Изгубените Родопи

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Някъде далеч, далеч, далеч...

    Някъде там, далеч от оживление и суматоха, съществуват места, до които човек докоснал се веднъж, в него остава завинаги частица от тях. Районът на язовир Боровица в Родопите и махаличките рахвърляни небрежно по хребетите на планината са част от тях. Диви и недокоснати от модерният начин на живот, съхранили в себе си онези малки неща, които отдавна са изчезнали от модерното ни ежедневие.

По работа, след дълго проучване и плануване на фото прехода се запътих натам. 

В село Ночево животът бе напълно спрял. Отдалечени от модернизацията, хората изглеждаха спокойни, макар и прегърбени от работа и труден бит. Всичко, което големият град предлага като даденост не съществува тук.

Насочих се в ранното утро към Шарапаните - скални ниши по скалите източно от селото и запустелите постройки на кметството там, изглеждащи непристъпни на пръв поглед.

Колкото повече приближавах скалните ниши, толкова повече препятствия, тръни и къпини срещах по едва личащата пътечка.

Жегата стана непоносима, докато се катерех по скалите! Скални ниши има и на отсрещната страна.

Пренесох се и на отсрещният склон, където редицата Скални ниши ме гледаха страховито!

Поснимах достатъчно и се запътих към автомобила и село Комунига, от което да навляза в откъснатият район на планината, с десетки махали накацали по склоновете, стада пасящи на воля и тишина, незапомнена тишина.

Тук вече отчетох огромната грешка, която направих за да бързам. Не си бях взел храна, освен половин хляб и четири ябълки. Сутрешните задръствания в Пловдив и Асеновград ме подведоха да реша, че ще пазарувам по-натам..... Прободоха ме панически мисли. Сам в планината, два дни, почти без храна. Все още не знаех, че надеждите които таях, че в махаличките ще има магазинчета, ще си останат тук, с тази красива гледка към село Комунига и пасищата наоколо! :)

Не след дълго се показаха къщите на село Женда, в районът на което се намират природните забележителности - Буюк тепе и Скалната гъба. Оказа се, че си ходя с късмета и не бях си купил храна, но за сметка на това 25 километровата отсечка Комунига-Безводно, която е била в трагично състояние, сега се радваше на чисто нова асвалтова настилка, благодарение на усвояването на финанси по някакъв европроект. До колкото знаех от източници, да се премине това разстояние с нисък автомобил като моят, си е чист късмет и трошене на пари за ново окачване...

Синьото небе и прохладата оказаха идеална предпоставка за туризъм и разходка сред природата тук.

Изоставих пътя и поех по черен път пеша към скалното образувание - Скалната гъба и скалните ниши Буюк тепе. 

Село/махала Женда остана в ниското. И забелязващата се по средата на поляната скална гъба.

По непристъпните скални блокове са издълбани трапецовидни ниши!

Скалната гъба вляво, под която застанах бе с внушителни размери. Излъчваше хладина и скриваше слънцето. Отсреща са скалните ниши от горните кадри, по които слязох в подножието им и Скалната гъба.

По Скалната гъба също са вкопани трапецовидни ниши. 

Оставих Гъбата и Буюк тепе, и поех по пътя към язовир Боровица. Пътят преминава през стената му и продължава към село Безводно, моята крайна цел за деня.

Преди стената, пътят прави ляв завой и по долината на красивата река Боровица продължава към откъснати селца и махалички.

Долината на река Боровица и махала Ненково.

Стар римски мост пресича река Боровица край една от махалите на село Ненково, разхвърляно по склоновете на планината. До махалите пътища няма, само въжени мостове.

"Когато римляните са строили, не са мислили как да откраднат някакви пари (или да спестят материал). Затова и техните постижения са още живи... Всякакви аналогии с днешното строителство са невъзможни!"

"Тези мостове векове са здрави и издържливи, днешните се чупят като кибритени клечки, защо ли?"

Това получих като коментари и ги копирам от споделянето на тази снимка в социалните мрежи, без коментар!

И тук животът изглежда все едно е спрял, въпреки че в махалата има училище, в което учат деца.

Фрагмент от ежедневието в една от махалите в село Ненково.

И общ план с каменните постройки и главната уличка! :)

По информация, в селото се стигало единствено по въженият мост над него. Е, аз успях да пресека по римският мост и после по коритото на река Боровица, където се натъкнах ненадейно на това бижу - скални ниши, с петнадесет метров водопад вляво по дерето, който течеше незадоволително за да се снима... :)

Навсякъде хора ме спираха, заговаряха, усмихваха се нелогично за разбиранията на този изкривен свят, в който живеем. Все едно са от друга планета, или пък в нас модерните хора е грешката. Отговорете си сами на върпоса! 

А ето и въженият мост, по който се измъкнах от махалата. Хоп, засада! Поредните добри хора возещи с бус децата до махаличката, които ме заговориха. И все ме питат! Ама ти вярно ли си от Русе, кой ти каза за нашият край, откъде разбра за тук, точно за тази махала? А аз се усмихвам, та нали има интернет, информация която ни залива масово и ни дави с линкове, медии, брошури, улицата, огромните булеварди със заплашително извисяващите се билбордове по тях в шумните и мръсни градове, пълни с престъпност, боклуци, шум, интриги, злоба..... За миг, макар и гладен, и преуморен бях в една друга реалност, в един по-истински свят, където хората са добри, поздравяват учтиво с усмивка, въпреки трудният си живот. И забравих за всички проблеми, част от мен остана тук завинаги! Не си мислете, че тези хорица си нямат проблеми и несгоди. Напротив, техният живот е низ от трудности, живеят на ръба на бедността и мизерията, и се борят със зъби и нокти с условията, на които ги подлага негостоприемната планина и съдбата да се озоват тук. На край света!

Запалих "модерното возило" и внимателно се заизмъквах от този проблемен участък по пътя до язовирната стена.

По тези краища трудно се намират хора, които да говорят чист български, но и те са като от друга планета. Нагостен богато с топли пушещи мекици, айрян и солидно количество бонбони, бях инспектиран за водопадът в село Безводно и положението с водата там. Името на село Безводно не потвърди нито за миг картинката случваща тук.

Всички потоци, чешми и водопади течаха прилежно като за пред шефа, а не колкото да им мине номера! :) Крепях се по склона, почивах си и премислях дългият ден, изпълнен с приключения и емоции. Просто не откъсвах поглед от водопада, слушах песента на птиците и зареждах енергийните запаси с безалкохолната напитка, която купих от магазинчето тук. :) Човек разбира как живеят хората именно така и усмивката ми все не слизаше от лицето слушащо водопада. Един нищо и никакъв магазин, а всъщност толкова много. Докато бълващите стока хиляди магазини в големите градове ни объркват с количество и марки, тук една дървена врата със светещо прозорче може да стопли за миг! :)

Късният следобяд се характеризира с падане на температурата и старинните къщи накацали по склоновете. Ретро видът напълно допълваше отдалечеността на това недокоснато от бога място. Някъде далеч, далеч, далеч...

Джамията в село Безводно. На селската чешма, където паркирах си разпънах палатката. Хората ме канеха да пренощувам в къщите им. Това за пореден път потвърди тяхното гостоприемство. Можеше и да приема, слушайки до късно истории край огъня и да се потопя още повече в атмосферата на Родопите, но нали съм си темерут.... Възползвах се от палатката и разходката по тъмните улички на селцето, снимайки в тъмните часове на деня.

Рано сутринта събрах багажа, чакаше ме мъчително изкачване до връх Чиляка в търсене на реброто, по което да сляза до природната забележителност Саръ Кая. Умрях си от яд, защото освен че разполагах с неточни координати, не успях да фокусирам нищо от въпросният обект. 

Село Безводно се пробужда, а аз вече съм набрал близо 200 метра денивелация по пътеката.

От връх Чиляка утрото разкри мараня към околните хълмове. Там някъде е скалният феномен Саръ Кая, за който ще се идва друг път в района. Дотук ме допуснаха Родопите в това ми приключение.

По пътеката на връщане закусих с вафлите от магазинчето в Безводно, докато наблюдавах махала Две тополи по далечните хребети. Мъничките бели точки в далечината са покривите на каменните къщи там.

Завършвам по моята част! :) С водопада над скалите всеки би се удивил на гледката!

И един пейзаж от вече събудилото се село Безводно! :)

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)