не е и кой знае какво. Вкъщи ме чакат три гладни котки, бутилка червено вино и цял куп багажи за оправяне! 😉

   В леденото кралство.



   През целия ден подухваше...


   Паметника на загиналите летци.

   Гледката на север.






   Въжето... Велик е този траверс - Беклемето - хижа Ехо... Но с такава локация на автомобила, не е работа...

   Миг на прояснение, докато се боря със заледените скали и поривите на северняка.

   Преминаването по ръба на Козята стена в зимни условия е предизивикателство и в никакъв случай не бива да се подценява! Въпреки, че билото в тази част на планината е под 2000 м.н.в., времето може да се промени много бързо. Ей тази гледка си заслужи всяко едно усилие...


   Преминавам цялото въже до връх Кучето и бързо давам назад - от паркинга на Беклемето тръгнах доста късно, малко след 10:30 ч. Скоро щеше да серазлюти...

   

   А и да се стъмни...




   Точно преди паркинга - зимна приказка, снеговалеж и хубав северен ветрец...

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.