Михова планинка - Видимски Джендем - водопад Видимско пръскало - връх Ботев - Кабела - Мазането

Михова планинка - Видимски Джендем - водопад Видимско пръскало - връх Ботев - Кабела - Мазането

  "Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Идеята за скорошното посещние на посочените в заглавието местности, се появи едва ден, два след преминаването на северен Джендем през Централен ръб, за който драснах няколко реда в предната публикация... Това се случи в почивните дни и хванахме добра прогзноза, за да успеем по сложния и начупен релеф в Джендема, но да си дойдем на думата...
   На път се пробваме да се заредим с порция витамини, но това е почти невъзможно. "Братята" са оскубали всичко...

 

   Селцата около Троян дават отново малко Пачи крак и се притеснявам дали ще успея да го съхраня, но се получава и вечерта след прехода, отива на огнището и в консерви за зимата...

   Добираме се в късния следобяд в подножието на прохладата. Правим бивак бързо и качествено в подножието на Джендема, сред тишина, песен на птици и хладинка, нахлуваща от реката. В покрива на беседката се е настанила белка и тишината скоро е нарушена, и така цяла нощ...

   По пътеките се случват чудеса...

   Михова планинка пресича част от Джендема, а острите зъбери започват ниско в долината и завършват високо на билото, под заслон Маринка.

   Насреща пък е Централен ръб, по който минахме преди няколко дни. Денят за мен започва по тъмно и изгревът вече багри склоновете на Джендема. В днешния ден ще преодолея над 2100 метра положителна денивелация, с около 30 пешеходни километра. Не знам още затова, защото сменям плана на билото и това ми препича мозъка, цели 12 часа по била и Джендеми, среднеземната красота на Балкана... И всичко е добре, когато завършва добре, но аз дори не подозирам в каква идиотия ще се забъркам след десетина дни, западно от Централен ръб, при прекосяване на северен Джендем по река Василковица...

   Вековните и запазени от прокажената сеч буки на Балкана. Резерват северен Джендем.

   Както споменах, тръгнал съм по тъмно и много бързо излизам в подножието на Михова планинка и голям Осрядък. Насреща е малък Осрядък и билото на Централен ръб. Билата още са замътени от вчерашния следобеден дъжд, но се надявам, а така и става - скоро гледките прииждат...

   Михова планинка.

   Вляво (изток) Михова планинка, вдясно (запад) е Централен ръб и Джендема...

   Централен ръб, северен Джендем.

   Михова планинка, северен Джендем. Стръмна е гората и в началото на ръба има леко заиграване по улеите. Интересно е и избива стръмно нагоре по ръба, като там и гледките не закъсняват...

   На изток водопад Видимско пръскало се издава и ме предизвиква, ще се изкача много бързо през Михова планинка и в последствие ще вляза дълбоко в недрата на Видимски Джендем, по обяд, като с това провалям част от плана, а именно - да сляза по панорамния и леснодостъпен рид Турски рът...

   Михова планинка.

   От Михова планинка към Централен ръб. Мазал съм се против кърлежи едва преди половин час, но откривам двама нападатели и бързо ги неутрализирам... Ужас...

   От Михова планинка към Централен ръб. Гордите кралици на Балкана - дивите кози...

   Ръбчета и жандарми опасват Джендема и пазят много тайни, пещери-бърлоги на диви обитатели и система от водопади, които бясно препускат в долината...

   Джендема... Централен ръб насреща - един от най-дългите турове в Джендема.

   След няколко часа и сложен подход, избивам със стръмно слизане по труден терен над водопад Видимско пръскало. Гледката ме кара да застина, а стигането тук е опасно...

   Кацам по ръбовете над водопад Видимско пръскало. Джендемът под мен зее на повече от 150, може би 200 метра, до слизането на водата през поредица от стени, каскади и малки водопади в реката до панорамната площадка. Същинската част на Пръскалото е 80 метра и събира води от няколко ледени притока нагоре... Изгубил съм 700 линейни метра до тук от билото и тежко преглъщам загубата им. Трябва да изляза и да ги "възстановя"... 

   Ясно се вижда дупката насреща - огромен скален свод, до който ще се добера след малко...

   Намирам пещера-убежище източно от водопада и си почивам в хладината и. Отдавна съм прегрял, кракът ме наболява и зная, че в 700 метровата положителна денивелация до билото, ще дам фира и ще има ах и ох...

   Тук водата пада в бездната... Пресичам бавно и внимателно над водопада, за да поема западно към пещерната арка...

   Зрелищна красота от Джендема дава западния скат.

   Още гледки на запад...

   Пещерния свод, за който стана дума преди малко. Има още заигравки тук, със слизане в едно от съседните дерета, в което има купища водопади, но няма да е в жегата на този прекрасен и зареждащ с емоции летен ден...

   Излизам на билото и положението в главата ми хич не е розово... Предстои ми качване на Юрушка грамада и връх Ботев, както и последвали 1600 метра стръмно слизане от първенеца на Балкана, през Кабела и до автомобила при хладината на реките. Трябва и да се прибираме...

   На връх Ботев.

   Пръскалото.