От град Бяла до Шкорпиловци по плажове, заливи, носове и скали... Плажно приключение от нос Свети Атанас (Бяла) , през Белите скали и Белия нос до Кара дере, Канарата, Изсипания бряг, Черния нос, Шкорпиловци и назад... 🏖️🏖️🏖️
Плажен джогинг/полумаратон по вълнистите пясъчни линии, заливи, носове, скали и просторите в приключенските и морски дни, които предстояха и направо ни връхлетяха... 🏖️🏃♀️🌈 Малко предистория... Много отдавна се бяхме качвали на крепостта на нос Свети Атанас над град Бяла... Заливите, дългите бели ивици, и тюркоазените води на морето, са се ширнали на север и от залив в залив, се простират на далечните хоризонти... Гледахме ги дълго... Човек да му се прииска да походи, ли походи, да тича, да взира поглед, да мечтае... В миналогодишните юнски дни, през 2024-а край плажовете на Бяла, отметнах част от въпросната отсечка, бягайки в късния следобед и привечер от град Бяла до дългите и диви пясъчни ивици на Кара дере и Изсипания бряг... Тогава, с риск да отъмнея, все пак финиширах по светло и предстоеше летен купон, в компанията на забавни хора, с особено кулинарен и певчески акцент. Тогава имаше морски прилив и байпасвайки част от скалите, жестоко се изподрах и я бях позакъсал на едни места, за да продължа през сами скалите, храстите, производните им екстри, и мани, мани... Претупвах нещата и те не се случваха гладко, макар че тогава успях да завъртя хубав кръг, а досадните мушички и жегата натежаваха жестоко! Тази година дните за град Бяла отново наближаваха и скоростно приближаваха. Замислях се дори от Бяла да достигна Камчийските плажове в това приключение, но нямаше как да се върна в изходна позиция... Оказаха се с поносимо летни температури, а интензивните и непрестанни миналоседмични забежки, с морета, двудневна Рила планина след тях и връх Голям Купен за ден, с натрупване, даваха особено добра форма и тялото бе заредено, форсирано и полирано за приятно случващото се натоварване, което хич не е леко, както се оказва, но това се разбира чак към края. Чувствах се изморен от всеобщи глупости и битовизми, но знаех, че няма да е толкова зле положението. Затова щях да се тествам в най-дългото си бягане/ходене по плажове, засега, ако денят след пътя изобщо позволи. Ха, какво се случи обаче ли? Пристигнахме почти преди мръкване (оставаха едва три часа до пълен мрак), с ремонти по пътищата, късно тръгване с автобуса и толкова от тази мисъл за опит по плажа в този ден... Чувствах се нещо смазан от пътя, а и от предходните дни, и жегавите нощи в град, пък и се заформяше купон в петъчната вечер сега, който не трябваше да се пропуска ей така... Бягането по плажа от град Бяла и нос Свети Атанас до моста в Шкорпиловци сякаш нямаше да се случи, но много и не го умувах, бях презареден и пренаситен в последно време, та щях пък да си почина... Да, бе, да... Побушувахме до тъмните часове на купона и доста след полунощ се ориентираме за сън. Хубави и пивки мастики се разливаха, разнообразни морски ястия и богати салати плашещо отрупваха маси, и в песни, танци, мероприятието с плажа отиваше на "за в близко бъдеще" или на "за пълен провал". Море е все пак, не трябва да се жали... 🥘 Спортният ми хъс и нрав обаче, ме изритаха малко след 7 ч., гласчето се обади и преформих раницата бързо. Облаци и ветрец заиграваха доволно по плажовете в плюс, имах шанс да се пробвам да потичам 30-а километра, с преминаване от плажа под нос Свети Атанас, през скален феномен Белите скали, Белия нос, последвани от дългата плажна ивица на дивия плаж Кара дере, преминаване с лека въпросителна през Изсипания бряг и Черния нос, от който в далечния хоризонт вече се забелязва мостика/моста на Шкорпиловци, до който по план да стигна... Изсипания/т бряг представлява поредица от хаотично нахвърляни скални блокове, които затрудняват движението, барабар с кривите пясъчни ивици, но учудващо бързо ги преодолявам, макар в началото разни стари болежки да напомнят за себе си... Пак да се повторя, в отминали седмици пробягах 12 км за 2-3 часа в морското приключение при село Крапец и плажната му линия, затворена между двата му носа - Крапецки нос и нос Карталбурун, видяхме Тюленово и Камен бряг, и тялото подаваше приятни сигнали, че съм във форма за подобни изпълнения, напълно раздвижен и за по-големи натоварвания... Мисълта на утрото бе учудващо свежа и бързо влязох в ритъм, веднага след кафето и малко шоколадови бисквити, старт на деня с малко отрова никога не е излишен... 😆 Снимките долу хронологично отбелязват преминатите участъци от заглавието и дават някаква представа за дивните места в тази част на българското Черноморие... Учудващо или не, с късмет и нормална температура на въздуха в част от деня, в последствие се затопли осезаемо и последните километри хич, ама хич не бяха приятни, бързо затворих кръга през черни пътища, частично слизане отново до плажовете на Кара дере и добро време от едва малко над 5 часа общо, в които се случи всичко това... 🏖️🏖️🏖️ Следват часове на възстановителни процеси и един бърз връх Ботев с планинското колело. До скоро! 📸
Няма коментари:
Публикуване на коментар