вторник, 22 април 2014 г.

Водопадите във Врачански Балкан

 
    Отдавна, да не кажа от години си мечтая за подобна публикация, снимки и емоциите, които сякаш с всеки опит и провал в сухия Врачански Балкан се оказваха мит след мит. Специфичният терен на Врачански Балкан в съчетание със скални форми, отвеси и ждрела е способствал за образуването на 176 красиви водопада. Повече информация има на официалния сайт на Врачански Балкан. От множеството водопади в парка наблегнахме на седем от тях, които са черешката на тортата. Пролетният блясък и обилните дъждове в страната дни преди това реализираха уникалното водно шоу, на което станахме свидетели. Не може да се опише с думи грохота на падащите от отвесите хиляди литри води, хлъзгавите и свличащи се пътеки, адреналина подсилван от ледения непрестанен душ в бясната гонитба с капризите на времето и неподходящата светлина, за малкото часове скътани в диапазона от два почивни дни! 7/48 - седем водопада за четиридесет и осем часа. :)

Водопад Шопката - 77м. С него стартирахме богатата серия, в която всичко се случваше с нереална точност и лекота. :)

В подножието му, където преминаването е повече от рисковано! От стотиците кадри във водната завеса и невъзможното снимане-криене-бърсане на лещи и филтри, успях да се добера до едва 2-3 кадъра, а можеше да си остана и без тях. Милионите пръски от водопада криеха тайните на това красиво място.

Ето един от тях, от цялата серия 80 снимки излезе едва един що-годе читав кадър от тази интересна позиция. Секунда след това мъгливата завеса опорочи следващите опити. Притесненията ми относно здравословното състояние на фотоапарата се потвърдиха малко по-късно, тъй като от дъното на фото чантата буквално течеше вода.

Водопад Шопката. Изглед покрай скалните отвеси до него.

С изглед от съседното дере и скалните безкраи, нещата с мащаба се подредиха.


Катя и Мариана, благодарение на която се озовахме тук, след късо следене на прогнозите за времето и точната информация за някои от "скритите места".



Следващия водопад - малък Крушовски водопад-26м. Не беше толкова пълноводен, но криеше в себе си определено очарование. След него се запътихме към един водопад - "Женската вода", който също ме дразнеше от години насам.

Водопад Женската вода - 45м. Водопад, до подножието на който не препоръчвам копиране на нашия подход в състоянието на природата, в което се представи, а и по принцип. Реката е много буйна, както се вижда по снимката, а тъй като реки течаха и по "пътеката" се наложиха инфарктни импровизации по хлъзгавите скали наоколо. :)

Силен рев, водна завеса и безкрайни опити за снимане-бърсане на филтри-криене............ Катя се появи едва половин час след мен в подножието на Женската вода, беше се замотала/загубила "пътеката".

Предполагам седмица по-късно, с раззеленено дърво, водопадът не би бил удобен за снимане от тази позиция, в която се разкри сега изключително добре. С изглед и снимки отгоре може да се насладите на една публикация ТУК. Именно тези снимки преди години не ми даваха мира, докато най-накрая и аз се добрах до тук. :)



Не знаех къде се намирам от кеф. Определено това бе водопадът, на който се канех от години.

Екопътека Боров камък. Нереално красиво място, а в началото и традиционно правим палатки от години насам. Сега открихме сезона и за тази година.

Мостчета и стълби пресичат непристъпни участъци в реката, без направата на които подхода към водопад Боров камък оттук, би се оказал мит.

Мостчетата се хлъзгат и трябва да се внимава, вечерта се наложи по тъмно да окажем помощ на пострадал човек от група тръгнала по пътеката без челници и подходящи обувки. Беше се свечерило, забавили се поради контузия и в тъмните часове не бяха слезли от екстремната пътека...

Естествено, водопадите по реката преливаха доволно, а по склоновете макар и срамежливо също се долавяха приятни къдрици течаща вода.

Ето го и него - водопад Боров камък - 66м. Награда за сетивата на всеки положил труд да се пребори с хлъзгавите капани по пътеката и денивелацията, която се преодолява (екопътеката с най-голяма денивелация в България). Такова пързаляне падна на връщане, че се майтапихме постоянно как днес закриваме ски сезона. 

Отново мокрежи и почти невъзможно за снимане отблизо място. Пътеката минава точно зад водопада, над който се излиза по мостчета и стълби. Не минахме, нямаше време! С приятно време и пълноводни водопади ТУК сме се засичали и по-рано в годините.


Изглед от склона до водопада, където с много опити успях да се добера до изходна за снимане позиция.



След кратък разговор с Мариана и пране на дрехи от калта се разбра, че водопад Врачанска Скакля, който тече само когато си поиска, днес бил в настроение и имал какво да предложи. :) Естествено, час по-късно бяхме в подножието му.

Водопад Врачанска Скакля - 141м. Най-високият, но непостоянен водопад в България.

Над водопада, където с подход извън маркировки и пътеки се крие още един интересен Врачански водопад - Медковско Рипало - 37м. ( Рипалото ).

Скалната ниша/пещера, с която съжителства водопада. Кончетата над Врачанска Скакля са като мравки... Трудно се долавят ако човек не се загледа внимателно.



Ето го и Рипалото в съседно дере, след малко трънинг и глиганинг. 
Водопад Медковско Рипало - 37м. 


Катя под водопада.

Определено бяхме приятно изненадани. Водопадът беше особено пленителен и пълноводен. Пълноводието в района е като игра на руска ролетка. Колкото и да дебне човек, винаги може да има неприятни изненади. Част от водопадите са каптирани, изворите на друга част са по-слаби. Нацели ли обаче човек момента с дъждовете и дните на раззеленяване на дърветата, местата са нарицателни за думата приказка!

На другия ден се качихме до Кобилини стени от хижа Пършевица, а после затворихме кръга край един слабо известен водопад, подходът до който преминава през красиви поляни, от които свирепи пазачи дебнат с пушки и гонят посетителите незаконно и безнаказано.

Водопад Песопин камък ( Бигорен конус ).

Водата пропада от скалите и се излива по тях по-късно излизайки от скална пещера.

Реката под Песопин камък. Варовикови скални образувания слизат десетки метри надолу покрити със стъпала от зелен мъх.

С това завърши нашата разходка из дивия Северозапад, в който има много какво да се види стига да умеете да шофирате луноход по коварните улици на Враца и зеещите под тях ями! :) Оказа се, че на гпс следата се е събрала доста полезна информация в тези два дни, а и пълните две осем гигабайтови карти памет със снимки догатваха за това с условията, в които ни посрещна Враца! Остава да се молим на Чак-Моол, бога на дъжда на маите и да налазваме отново местността. :)

12 коментара:

  1. Браво Марти !!! Много вълнуващо и екстремно, но си е струвало мокренето :)

    ОтговорИзтриване
  2. Браво, браво! Добре си овършал района :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря Гале! :)
    Тишо, чужд ми е района на Враца, сега обаче нахранихме сетивата до преяждане! ;)
    Те патрулките чак почнаха да ми махат за поздрав, толкова тигела направихме из града за два дни... :D

    ОтговорИзтриване
  4. Ева Христова22 април 2014 г., 16:20

    Страхотни снимки :)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря и на теб, Ева!!! :)
    Това, в което се забъркахме, впредвид прогнозите и ограниченото време, с което разполагахме си бе истинско приключение! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Мариана Генова22 април 2014 г., 16:53

    Браво Марти! Като твой съучастник и аз съпреживях част от вълненията ти и съм горда от това - докоснах се до Великото и то по Великден. Много вода, прекрасна компания, дива природа, "работещи" водопади. Благодаря ти за тръпката.

    ОтговорИзтриване
  7. Съучастниците са винаги добре дошли! Аз благодаря за хубавите места, компанията и отзивчивостта, още ми се върти вкусът на онези бисквити с карамелената глазура! Поздрави от нас! ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Чудесно!
    Добри снимки и коментари!

    ОтговорИзтриване
  9. Марин Русев24 април 2014 г., 14:57

    Цяла енциклопедия е твоят блог, учудва ме и производителността ти! :) Много добре си ги заловил водопадите с вода и цвят, около тях! Поздравявам те за пролетната разходка!

    ОтговорИзтриване
  10. Светлозар Салабашев9 май 2014 г., 10:26

    Невероятни мигове. Поздравления!
    Интересно ми е, кои са поляните от които са ви гонили?

    ОтговорИзтриване
  11. Светлозар Салабашев, поляните преди водопада Песопин камък! Там в близост има черен път, на който мними охранители спират с джиповете си и под предлог, че им плашиш дивеча те гонят! Друг вариант, който разиграват са конете пасящи по поляните (били някаква специална порода, лично аз не направих никаква разлика спрямо други коне, но когато човек реши да си измисля предлози)! Нашата приятелка Мариана, с която ходихме до този водопад ни сподели, че на няколко пъти са се разправяли с нея. Добре, че тя е по-нахакана и не се поддава! Поздрави и на теб! :)

    ОтговорИзтриване