сряда, 4 май 2016 г.

Кърджалийски манастири - Тракийско светилище Юмрук Кая - крепост Асара - платото до село Ковил

  Великден 2016 - ден 1. Пътешествие в източните Родопи.

     За Великден се подготвихме да направим добра офанзива в източните Родопи. Почивните дни са повече и човек се отпуска с голям списък. :) Поначало замисляхме да се завъртим в резерват Тъжанско ждрело с Вели, Катя и компания, да преспим на палатки до Пенчовското пръскало и после да му мислим, но лошото по прогноза време ни уплаши за там и сменихме посоката рязко към източни Родопи. В начертания и подробен план, следваше да видим част от дивите места на картата, включващ скални светилища, пещери, непристъпни на вид дерета и няколко крепости. Вели беше планувал десетки места, повечето от които бях посещавал, когато снимах за книгата Пътеводител на източни Родопи, но в последствие редуцирахме списъка до по-малко на брой и разположени в някаква що-годе близост обекти. Идеята се оказа добра, тъй като едва успяхме с реализацията и. Пътищата са труднопроходими, а някои от обектите са трудно откриваеми. Автомобилът - тип "японска звезда", с който бяхме, се справи с подхода до обектите, а това беше жизнено важно, за да успеем да сложим гео кешове навсякъде за толкова кратко време... Изпихме промишлено количество бири и без майтап зареждахме от всеки магазин в китните родопски села, в които в последствие се оказа, че има по-малко бири от тези в колата. :)

За начало се отбихме в град Кърджали, за да заредим с бири и агнешки близалки (дървени клечки за жар, покрити с агнешка кайма). И ей така, по път, чекнахме Кърджалийските манастири, за които знаех, че не съм посетил, а ме блазнеха от години. :) Измислихме име на нов светия - "Св. Панчо", който спрягахме през цялото време в тези дни. :) Разбира се, обогатихме и речника си с много фрази на чужди езици, които не са за тук! :)

Кърджалийски манастир "Св. Йоан Предтеча" в града. Той е бил част от средновековен епископски комплекс "Св. Йоан Продром". Руините на манастира са открити през 30-е години на миналия век, като реставрацията му е направена в периода 1998-2000г. Сега е напарфюмирано и комерсиално място край река Арда, в което всичко е подредено и добре уредено за да привлича като магнит автобусите с туристи.

Кърджалийски манастир "Успение Богородично" в квартал "Гледка" на град Кърджали.








И двата манастира са в категория пет звезди. С обособени места за отдих, лъскави фасади, напарфюмирани църкви и много цвят в градините. Отделихме им достатъчно време, закъснявахме порядъчно и поехме по родопските тесни, и разбити пътища към следващата цел за първия ден от приключението в източни Родопи - Юмрук Кая. В Родопите, траките са оставили почерка си навсякъде по труднодостъпните скали. От такива разположени по непристъпни сипеи, до такива в близост до населени места. Бяхме сериозно подготвени. С няколко гпс-а и файл с точките в този на Вели. Оказа се, че поради множество точки във файла, гпс-а му отказа да се включи и драмата покрай това не беше малка. Все пак успяхме да изтеглим следата и да въвеждаме ръчно координатите в тези дни. На всеки ръчно въведен обект, беше изпита по една бира.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК,Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил",ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Тракийско светилище Юмрук Кая. Намира се на няколкостотин метра от къщите на село Обичник, вижда се от черния път, който води до него и ако се абстрахирате от храстите наоколо, е леснодостъпно. В района, както навсякъде в източни Родопи е пълно със скални ниши. Наблизо има водопад, има и тракийски крепости - Малката крепост и Голямата крепост.

Скалните ниши са разположени на няколко нива. Целият комплекс представлява големи скални блокове, като че ли поставени един върху друг. Местните оприличават скалата на Юмрук и оттам идва името Юмрук Кая.

Скромната ни група: Катя, Роската, Дани и тигъра Вели. :)


Следваща цел е крепост Асара край село Звездел. Разкрива се панорамна гледка и свежест от пролетните гори и хълмове.

Небето предвещаваше микро апокалипсис. Прогнозите за времето ни пощадиха в тези дни, въпреки че в други райони на България, както се разбра е валяло здраво.

В посока село Ковил и платото там, не пропуснахме да отбележим китните, обособени за отдих места, които в Родопите изникват след всеки завой. :)

Въпросното място разполага и с водопад.

До село Ковил има голямо и обширно плато. То е белязано с десетки следи от миналото. Шарапани, скални ниши, жертвеници, пещерни утроби. В късния следобед бяхме там.

Последните къщи в село Ковил подсказват за бъдещето и на това населено все още място.

Жертвеника на Заногата.


Шарапани.

Скални ниши разположени на няколко нива.



Поехме по пътя към село Голобрадово. Там намерихме място с чешма и хубави поляни, за бивак в следващите две нощувки, с което финиширахме в ден първи от нашето родопско приключение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар