Саръ Кая - Сиври Кая - Пармаклъ Кая - Чит Кая - село Лисиците - Скалният свят - пещера Утробата

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

ИЗГУБЕНИТЕ РОДОПИ ЧАСТ 3 - Светилища от миналото

   Родопа планина, приятели бях подценил в годините! В търсене на обектите, дотолкова се вербувах в проекта, който изпълнявам и стигнах дотам, че попаднах в капана на очарователните и изпълнени с магнетизъм Родопи! Пропътувах повече от три хиляди километра (словом) в търсене на изгубеното! :) Случи се до една част от обектите да не достигна по ред причини... Те обаче си стояха там застинали в годините, по непристъпните планински склонове и по някакъв странен начин ме привличаха. Стоях с часове пред компютри, проучвах карти и се блъсках в ребуса на проекта за снимките, които да приложим в книгата. Това обаче избледнява, изпаднах в състояние, в което поради влошаване на времето не можех да се добера до тях. Аз не вярвам в енергията по тези места, за каквито са нарочени те от изследователи, историци, археолози... Факт е обаче, че светилищата Саръ Кая и Сиври кая, до които не стигнах изплуваха дори в сънищата ми. Люлеех се в бурното море, а отвесните гиганти заплашително оприличаваха сенки на кораби и тънеха в мъгла. Защо казвам всичко това ли? Аз прозрях едно за тази планина! Родопите са контрастна комбинация от гостоприемни хора и негостоприемен терен. Решат ли да те допуснат до себе си - вътре си, случи ли се обаче обратното може да те намерят на пролет оглозган от дивите животни, както ни разказваха многократно хората по села и махалички.......

   В това приключение, след поредица от дъжд и студ, се запътихме натам. Района на село Безводно и язовир Боровица, от които си тръгнах с носталгия едва преди няколко седмици.

   Махала Емин Чуш до село Ночево, бях пропуснал преди. Животът тук е спокоен и тих, а махалата се намира на едва километър от главен път Асеновград-Кърджали.

   Бързайки по задачите тогава, претупах района и се разминах с това скално бижу - тракийско светилище Пармаклъ Кая (скалата с пръста). В скалата каменно образувание оприличава пръст, или по-скоро нещо друго.

   Скалните ниши в Пармаклъ Кая.

   Пещерна утроба между скалните масиви.

   С късно тръгване, бях пред колапс как ще покрием три от обектите в този ден. Винаги се стремя към максимума, това ме амбицира да си надскачам възможностите всеки път! :) По ред трябваше да е пещера Утробата и в ранния следобед да се доберем до светилището Сиври Кая (Адамлар). Добре, че преценката ми и този път проработи, да сменя последователността и да слизаме по сумрак от Утробата вместо обратното - от труднодостъпното светилище Сиври кая! :)

   Запътихме се по древни описания към отдавна изоставената родопска махала Рака дере. Там са останали спомените на хората и едва личаща се пътечка подмамваща авантюристи и фотографи.

   Всичко би завършило с този красив пейзаж към скалното светилище Сиври Кая, ако човек спре в края на пътечката и погледа от тук светилището разположено на другия бряг на непокорната река Боровица.

   За достигане в подножието на скалния масив, е нужна доза лудост, прегазване на дълбоката по това време на годината - болезнено студена река и изпитания по опасен сипей!

   Дори и не предполагах какво ме очакваше, но пред мен от мъглата в сънищата, недосегаем се бе изправил гигантският кораб. С помощта на планината, аз бях тук - в подножието на скално светилище Сиври Кая (Адамлар).

   Теренът беше здрава кракотрошачка. Непристъпен сипей украсен богато с най-красивите тръни и бодили... :)

   Със сетни усилия, изподран от горепосочените излязох на изходна позиция! :)

   Трапецовидни скални ниши има разположени съвсем ниско в основата на скалата. Река Боровица следваше своя път в ниското и от тук изглеждаше внушително. Цялото това блъскане по сипея се отплати с тази красива гледка към долината. На чистото ръбче бледнеещо в дясно на кадъра ме чакаше с разумното решение да остане и чака там - Катя! :)

   На слизане не ми се припомня как щях да се пребия по сипея и/или да падна в реката...

   Малко по-късно поехме към пещера Утробата. Въпреки късия ноемврийски ден, имаше шанс с маратон по пътеката да се доберем по светло до там! :) С труднен преход замислен за утре до светилището Саръ Кая, нямаше как да я впиша в план, а все убягваше!

   Двадесет минути ми бяха нужни от посочения час, за да се озова в подножието на пещера Утробата.

   Изненадан бях! Размерът и далеч не хващаше окото, но с изглед вътре Утробата досущ заставаше зад името на тази пещера. Приликата е с детероден орган! В определени дни слънчевият лъч достига точно в края на пещерното тяло и опложда Утробата!

   С отиващата си светлина по сумрак запъплихме към село Безводно. Лагерувайки там, щяхме да опитаме с подход към връх Чиляка да достигнем светилището Саръ Кая. За него знаехме едно! За да достигне човек това откъснато място, трябва да преброди до край света.

   В изпълнените с пушещи мечи изпражнения склонове, утрото ни завари над спящото още село Безводно. Там в Родопско одеяло изгрев и мъгли разкриха първите утринни цветове.

   Както знаех от предното посещение, не подраниха и проблемните участъци. Свирепи бури са изкоренили хиляди дървета в участък от три километра точно върху едва личащата по стръмният склон пътечка. Със скъсани дрехи, раздрани ръце и крака в рани, свличайки се постоянно, напредвахме бавно и мъчително. Гпс-ът все показваше едно и също, т.е. че не напредваме и ни чакат още изпитания! :)

   А ето и част от драмата по пътеката, която се сетих да документирам въпреки несгодите! :)

   Завалийката Катя, която се подведе за пореден път и тръгна с мен по тези места! :)

   Назад към изминатото...

   Тези кадри направих всъщност на връщане от Саръ Кая, а сега право към това красиво и откъснато кътче. В последния участък преди светилището Саръ Кая, гората смъква рязко височина.

   Стигаме в подножието на отдавна изоставени домове.

   Скалният феномен Саръ Кая впечатлява с размерите си. Огромна скала изложена на празния склон със самотно дърво върху нея и пещерен свод в основата.

   По отсрещните непристъпни хребети махала Шарен нос бе застинала. Минало и разруха... Как са се препитавали тези хора, как са оцелявали тук, в пустошта. Редица въпроси изплуваха в съзнанието. Изплуваха и потъваха в неяснота.

   Времето за миг се изясни и Саръ Кая приветства хубавото синьо небе с преминаващи бели облаци. Късметът проработи в иначе облачния и неприветлив ден.

   В основата на скалата има немалък пещерен свод/отвор с човешка фигура за мащаб.

   И още веднъж - мащаба с човешката фигура в подножието на пещерата.

   И отново - махала Шарен нос! :)

   Огледах се внимателно по склоновете да видя и царствената махала Мумджидам, настръхваща история за която може да прочетете в линка към името и! :) Обитавана само от мечки и един единствен жител - Тунджер Шанбан Саид. Не успях да се ориентирам дали наистина се вижда!
Малко е времето по тези свети места. Човек за да ги усети изцяло, е нужно да пренощува в района, когато зверовете излязат в тъмнината на нощта. Чакаха ни труднодостъпният стръмен склон с нападалите дървета и полазващата умора. С болка и трудност се справихме. Останаха хубавите спомени и тръпката да бъдем допуснати до тези свети места.

   За награда минахме да отчетем водопада над село Безводно. Течеше! :)

   Въпреки притесненията, с горещ чай в късния следобеден час отпрашихме в търсене на следващите древни останки - светилището Чит Кая над махала Соколско и село Лисиците. Не открих гостоприемните хора, гостили ме с мекици и айрян в предишното ми посещение тук. Носихме им домашно приготвени армагани. Нищо, ще се връщаме пак и пак за да преоткриваме красотите по тези недокоснати места.

   Попътно се отбихме до Скалният свят край село Дъждовница. Причудливи скални форми, трапецовидни скални ниши, силуети, страховити каменни лица, наименован е най-точно - Скалният свят, има от всичко по-малко! :)

   Превърна се в традиция да нощуваме в околностите на село Широко Поле, изходна позиция за крепост Моняк, село Лисиците и други откъснати места. Тази година се случва за трети път. Над Широко поле има широки зелени поляни с чешма и борова гора. Идеалната комбинация за отмора и суджук на гребен за възстановяване на изгубените енергийни запаси в трудния преход до Саръ Кая! :)

   Сутринта отново по тъмно прибрахме палатката и поехме по път към село Лисиците. До това откъснато от цивилизацията място се стига по релсов път покрай язовира, от който пътечка през гората отвежда до въжен мост над огромният водоем! В миналото при направата на тези язовири, много махали и села са имали късмет да се окажат на по-високо от нивото на водата и да оцелеят в годините. Сега, единствено с лодка или по въжения, страховито люлеещ се мост се стига тук - в село Лисиците! :) Варианти с хеликоптер и плуване оставяме за резерва! :)

   Крепост Моняк остана от другата страна на моста, поемаме по калните пътечки през Лисиците към древните останки на светилището Чит Кая.

   Чешмата в село Лисиците. И калните пътеки водещи нагоре по хълма към светилището Чит кая.

   Селската каменна маса в село Лисиците.

   Крепост Моняк през погледа на къщите. И поглед от крепост Моняк към село Лисиците.

   Минахме през кални улици, табелки, каменни маси, каменни зидове, а ето и илюстрация с поминъка на хората, останали да живеят в това откъснато от цивилизацията кътче.

   В черно/бяло обстановката контрастира по-добре.

   След тази разходка с бита на хората, поехме да се поровим в тръни и бодили, и директно изкачване по склона към скалното светилище Чит Кая. Крайно неправилно решение, при това че има къде къде по-добра и перфектно маркирана пътека..... Бързо, макар и изнервени, и изподрани кацнахме на скалните отвеси. Гледката от високо ни посрещна с главозамайващи красоти!

   Трапецовидните скални ниши гледат страховито от непристъпните скали.

   И с това по обратен ред през люлеещия се мост над язовира завърши приключението ни по тези откъснати места. Публикациите от поредицата Изгубените Родопи стават доста дълги за четене и писане, но ви уверявам - не е нарочно! Родопите богато гощават всеки дръзнал да се докосне до тях! :) Тази вечер планувах да остана да спя в район пълен с още история и древни места. Снежната буря, която ме връхлетя изненадващо през нощта успя да докаже за пореден път непокорния нрав на Родопа планина. Аз обаче издържах за сетен път на стихиите и устремен се запътих в търсене на дивото! :)

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! Следва част 4...