Северно Черноморие: Камен бряг / Национален археологически резерват Яйлата - Тюленово / Тюленовски скали / Арката / Дупката със стълбата - село Крапец (от плаж Крапец и Крапецки нос до нос Карталбурун през Дуранкулак)
Скалните масиви, кацнали високо над морската шир в северната част на Черно море, са добър и впечатляващ завършек на българското Черноморие... От село Камен бряг, през национален археологически резерват Яйлата (където на обширното каменно плато са разположени множество паметници на културата, скални некрополи и скални църкви, крепост и скални жилища, сводове, винарни), та до Тюленово, Тюленовските скали, скалната арка там, подводните пещери и купищата интересни скални форми, та още по-северно - до фарът на Шабла и село Крапец, откъдето морето и плажните му ивици са дали невероятно, но вече плавно изразяване на пейзажа през пясъчни дюни и блато Дуранкулак, през широки и диви плажове, царство за много видове птици и други обитатели... Обещаващ повод да се отбием до тези приказни морски места са предстоящите дни, където жегите далеч не са налазили все още в летните дни и нощи, за разлика от комарите... С повечко желание и с много умора, откарахме немалък километраж, и съдбата се намесва - вместо в 2 след полунощ, както съм планирал, тръгваме към 8ч, хващайки ремонти по "пътищата" и задръствания... Тоталът не успя да закове 1000, а 990 км с автомобила, за по-малко от общо 36 часа, само с една нощувка... С много динамика, посещението на резерват Яйлата, скалните пътеки над Тюленово и красивия завършек на първия ден с бивак над "Дупката" (известна, като Дупката със стълбата), през която се слиза в по-долни скални нива и помещения, в тези дни и извън туристически сезон, дивотията се усеща най-добре. С по над 6 часа на посока, движението с автомобила не бе леко, никак безопасно, не спореше и затвърди основателната причина да отлагам мероприятието по посещението им във времето... Та, какво ти... До остров Самотраки се пътува толкова, при все с ферибота... Навсякъде "ремонтират" пътната мрежа и здравите нерви са повече от необходими, а трафикът хич не е малък, макар че скоро ще настане същински летен хаос, както се случваше и в отминали години... За първи ден видяхме резерват Яйлата, в превод от турски език - плато/високо пасище... Ясно си личат следите от живот в пещерни жилища, скалните църкви, крепостта, кацнала високо над платото, ранно византийско укрепление, използвано през V век, заслужаващи внимание места... Вторият ден по Черноморието дава лютив и ранен старт, като задание, за да има заигравка, след изпитите мастики и е ред на екшън действие за кратък плажен маратон: от село Крапец и по-точно бягане на отсечката между два красиви морски носа - Крапецки нос и нос Карталбурун, двупосочно... Отдавна замислено и отлагано мероприятие във времето... 12-е километра по плажа между двата носа са повече от натоварващи и даващи изтощение, и претоварване на еквивалент от 20-а, но тичани по асфалт... Последните пет дни бях загрял, с около общо 100 километра на велосипеда в жегите и това даваше приятни емоции в тичането! Дали, заради това, че още не е летен сезон, или просто отдалечеността на тези обекти, но именно по тези плажове нямаше почти никакво движение. Тук-там някоя каравана, палатка и кемперите, които сигурно предстои да се зареждат на нови и нови места... Северното Черноморие е за ценители! Плажовете му са каменисти, водата е по-студена, а ивиците с пясък, където ги има - безкрайни... Повече от добра заигравка е и пясъчната линия от Райския плаж под село Близнаците, та чак до Шкорпиловци, но и за там плановете са за неопределено бъдеще, здраве да е... Тези красиви плажни ивици на север от Каварна може да се допълнят с отбивка до нос и фар Калиакра, както и с гледките от нос Чиракман над Каварна, където сме се отбивали в много други разходки по Черноморието... Не бях бягал по пясъчни линии от миналото лято, когато се заиграх с 20-а километра по най-дивите части над град Бяла, където след дълъг път с автобус, отметнах в късния следобед и привечер въпросната отсечка - от нос Свети Атанас, през Белите скали до Кара дере, Канарата и Изсипания бряг... Завръщането тогава бе белязано с прекрасна лятна вечер, в голяма компания и приказни морски ястия, с които да набавя изгубеното през деня и да компенсирам несгодите... Бях позакъсал тогава без пътека в едни трънаци, за да преодолея част от залятите с вода скални отвеси... Такива дни винаги се помнят... Сега залагаме на салати и рибни ястия край Камчия, където финиширахме в жегата след обяда на втория ден, предстоеше дълъг път към дома, за да поемем към Рила планина и обширните, и безкрайни била, върхове, парещи денивелации, езерни циркуси, прекрасни биваци в студените край реките летни нощи ... Малко снимки качвам тук, както и няколко клипчета по-долу от северното Черноморие в този му вид, в който ни се представи... :) И още красоти, но от южното Черноморие - Тук. 🏖️
Няма коментари:
Публикуване на коментар