Северен Джендем - екстремно изкачване на връх Ботев по река Василковица

 Северен Джендем - екстремно изкачване на връх Ботев по река Василковица

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Пето преминаване през северен Джендем по различни маршрути през последния месец... Централен ръб, Михова планинка, Видимски Джендем, Турски рът, река Василковица, връх Марагидик по североизточния ръб и река Оджовижа... Тръгвам със смесени чувства по тъмните усои и знам, че ще е трудно. Смазването е гарантирано днес и на места е почти критично, но успявам да преодолея адския терен и излизам на връх Ботев осем часа по-късно... Наистина е трудно и даже невъзможно да се опише това, което се вижда на снимките и емоциите при подобни подходи... Към всяка снимка в албума, кратко съм написал дребни елементи и тънки подробности, което може би не е от най-добрите идеи, но да си дойдем на думата... Северен Джендем е страховита територия и спомените държат дълго време, настръхващо и запомнящо се...
   Заредили сме закуската от Беклемето предния ден... :)

   И салатите... :)

   Нагоре срещам диво прасе - голям екземпляр и то побягва в обратна на моята посока със завидна бързина по склона, изкарвайки ми акъла...

   Река Василковица в ниското с нищо не загатва какво предстои, но дяволът се крие в отражението на дълбоките, кристални вирове... Реката бавно вдига денивелация, но след отделяне по нейният правилен приток, ридът стръмно забива в небесата. За денят сумарно правя 2 - 2,1 к денивелация с врътките по улеите до излизането на връх Ботев, в осем часа нагоре и два надолу...

   Разломи, стени и дупки на животни са навсякъде, а адът зее стотици метри в пропастни участъци... Пред мен има някаква пещера, надолу от нея също. А зад мен има дълбок процеп, може би за зимен сън на господарят и символ на Балкана (кафявата мечка)... Под тънката тревна пътечка - отвес... Отделянето по притоците на Василковица е възлов момент за влизане в правилния "Джендем"... Реката започва да се губи и за миг подсичам цял горски дял  на запад по труден терен, и излизам на това място... Оказва се, че не е това, за което съм тръгнал обаче и бързо се поправям. Всяка една подобна забежка при проучване на непознати терени, води до губене на време и много усилия... При бъдещо посещение, би било по-добре и по-спокойно това преминаване през Джендема... Избивам край катерачни турове на изток, навръщане и решавам да проверя все пак "сухата река". Както си проправям път и започвам да чувам вода, защото съм излязал доста по-нагоре вече и както се оказва надолу (при губенето и преди известно време), се получава някакво пропадане, за да се заблудя...

   Пещерата...

   И скоро я подхващам. Иглолистните гиганти насреща по ръба са кацнали върху острото изпъкнало ребро и го подсичам ниско, за да вляза в Джендема.

   Река Василковица - северен Джендем. В дъното е острото и стръмно ребро, по което избивам и с подсичане на стената влизам в Джендема... С още подсичания и откатервания по тревни туфи, излизам над няколко по-малки водопада... А лявото тревисто ребро на снимката, бързо се задънва стотина метра по-нагоре и избива като граница, за да раздели "моя" Джендем от съседния...

   За да видя това. Един от най-големите водопади в тази част на реката... Първи водопад се излива свенливо, а тук, нелепо губя три часа, за да преодолея чрез няколко опита тънкия тревен корниз и излизането от каньона нагоре. Знам, че може да се наложи да се откажа, след няколко опита нагоре-надолу. Два от улеите на изток излизат над масива, но там продължаване не е възможно - не и без осигуровка, по скалните стени... А човек да си носи динамично въже, няколко клина и чукче, хич, ама хич не е излишно... 

   За съжаление - лято е и водата не е много, но наоколо е толкова забавно, че не му е кусур това на мястото... Пейзажите са извънземни, а аз отдавна съм на правилния десен приток на река Василковица в резерват северен Джендем... 

   Северен Джендем... Многото опити ме отвеждат до визуална линия за преминаване и установявам, че пробия ли нагоре, релефът може да се задъни, заключи и да няма връщане или продължаване, и да се окажа в много деликатна ситуация, сам и без обхват...

   Придвижвам се по екстремен и начупен терен с катерене по отвесни тревни пасажи със сечивата, за да разбера, че няма да се получи толкова лесно и ще трябва да преодолея скален корниз с тревни туфи, крепящи се на стотина метра от долината в пълен отвес. Но то нали в това им е чара на тези места, а и кърлежчета вече имам в колекцията...

   Стръмен улей ме извежда по тревните туфи на ръба, за да пробвам и по него да изляза над стените.

   По ръба западно над реката, за който стана дума в предните снимки. Плавността прелива в отвеси и вертикални туфи, по които е възможно единствен подход...

   И излизам на гледката на запад към билата, слизащи-качващи връх Ботев по туристическите пътеки... Ехехеййй, някъде долу са Водните дупки... И някои наистина интересни водопади, които се спотайват там и за които друг път ще напиша...

   Преглъщам, трябва да сляза отново и да направя нови опити, няма да се получи и така времето отлита, а при мисълта, че ходенето може да е провал, при все усилията тук... Направо е потискащо...

   Няколко часа по-късно пробивам нагоре и продължавам по неясните подходи. Дори не подозирам, че средата на слвдващата снимка е ръбът, по който ще пълзя, за да се измъкна... През цялото време именно от него слизам до водопади и вировете им... Силно обезводнен съм, заради малкото вода която нося, за да не ми тежи багажа и пия с филтър много пъти от тях... Северен Джендем буди страхопочитание при споменаването му и знам, че сам днес трябва много внимателно да стъпвам, за да не се контузя и свърша надолу по скалите. Преодолял съм скалния корниз (не изпадам в подробности, един от логичните е и се вижда на снимката) и след няколко лоши засуквания и пропадания по-горе, излизам над тези величави пейзажи... Нагоре виждам дори малки дръвчета и ги маркирам с точки на телефона...

   Водопадите на река Василковица и нейният приток. А на пролет през месец май не ми се мисли какво би било...

   Ждрелото нагоре крие нови изненади и неясни подходи, но някак късметът е с мен и бързо намирам подходите с надежда да не се налага да се връщам надолу...

   Надолу Джендемът зее, раждащ чешмите на Ада...

   Нагоре - красоти примамват и пъклено подлагат на изпитание всяка крачка.

   Водопадите на река Василковица - северен Джендем. Пълна лудница е нагоре в Джендема - вирове след вирове, водопади след водопади...

   Поредна каскада и нови изпитания. Трудни просеки и опасни избивания към следващи скални нива и водопади... Следвам по реброто хубава пътека в един момент, като човешка да е... Тя забива пак в скали и опитвам с кратко откатерване, за да вляза в следващо ниво... Насреща диви кози си подскачат весело и припкат по скалите, преодолявайки със завидни умения големи препятствия...

   И нагоре... Водопадите на река Василковица - северен Джендем. Поредна каскада и нови изпитания. Някъде и малко по-нагоре откатервам пореден улей, редуващ се с тревни туфи, хвойна и камъни, и сякаш му се вижда краят... Подходът избива на зрелищна гледка на изток в пропасти и разломи (не снимам, а това е Централен ръб и прилежащите пропасти на запад от него, по които минаваме преди няколко седмици)...
   А южно си е все така... :)

   Нагоре и нагоре...

   Я, хижа Плевен през цялото време се вижда, колкото да ми напомня за цивилизацията...

   Излизам и спирам, а гледките са навсякъде. Стотици хора пълзят по стръмната пътека насреща. Почивен ден е и изкачват връх Ботев - първенец на Стара планина. За мен е трето изкачване в последните няколко седмици, а то едни изкачвания само...

   Ботев връх и събиращата се след обяд облачност... Преглъщам, че ми остават 400 положителни метра от последните водопади и спирам често...

   Източно... И още облаци, вятър излиза силен дори...

   Връх Ботев. Прегрял от емоции, се рея с невероятна бързина и слизам за почти под два часа... Трябва бързо да слизам и скоро съм на паркинга под върха... В един от дълбоките вирове се къпя, охлаждам вредно безалкохолно и газ към дома... Котките са огладнели...

   Моля, не копирайте подобни подходи и бъдете разумни!