неделя, 30 ноември 2014 г.

Хижа Партизанска песен - връх Корита - хижа Мазалат - връх Бухала - връх Исполин - хижа Узана

   Планината в районите, около хижа Мазалат, хижа Партизанска песен и хижа Узана са удобни за леки разходки, прохождане в планинарството и купон до зори в леснодостъпните хижи. За да не изоставам с и без това натрупалия се материал, завършвам месеца с тази публикация тук! Прекарах почти целия месец в планината с ред неща и имах нужда от нещо по-лежерно, а и да посрещнем така дългоочаквания по прогноза сняг, който така и не заваля! :)

По пътя за хижа Мазалат. Тръгнахме много късно по обяд след като паркирахме на хижа Партизанска песен.

Разстоянието между двете хижи според гпс-а е 8.5км, което означава 17км. в двете посоки. Със спане на палатка до хижа Партизанска песен, не беше ясно кога и как ще се приберем в късия зимен ден.

С излизането над гората, мъглите над северна България лъснаха. Всичко тънеше в мараня и пушеци от печки! :)

Въпреки че идвам тук за втори път, местността наименувана като Мъртвата гора, отново ме замисли за върлуващото безумие и разрухата, в която потъваме с времето. Скоро в тези гори я останат дървета, я не! 


Катя изникна по пътя. Снегът беше до толкова, до колкото да попречи на нормалното придвижване, да ни измори и измокри до кости...

Под връх Корита с шум ни приветства непресъхващата и незамръзваща през зимата чешма със силно течаща и освежаваща вода.


В късния следобед наближихме горската отсечка преди хижа Мазалат.

На север мараня и мъгли се носеха над гори и дъбрави.

Предупредителен знак в гората. Вероятно заради нападали дървета, наближаваща опасност от присъствие на мечки, или кой знае какво! :)

Хижа Мазалат, връх Вълча глава и скалния феномен Пеещите скални (издават приятно-мелодични звуци при вятър по билото минаващ през тях) ни посрещнаха с оловна облачност и наситени цветове в късния следобеден час. За жалост нямаше достатъчно количество сняг и скоро ще трябва да се идва отново тук за хубави зимни снимки с пушещо коминче на хижата и заснежени върхове. Мястото е изключително фотогенично, уви - с печелбарски дух и няколко модерни пристройки в близост до хижата пейзажът е оцапан во веки веков!

Хижа Мазалат с острия връх Вълча глава, Пеещите скали и заснежения в ляво връх Росоватец извеждащ до върховете голям и малък Кадемлия, Пиргос от масива на Триглав.

Поизмръзнахме докато чакаме някакъв залез, въпреки чая от термоса и други забранени съставки! :) Имаше някаква драма в небето на връщане по пътеката, но нищо особено не привлече вниманието ни.



Небето се оцвети в сини нюанси, скоро щеше да настъпи синият час, а ние се гмурнахме в гората към ръбчето, извеждащо в подножието на връх Бухала.

Обраслия и осеян с нападали дървета ръб не ни помогна особено да се измъкнем по светло от този участък.

Точно в синият час излязохме в подножието на връх Бухала. Знаех, че тук е панорамно и затова не се върнахме по същата пътека, водеща през гъстата гора. Синият час се характеризира с две неща. Първо - вадят се статива и ракията! Второ - палва се челника и се прави справка с гпс-а! :) Масив Триглав в далечината си постилаше за сън, нахлу привичният за това време на деня студ! :)


Бързо излязохме на изходна позиция, a в хижата ни очакваха да пристигнем доста по-късно. Първо нагласихме палатката, докато ни поваля сняг, после влязохме да се стоплим и хапко-пийнем! :) Камината бълваше жега, масите наоколо пълни, накъдето и да се обърне човек весели и опиянени физиономии. Тук е момента да спомена с добро и хижарите. С две думи - посетете хижа Партизанска песен и ще се убедите в това колко гостоприемни хора има в планината. Въпреки, че хижата е с лесен достъп и асвалтов път, има я тази привична атмосфера  царяща в някои от високопланинските и по-труднодостъпни хижи! :)

До късно стояхме с топлината на догарящата камина. После се запътихме към палатката. В хижата до ранни зори се вихреше купон, с всичките му екстри - викане, нечленоразделни звуци на опиянени хора като "ти миене иувъжавъш ли мъ бе"! :) Палатката решава всички хижарски несгоди, а топлите спални чували се погрижиха за останалото - да заспим бързо под отичащите се върху палатката капки стопил се сняг. Тихо, безветрено и уютно изкарахме нощта.

Сутринта! Пробуждайки се, около нас минаха доста хора. Чухме интересни неща. Едни например казаха: Иейййй, гледай гледай, тия са на палатка, а другият отвърна - даааа, да идем да проверим живи ли са..... Бяхме повече от живи дори, с хубави спални чували и подходяща бивачна екипировка бих предпочел да прекарам цялата зима така!!!

В един от епизодите на поредицата - Оцеляване на предела, Беар Грилс показа и минусите на зимното бивакуване, но..... Ето, така изглеждаха връзките на "преспалите" извън палатката ми обувки Ломер! :) Дали е минус или не, незнам! Знам само, че като се замисли човек за тези моменти, тръпката полазва приятно и това не е бил един от тези монотонни моменти, в които сме се придвижили от точка А до точка Б! :)

Районът, около хижата също се радва на специално внимание! Всичко е пипнато с майсторлък и желание от гостоприемните и работливи хижари!




Обособен детски кът с всичко необходимо, докато майките си пият ракията, децата да се забавляват наоколо! :)


Люлка/хамак между две дървета и мъгливата гора.

Я, Катя! :)



Много ми допаднаха кадрите с този хамак и тънещата в мъгла гора, затова и показвам повече от тях тук! :)

Друг вид устройства за забавление по дърветата! 


После влязохме да се стоплим и да се напием с горещ чай! :) След това поехме към хижа Узана, където имахме среща с Делчо, да врътнем още някой връх в района.

Маркировката към връх Исполин е повече от зареждаща. Дано дървената мафия, която вилнее в района пожали част от горите тук!!! :( Скоро ще дишаме пари, а не кислород с поголовната сеч, която се извършва навсякъде в българските гори!

Въпреки мъглата решихме да изкачим най-високият връх на Шипченска планина - връх Исполин. Интересни ориентири са монтирани навсякъде в гората.

Оловното небе е натиснало цяла България. Мъгла и студен вятър ни срещнаха под билото.

По неприветливото било.

Връх Исполин в мъглата. Само че групата ни тръгна в обратна посока, решихме да направим врътка и през околните върхове.



На горната земя.


Връх Тузлата изплува в мъгливото море! :)




На връх Исполин. Кръста с част от ските на починалия в района скиор, който вероятно се е спуснал по скалистия, стръмен и с откоси северен склон...

И хижа Узана на връщане.



След солидна подкрепа и чай запъплихме надолу с колите по завоите в непрогледната мъгла. Краят на месеца се показа със зимния си нрав. Мъглив и неприветлив. 

До скоро! :)

3 коментара:

  1. Great blog♥

    How about follow each other?
    I follow your blog. Waiting for you♥
    My Blog: http://juliemcqueen.blogspot.com

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубаво сте разказали преживяванията си , а и снимките са чудесни!
    Напомнят ми за тези места, които посетихме преди няколко месеца.
    Заслужава си да се популяризират. Досега с природата , срещите с добри хора, гостоприемни , сърцати, ни прави щастливи!

    ОтговорИзтриване