Планината в районите, около хижа Мазалат, хижа Партизанска песен и хижа Узана са удобни за леки разходки, прохождане в планинарството и купон до зори в леснодостъпните хижи. За да не изоставам с и без това натрупалия се материал, завършвам месеца с тази публикация тук! Прекарах почти целия месец в планината с ред неща и имах нужда от нещо по-лежерно, а и да посрещнем така дългоочаквания по прогноза сняг, който така и не заваля! :)
По пътя за хижа Мазалат. Тръгнахме много късно по обяд след като паркирахме на хижа Партизанска песен.
Разстоянието между двете хижи според гпс-а е 8.5км, което означава 17км. в двете посоки. Със спане на палатка до хижа Партизанска песен, не беше ясно кога и как ще се приберем в късия зимен ден.
С излизането над гората, мъглите над северна България лъснаха. Всичко тънеше в мараня и пушеци от печки! :)
Въпреки че идвам тук за втори път, местността наименувана като Мъртвата гора, отново ме замисли за върлуващото безумие и разрухата, в която потъваме с времето. Скоро в тези гори я останат дървета, я не!
Катя изникна по пътя. Снегът беше до толкова, до колкото да попречи на нормалното придвижване, да ни измори и измокри до кости...
Под връх Корита с шум ни приветства непресъхващата и незамръзваща през зимата чешма със силно течаща и освежаваща вода.
В късния следобед наближихме горската отсечка преди хижа Мазалат.
На север - мараня и мъгли се носеха над гори и дъбрави.
Предупредителен знак в гората. Вероятно заради нападали дървета, наближаваща опасност от присъствие на мечки, или кой знае какво! :)
Хижа Мазалат, връх Вълча глава и скалния феномен Пеещите скални (издават приятно-мелодични звуци при вятър по билото минаващ през тях) ни посрещнаха с оловна облачност и наситени цветове в късния следобеден час. За жалост нямаше достатъчно количество сняг и скоро ще трябва да се идва отново тук за хубави зимни снимки с пушещо коминче на хижата и заснежени върхове. Мястото е изключително фотогенично, уви - с печелбарски дух и няколко модерни пристройки в близост до хижата пейзажът е оцапан во веки веков!
Хижа Мазалат с острия връх Вълча глава, Пеещите скали и заснежения в ляво връх Росоватец извеждащ до върховете голям и малък Кадемлия, Пиргос от масива на Триглав.
Поизмръзнахме докато чакаме някакъв залез, въпреки чая от термоса и други забранени съставки! :) Имаше някаква драма в небето на връщане по пътеката, но нищо особено не привлече вниманието ни.
Обраслия и осеян с нападали дървета ръб не ни помогна особено да се измъкнем по светло от този участък.
Точно в синия час излязохме в подножието на връх Бухала. Знаех, че тук е панорамно и затова не се върнахме по същата пътека, водеща през гъстата гора. Синият час се характеризира с две неща. Първо - вадят се статива и ракията! Второ - палва се челника и се прави справка с гпс-а! :) Масив Триглав в далечината си постилаше за сън, нахлу привичният за това време на деня студ! :)
Бързо излязохме на изходна позиция, a в хижата ни очакваха да пристигнем доста по-късно. Първо нагласихме палатката, докато ни поваля сняг, после влязохме да се стоплим и хапко-пийнем! :) Камината бълваше жега, масите наоколо пълни, накъдето и да се обърне човек весели и опиянени физиономии. Тук е момента да спомена с добро и хижарите. С две думи - посетете хижа Партизанска песен и ще се убедите в това колко гостоприемни хора има в планината. Въпреки, че хижата е с лесен достъп и асвалтов път, има я тази привична атмосфера царяща в някои от високопланинските и по-труднодостъпни хижи! :)
До късно стояхме с топлината на догарящата камина. После се запътихме към палатката. В хижата до ранни зори се вихреше купон, с всичките му екстри - викане, нечленоразделни звуци на опиянени хора като "ти миене иувъжавъш ли мъ бе"! :) Палатката решава всички хижарски несгоди, а топлите спални чували се погрижиха за останалото - да заспим бързо под отичащите се върху палатката капки стопил се сняг. Тихо, безветрено и уютно изкарахме нощта.
Сутринта! Пробуждайки се, около нас минаха доста хора. Чухме интересни неща. Едни например казаха: Иейййй, гледай гледай, тия са на палатка, а другият отвърна - даааа, да идем да проверим живи ли са..... Бяхме повече от живи дори, с хубави спални чували и подходяща бивачна екипировка бих предпочел да прекарам цялата зима така!!!
В един от епизодите на поредицата - Оцеляване на предела, Беар Грилс показа и минусите на зимното бивакуване, но..... Ето, така изглеждаха връзките на "преспалите" извън палатката ми обувки Ломер! :) Дали е минус или не, незнам! Знам само, че като се замисли човек за тези моменти, тръпката полазва приятно и това не е бил един от тези монотонни моменти, в които сме се придвижили от точка А до точка Б! :)
Районът, около хижата също се радва на специално внимание! Всичко е пипнато с майсторлък и желание от гостоприемните и работливи хижари!
Обособен детски кът с всичко необходимо, докато майките си пият ракията, децата да се забавляват наоколо! :)
Люлка/хамак между две дървета и мъгливата гора.
Я, Катя! :)
Много ми допаднаха кадрите с този хамак и тънещата в мъгла гора, затова и показвам повече от тях тук! :)
Друг вид устройства за забавление по дърветата!
После влязохме да се стоплим и да се напием с горещ чай! :) След това поехме към хижа Узана, където имахме среща с Делчо, да врътнем още някой връх в района.
Маркировката към връх Исполин е повече от зареждаща. Дано дървената мафия, която вилнее в района пожали част от горите тук!!! :( Скоро ще дишаме пари, а не кислород с поголовната сеч, която се извършва навсякъде в българските гори!
Въпреки мъглата решихме да изкачим най-високият връх на Шипченска планина - връх Исполин. Интересни ориентири са монтирани навсякъде в гората.
Оловното небе е натиснало цяла България. Мъгла и студен вятър ни срещнаха под билото.
По неприветливото било.
Връх Исполин в мъглата. Само че групата ни тръгна в обратна посока, решихме да направим врътка и през околните върхове.
На горната земя.
Връх Тузлата изплува в мъгливото море! :)
На връх Исполин. Кръста с част от ските на починалия в района скиор, който вероятно се е спуснал по скалистия, стръмен и с откоси северен склон...
И хижа Узана навръщане.
След солидна подкрепа и чай запъплихме надолу с колите по завоите в непрогледната мъгла. Краят на месеца се показа със зимния си нрав. Мъглив и неприветлив.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
