четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Сиври Дикме (Остър връх) - Хладната пещера - Куш Кая (Птичи камък)

ИЗГУБЕНИТЕ РОДОПИ ЧАСТ 4 - Светилища и пещери

    След три дълги и изморителни дни по пътища и пътеки в Родопите, поех по залез към селцата Горно поле, Бориславци и Вълче поле. Тази част на планината е силно разлата, няма високи върхове, няма дотам непристъпни хребети. Изпратих колежката до автогарата, на другия ден беше на работа и поех по своите задачи, в планината при скалните светилища и кристалния въздух. Да работи и твори човек в планината, да минават дните му там снимайки, е мечта! Въпреки несгодите, ранното ставане в студените нощи с вятър и мъгли, недоспиването в студената палатка и/или в неудобната кола, преумората... Всичко се приравнява, когато първите лъчи докоснат далечния хоризонт след дългите нощи... Облаци се гонят в пастелни нюанси, селца се пробуждат с нежния звън на чановете. Нищо не спира авантюристичния дух на пътешественика. Несгодите са негов помощник и съратник в тези фото-приключения.

Пристигнах в Горно поле по сумрак. Тежки и черни облаци затиснаха небето с последните слънчеви лъчи. Излезе режещ вятър по оголеното поле! Навсякъде се чуваха чанове. Стотици крави пасяха на полето в очакване на нощта. Паркирах колата на една отбивка да търся място, на което да си разпъна палатката.. Тежка нощ ме чакаше. Температурата беше, около нулата и вятърът се засилваше. По прогноза даваха превалявания от сняг. Докато нахвърлях записки и приготвях дрехи и храна, небето се изчисти. Небосводът се обсипа със звезди. Направих си чай, вечерях и неусетно съм задрямал на седалката след тежкия - изморителен ден. Сняг сипеше на парцали по предното стъкло, страничните бяха навяти до половината. Погледнах термометъра в колата, показваше -4'C*. Утре щеше да е студено и трудно за снимки, пъхнах се в чувала и отново заспах. Снегът ту завали, ту спира, но не успя да натрупа, само покри част от по-високите скали. 

По тъмно налазих с помощта на гпс-а по калните пътища извеждащи до връх Сиври Дикме и култово-погреблния комплекс "Сивридикме-Фурнаджика". Знаех, че черният път отвежда в гората и по едва личаща пътечка се излиза в подножието на масива. Пътищата се раздвояваха, разтрояваха и по едно време изгубих следата (червено-бяла маркировка по дръвчетата). Нямах пътека в картата на приемника си! Знаех си, тези тръгвания по тъмно ще ме вкарат в поредния филм. Насочих с директен подход гпс-а към връх Сиври Дикме и тръгнах към върха през гори обрасли с тръни, шипки и непроходими къпинаци. Скоро обаче излязох на по-чисто място с първите светлинки на деня. Оловното небе над мен и жълтите остатъчни цветове вписах с камъните по пътеката.

Сиври Дикме (Остър връх) насреща също се вписа в студения пейзаж. Наоколо имаше още два остри, досущ като този върхове. Без гпс, изгубил пътечката, надали щях някога да разбера кой точно е върха, към който се стремях . 

Вървейки без пътека случайно се натъкнах на маркировката. Дойде ми ободряващо! :)

До връх Сиври Дикме не остана много, но така или иначе в замотаване и снимки успях да изгубя пътечката отново! :)

Дръвчетата контрастираха добре през оловното небе.


Поглед от връх Сиври Дикме към снежните била в далечината. Мястото е нарочено за скално светилище.

Имаше и табела, жалко че някой я е счупил! Легендата изписана на табелата гласи:
"Тракийско светилище и връх Сиври Дикме (Остър връх). Тракийска крепост и скално светилище от 1-ви век преди Хр. на 4,5 км. северно от град Маджарово. Запазени останки от крепостни стени, стъпала и скала с издълбани басейни за религиозни ритуали. Тракийската крепост е част от охранителна система на долината на река Арда, която се е състояла от 5 крепости. Крепостта и светилището функционират и през Римската епоха. Открита е керамика от желязната епоха, мраморен релеф на Тракийски конник от 2-и 3-и век, римски и средновековни монети. Обектът притежава статут на археологически паметник на културата и национално значение, и е под закрила на закона."

Режещият вятър бързо ме изгони от голия връх.


Вече изцяло с движение по пътеката, бързо се озовах при колата. Направих си чай, закусих и поех към Хладната пещера в района на село Бориславци.


През пещерата минава малка река. Местен овчар ми разказа как в миналото тук приютявали да зимуват по 300 овце...




Реката течаща под свода на Хладната пещера.

Информационната табела е до пътната отбивка. Не успях да се задържа много тук, почти нищо не ми грабна вниманието! Изписаното обаче ме учуди, предвид лесното местоположение на пещерата, а именнo, че не е проучвана от спелеолози.

В близост се намира граничното село Вълче поле и скалното светилище там - Куш Кая (Птичи камък). Черен път води до скалното образувание. Меката следобедна светлина и тъмните облаци ме свариха в подножието на камъка. Духаше режещ вятър.



Слънчев лъч проби плътната облачност и освети в жълто скалния масив Куш Кая (Птичи камък).

Радвах се на светлината, на вятърът не толкова! :)

Куш Кая (Птичи камък) в близък план.  


Толкова от тук, взимаме се в ръце, че зимата в Рила и Пирин вече върлува с пълни сили! :)
С поредицата Изгубените Родопи ще ви занимая в някоя следваща публикация тук! Тази стана най-малка по обем от останалите 1,  2 ,  3,  5,  6 и 7, но не по-безинтересна за мен, но колкото по на изток се отдалечавах от планината толкова по-постна стана Родопската гозба! ;)

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар