вторник, 31 май 2016 г.

Параклис Св. Теодор Тирон - Кабиленски манастир - Бакаджишки манастир


   Разходката в Стара Загора и Ямбол ме посрещна с дъжд и неприветливо, ветровито време. Отбих се до интересния параклис на хълма в Стара Загора - "Св. Теодор Тирон". 

   Човекът, стопанисващ мястото, хранеше птици и катерици от ръцете си, които са изградили доверие към него през годините. Навремето в района е имало голям средновековен манастир-лавра "Св. Теодор Тирон". 

   Днес до параклиса лежи голям мраморен блок - квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на аязмото. Понастоящем, параклисът "Св. Теодор Тирон", който след демократичните промени, е действащ и постоянно отворен, е единственият паметник напомнящ за някогашната Боруйска Малка Света гора. 

   Боруйското Светогорие, наричано още Старозагорска Света гора, е район северно от Стара Загора, в който се намират останките от манастир и 7 скита, образували в далечното минало църковно средище, събирало поклонници от цялата област.  

    Продължих към Кабиле и Кабиленски манастир "Рождество Богородично". И трите места в публикацията са интересни от историческа гледна точка и са предпоставка за приятна еднодневна разходка. Ако решите да отделите два дни, може да разгледате още интересни забележителности в Стара Загора, както и да посетите Устремски (известен още като Вакъфски или Хайдушки) и Горноезеровски манастири.

   През късната античност (4-5 век) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около километър от настоящия резерват е имало манастир по времето на император Констанин Велики. Още тогава манастирът разполагал с целебен извор, за който има предание, че дори царица Елена пращала хора да и носят вода от него. По-късно Кабиленският манастир станал девически православен и бил обитаван до края на 14 век. Въпреки, че манастирът бил разрушен, споменът за магическия извор останал и през 1898 г. орачът Стоян Ганев от село Кабиле започнал да копае на това място и се натъкнал на вода. По-късно съселяните му го накарали да закопае извора и според преданието орачът ослепял веднага.

   През 1918 г. възрастна жена от Сливен, след пророчески сън открила отново извора на Кабиленския манастир и там бил построен малък параклис, около който впоследствие в периода 1919-1944 г. се издигнал манастир. От 1995 г. игуменка на Кабиленския манастир е монахиня Минодора и освен нея има още 4 монахини.




    Бакаджишки манастир "Св. Спас". Изграден е след Освободителната руско-турска война (1877-88), на мястото на разрушен по времето на Априлското въстание манастир. В началото на 1879 г. Ген. Скобелев-младши обсъжда с граждани на Ямбол идеята за построяване на храм в памет на руските войски. Решено е параклисът да се издигне на първия връх на Бакаджика (дял от Средногорието). След изтегляне на руските части, Ген. Скобелев-младши подарява на бъдещия храм евангелие и гравиран кръст, а строежът е завършен от ямболци с финансовата помощ на българи и руси. Иконостасът е изработен от руски монаси, а хоругвите и иконите са донесени от Киево-Печорската лавра. През 1884 г. храмът е официално открит.   

В двора имаше кучета пазачи. Манастирът беше затворен.

Малко аязмо в близост до Бакаджишки манастир "Св. Спас".

Църквата.


Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Мартин Петров Балтаджиев
Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

вторник, 24 май 2016 г.

Изгубената вяра - параклис "Св. Св. Кирик и Юлита"

    Има някои места, които са, като че забравени от бога. Много от тях са строени в трудни времена, с пот и кръв, а други с ентусиазъм и средства от местните хора. Там пътеките трудно се провират през вековни гори, а птици пеят в синхрон с шума на листата. Дошъл е обаче онзи момент, в който трева и коприва са обгърнали старите греди, камъните са натежали над времето и всичко е потънало в забрава. В лоши дни, хора с нечисти помисли са "подарили" на тези места емоциите си и са записали имената си, или по-лошото - извадили са очите на светците, върху красивите икони, правени с душа от златните ръце на майстори иконописци.

    Такава е съдбата на малкия аязмо-параклис "Св. Св. Кирик и Юлита" над луксозния Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита". И ако манастирът се радва на особено внимание, инфраструктура и вложения, параклисът "Св. Св. Кирик и Юлита" потъва в тревите ден след ден, опитвайки се да заличи срамните следи на времето.

Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита".

По пътеката...

Параклис - аязмо "Св. Св. Кирик и Юлита". Най-напред на мястото на параклиса при извора е бил разположен старият Воденски манастир, преди да бъде преместен на намиращата се долу площадка, където сега се извисява днешния манастир, известен като Горноводенски. Днес още си личат зидовете от стария, средновековен манастир. В документи от 19 - 20 век местността се споменава като "Стария Свети Кирик".





Аязмото към параклиса.







Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Мартин Петров Балтаджиев
Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

събота, 21 май 2016 г.

Сопотски девически манастир "Въведение Богородично" - Калоферски девически манастир "Въведение Богородично"

    Районът на Подбалканските градове Сопот, Калофер и Карлово е белязан силно от историята. Там са се родили и творили българските революционери Васил Левски (Карлово) и писателя Иван Вазов (Сопот). Според легенда за град Калофер се знае, че е заселен и възникнал през 1533 г. от Калифер войвода и четата му, която неведнъж нападала турските кервани. Тези градове са се пропили с кръв, революционни дейности и буден дух, а Балканът бдял над тях с могъщата си снага.

    В днешно време в тези градове са останали много сгради, свидетелстващи за времето. Църкви, манастири, метоси, паметници, къщи от Възраждането. Тези сгради са с висока културна и естетическа стойност и са предпоставка за посетителите да се потопят в неповторимата възрожденска атмосфера.

   В градовете Сопот и Карлово има няколко манастира, два от които са действащи девически манастири. Това са Сопотски метох "Въведение Богородично" и Калоферски манастир "Въведение Богородично". Метох в превод от гръцки език означава недвижим имот собственост на манастира. Намира се обикновено в населени места и се обитава и обслужва от монаси или монахини. В него се извършват богослужения и се устройват поклонничества. Интересно е да се спомене, че най-много метоси през Възраждането по българските земи откриват и поддържат атонските манастири Зограф и Хилендар, както и Рилският манастир.

   Сопотски метох "Въведение Богородично". Манастирският храм е построен през 15 век на мястото на стар параклис. Самият Сопотски метох е построен през 1665 г. , когато около храма били изградени жилищните сгради. Съграден е в близост до Хилендарския метох, който е бил опожарен от кърджалиите през 1794 г. , но оставил названието метох върху Девическия манастир, без той да е метох, на който и да било манастир.

    Интерес представлява стаята, в която се укривал Васил Левски, а над нея е живяла игуменката Христина. Това, заедно с чардака, като по чудо остават невредими след опожаряването от турците през 1877 г.

    Монахините от Сопотския метох участвали дейно в националноосвободителните борби на българския народ. Тук, Васил Левски се е крил в периода 1869 - 1872 г. с помощта на игуменката Христина.

    В днешно време Сопотският метох е постоянно действащ. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради.


    Параклисът към манастира датира от 15 век и е вкопана в земята еднопространствена, безкуполна постройка без апсида. Единствените стенописи в храма са на двама светци и датират от 17 век. Манастирът притежава няколко интересни икони, между които е храмовата "Въведение Богородично" - 1823 г. , на която е наречен метоха и иконата на "Св. Никола", която датира от 1860 г.

  Почти всичко в църквата е останало в състояние, каквото е било преди близо два века.




   В Сопотския метох е запазена килията, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, от романа "Под Игото" на Иван Вазов.

    През 1846 г. в близост до храма е построена голяма трикорабна, триапсидна черква "Св. Св. Петър и Павел".

Част от нея е реставрирана, но други и належащи ремонти чакат своя ред. Силно впечатление прави богатата инкростация, масивните колони и изящния дърворезбован таван, дело на бележитите майстори.



Иконостасът също е съхранен от лоши помисли и опожаряванията присъщи за тези времена, като дървените части са останали в същия вид, както по времето, в което са правени.



     Калоферски девически манастир "Въведение Богородично". Той е известен още и като "Горния метох". За неговото основаване са запазени много малко сведения. В Пловдивската библиотека днес се пазят ръчно преписани от монахини спомени от летописа, който бил изгорен от турците. В Калофер има и "Долен метох", има и стара Възрожденска църква. Градът е интересна дестинация както за духовен и исторически, така и за планински туризъм. Над него гордо стои изправен първенецът на Стара планина - връх Ботев - 2376м.н.в.

    Началото на днешния девически манастир е положено с основаването на Горния метох, (1738 г.). който възниква след Долния метох. Това става след като в началото на 18 век в Калофер идват гръцки духовници и започват да прокарват политика на гърцизация, но разбрало опасността, будното българско население демонстративно се отказва от тях и за да задоволи своите духовни нужди, се обръща към управлението на Рилския манастир с молба да им изпрати постоянен духовен изповедник. Изпратен е отец Доротей, който се настанява в малка стаичка. Тази стаичка се оказва ядро на монашеството в Калофер - Метоха майка, което в последствие дава началото на четири метоха. В последствие се настаняват и две монахини, едната от които се казвала Мария. Тя е първата монахиня в град Калофер. Във време на размирици, постройките са опожарявани и изграждани със събрани средства много пъти.

   Понастоящем, Калоферският девически манастир е действащ. Църквата и жилищните сгради са построени през 1862 г. В църквата привлича внимание иконата "Христос Благославящ" от неизвестен художник, иконостасната преграда и целия интериор.






   Дворът е тих, чист и поддържан, с цветна градина, в която има много цветя. Уханието им и тишината предразполагат човек в уединение и хармония.


Сопотският девически манастир и Калоферският девически манастир не предлагат настаняване и храна.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

четвъртък, 19 май 2016 г.

Католическа църква "Пресвето сърце Христово" и Раковски манастир "Света Елисавета"

   Тази публикация определено заслужава отделеното внимание и подробно описание. Обектите в нея не са много, но ме заинтригуваха, докато проучвах внимателно религиозните течения в град Раковски, местното население и чупех болт след болт по окачването, с кошмарните пътища в града и околните населени места.

   Град Раковски е основан през 60-е години на миналия век (1966 г.). Тогава, както е модерно да се казва сега, са били слети три села: Генерал Николаево, Секирово и Парчевич. Какво толкова, много градове са получени чрез сливане на села и махали. Интерес в мен пробуди друг факт. В града живеят павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се поражда в граничните арменски земи, където те създават собствена държава. Тази държава просъществувала закратко. Павликянството е било по-широко разпространено през Средновековието. Това автоматично нарежда град Раковски като най-големия град в България, където преобладаващото население проповядва католицизъм. В град Раковски има няколко манастира, католически църкви и катедрали.

   Католическата църква "Пресвето сърце Христово" е гигант сред къщите наоколо и не напразно и отреждат второ място в класацията най-голям на Балканите, след катедралата в Загреб.

   Нямах време, поради ангажименти и забавяне в късните часове за да разгледам и вляза, и в други църкви, музеи и забележителности. Пътищата са неясни, разбити и ако решите да посещавате град Раковски, избягвайте да минавате напряко през селата, карайте от Пловдив по главните пътища.

   Католическата църква "Пресвето сърце Христово" се намира до Раковски манастир "Света Елисавета", който бях тръгнал да търся... Дворът е чист, поддържан, с окосени ливади, красиви дървета и много рози.

   Оградата зад розовия храст разделя двете постройки. Тази на църквата и тази на манастира. Цветята ухаеха невероятно, облачността се изливаше по околните села и дъждът тъкмо спря, след като стъпих на зеления килим.


   Църквата е огромна и нито може да се опише с думи, нито да се обхване отвътре, дори с широкоъгълен обектив. Поканиха ме най-любезно да снимам вътре, което силно ме изненада, тъй като по православните манастири и църкви в България обикновено е забранено, или става след специални разрешения от митрополити, игумени и т.н. Пълният блясък пленява въображението на човек озовал се на подобни места. Звукът на затвора на фотоапарата се отразяваше в катедралната структура на сградата и я обикаляше със затихване по няколко пъти. Човекът ме предупреди, че в 17:30ч. ще има литургия. Силно съжалих, че не останах, за да документирам интересните персони, които започнаха да прииждат, облечени в черни дрехи и забрадки.



   Само за сравнение, един кадър и от катедралата в град Нови Сад - Сърбия.

    Манастир на сестрите Францисканки "Света Елисавета". За Францисканците! Това в превод са някакви религиозни движения, за които има много подробна информация в интернет пространството. Отделно има монашески области на сестрите Ехаристинки, сестрите Бенедиктинки... и какво ли още не?

   Манастирската сграда е модерна, с обновена фасада и дограми, и не представляваше голям интерес за мен от фотографска гледна точка, а и по принцип. Въпреки това влязох в двора, за да снимам към църквата с друг ракурс и интересната облачност, която предвещаваше страхотен залез, но него проиграх в дупките между селата...

   Последен ракурс към католическа църква "Пресвето сърце Христово". Такъв тип обекти представляват интерес за мен от фотографска гледна точка. Но присърце си остават старите православни манастири и църкви в България.


Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01