вторник, 4 ноември 2014 г.

Трещеник - кантон Нехтеница - Якорудски езера - връх Суха Вапа - връх Ковач - х. Грънчар - връх Овчарец - връх Песоклива Вапа


   Да се добере човек до подобен залез във високата планинар си е яката работа. :) Ако има и рожден ден, поводът е обещаващ! :) В последния момент, петък привечер, с Делчо направихме схемата. Спим на/около хижа Грънчар и изръчкваме каквото успеем по околните ръбове и върхове, а както знам, има много какво да се види там. 

Доста късно тръгнахме по пътеката след като оставихме колата на хижа Трещеник. Делчо си беше забравил документите, с Катя не бяхме пазарували, такива едни ти ми работи в последния момент се случваха, колкото да се замотаем с тръгването и някои (аз) в последствие да окъснеят безпорядъчно! :) Залезите са занимания самотни, в съчетание с фотографските неволи! :)

Да не забравя! Делчо ме изненада с хубав подарък и ми ароматизира стаите и колите за дълъг период от време! :)

Бързо шорткътнахме асвалтовия път по пътеката за хижа Грънчар и не след много се озовахме тук, на кантон Рибното езеро в циркус Якорудски езера. Зоната е вододайна и няма туристически пътеки, освен улеи и склонове запълнени богато с неприятния рилски клек... На кантона имаше двама охранители, разменихме по няколко думи и пресякохме към склона, за да импровизираме през клека към връх Суха Вапа, откъдето да излезем на билото. Катя щеше да се измъчи покрай нашите простотии, а и с тежката и раница... Разделихме се на кантон Нехтеница и я командировахме към хижа Грънчар, за да наложим сериозно темпо. Както казах, сутринта се позамотахме с това-онова!

Врътнахме си с Делчо по едно селфи на фона на връх Ковач и газ по склона! :) Подложих чисто новата зимна Скарпа на безмилостен 10 часов тест в мокрия терен. Газене в киша, хлъзгави камъни, богато напоен клек! Вечерта в обувките нямаше и следа от всичко това!

И един бегъл поглед към връх Суха Вапа вдясно. В далечината връх Ковач, моята безкрайна цел за деня. Както се оказа, желанието за залез от високо ще надделее над умората, щях да остана сам за залеза, но все още не знаех! :)

Малко преди да излезем на връх Суха Вапа, се бяхме понатоварили повече от нормалното. Теренът с киша и дупки между камъните не беше приятна комбинация. Няма пълно щастие! :)

Излизайки на връх Суха Вапа, ни се разкри хубава гледка към Белмекенското било. Дори в ясен ден като днешния, там винаги има облаци и мъгли! Набързо се върнахме година по-рано, когато Рила ни подложи на изпитание, беше епично! :)

И тръгнахме по ръба към Премката, откъдето да стане ясно как сме с времето и с енергийните запаси. Делчо беше изморен, а и аз не внасях яснота, натоварен с тежката раница, се поклащах като пингвин. :) 

Затъвахме неприятно в кишата, не напредвахме по план!


Малко по-късно, се засякохме с коловата маркировка за хижа Грънчар и връх Ковач. Делчо спря да пие бира, каза че съм луд ако продължа, а аз оставих раницата до един жалон, взех си якето и поех нагоре към върха. На предела на силите, едва крепящ се на крака след изтощителния и дълъг ден, със силно слънце, киша и екстремен терен по клековете към връх Суха Вапа, смазан под тежестта на двадесет и пет килограмовата раница, заредена с екипировка за зимно бивакуване, атакувах по залез връх Ковач - 2634м.н.в. Сините нюанси се получиха от залязващото зад хребета слънце. Връх Ковач вляво. Засилих цветовата температура на кадъра, но синьото все така заливаше околността. Трудно е да се повярва, върхът е измамно близо. Човек сам на такова отдалечено място разбира колко е уязвим. Толкова бях идеализирал в съзнанието си този връх и залезното било, направо бях като обладан от духове! :) Тишина и красоти, докъдето погледът се взира! :)

Прокрадваха ми се мисли на връщане да спя на билото, никак не бях в кондиция, а и се бяхме обезводнили, въпреки че не спирахме да топим сняг.

Слънцето падна доста ниско и обагри клековете в топли цветове. Температурата далеч не беше толкова висока, въпреки че сутринта се разхождахме по тениски.

Връх Суха Вапа остана в далечината, а аз пълзях, пълзях, пълзях... Следите ми в ниското се виждаха отчетливо. Към Белмекен тъмни облаци натискаха върховете.

На връх Ковач/Налбант - 2634м.н.в. Ниска облачност плъзна под билото.


Откриха се и Якорудските езера: Якорудско езеро, Мъртво езеро, Рибно езеро.

На хоризонта отчетливо се е строило алпийското Мальовишко било, а на връх Ковач някой усърдно е строил! :)



Снимах, надникнах от ръба на върха към Якорудските езера, събрах студ и поех надолу с бърза крачка! Въпреки пухеното яке, не се чувствах в кондиция и мръзнех, тази снежна вода преохлажда коварно в ситуации, в които човек отдава топлина и енергия. Отпивах по-често сгряващ еликсир от дълбоки залежи (изпитан метод за вътрешно сгряване) и слизайки от върха, изпратих залеза под него! :) Всички "грижи" оставаха долу, в калта, а мен ме чакаше лунен преход в дълбокия фирнован вече сняг между клековете до хижа Грънчар! :)

Връх Суха Вапа и последните слънчеви лъчи.


Сред "най-големите"! :) Върховете: Песоклива Вапа, Юрушки Чал/Овчарец, Манчовците, Близнаците, Мусала с хребета Трионите, (ако пропускам някой, да ме прощава) изпращаха денят в очакване на лунна нощ! :) Малко по-надолу палнах челника и потънах в нощта. На хижа Грънчар късно ме чакаха притеснени Делчо, Катя и хижаря. С Делчо се разбрахме, колкото и да съм изморен, да не спя на билото, а да сляза на хижата. След единадесет изморителни часа в снега с двадесет и пет килограма на гръб и едва седемнадесет изминати километра... Успях! :) Дълго ще помня този рожден ден! :) В хижата няма ток, а както после разбрах от Делчо, който спа там, с четири одеала му било студено... Хижарят е добър човек, запали ни свещи, поддържаше печката цяла вечер, жалко че не се инвестира в хижата, имало набези, сурова зима, в която поради лавинната опасност няма посетители, освен някои луди глави! :) 


Между върховете Суха Вапа, Песоклива Вапа и Овчарец заварихме утрото. Събудих се в 3ч. след полунощ от жега и до 5ч. наблюдавах извън палатката звездното небе. За статива този път нямаше място и направих компромис, взимайки по-важни за безаварийно пребиваване неща. Зимната екипировка се изплаща в сурови условия. Катя се оплака, че мръзнела, въпреки чувала и с температурен диапазон - комфорт от -10' C до -18' C, екстремна: -26' C.

Връх Суха Вапа и Грънчарско езеро срещу палатката от другата страна.

Сериозни усилия бяха нужни за да качим връх Овчарец, с условие да сме на хижата до обяд. Делчо имаше работа. Кишав сняг, напоени клекове и добре палещо слънце. Към връх Мусала, перфектна видимост.

Катя на скалните предвършия преди връх Овчарец.




Цялото било до Мусала се показа. Рила ни благослови с гледки в тези два слънчеви дни.

Към връх Песоклива Вапа и Белмкенското било. 

Изстреляхме се ударно за по-малко от час до хижата, трябваше да се прибираме по-рано. Доволни и заредени! :) До скоро! :)

4 коментара:

  1. Направо ВИ се възхищавам , БРАВО за ентусиазма !!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! Хубава е планината в преходния сезон, има какво да предложи! :)
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Лудата работа са тези снимки, прехода! В тоз еликсир какви са забранените съставки? :) Поздравявам ви за ентусиазма, доста сте разпокъсали групата.

    ОтговорИзтриване
  4. Има едно предаване по Дискавъри - Домашен алкохол... Там са упоменати съставките! ;)
    Поздрави, Марине! :)

    ОтговорИзтриване