МАРТИН ПЕТРОВ photography: август 2012

четвъртък, 30 август 2012 г.

Водопад Търниченското пръскало

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Дните в края на август се бяха събеседвали да ни излеят поредната порция суша, но в предвид разположението ми до планината и свободния ден, нямаше да е кой знае колко голяма брада, да опитаме да се изкатерим по сипеите над Търничене. По принцип проблеми с намирането на водопада не би трябвало да има (по принцип). При ясно време се вижда от подбалканския път, а като ориентир може да се използва пътя, който от жп. спирка Търничене, извежда до подножието му и началото на дерето. В началото пътеката е явна, върви се покрай реката, която в случая липсваше, така че решихме да повървим по нея, за по интересно. Надпреварата с преодоляването на камъните по коритото е детска игра, но времето определено се оказа особено голям проблем. Жегата беше непоносима, водата, която носихме кът, абе тегава работа.

Всичко е нормално, денят е пред нас, по едно време реката показа нрава си и състоянието на старопланинските дерета - непристъпни каскади, които в друго време явно са особено красиви мини водопади. В ранна пролет ще се състои мероприятие по масирано налазване тук. Местността е особено дива, сипеите са прилични, а непристъпните скали всяват респект.
Стигнахме и водната каскада, която не може да се преодолее без нужната екипировка (което не ми попречи да опитам и да падна по каскадата с разпорен крак) и запълзяхме по сипея, в заобикаляне на стръмните скали. По едно време ми се изкараха всичките ангели, за малко да настъпя тази хубавица, която се беше излегнала прилично, дегизирана в шумата. Беше доста тлъста, погледахме се с интерес.

Куцук-куцук, почнахме да се оглеждаме по внимателно, къде се хващаме, къде пълзим по сипеите и другите екстри, които ни предложи интересния терен. Заобиколихме непристъпните скали и цопнахме на погледното място с изглед към водопад Търниченското пръскало, което въпреки ревизионното раздаване имаше някакви остатъци от капеща вода.

Жегата беше станала отчайващо непоносима, затова набързо се изнесохме по сипея надолу и охладените напитки, които ни очакваха с интерес.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

сряда, 29 август 2012 г.

По Пирин

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Звуча малко собственически, но така се представи престоят ни там. Голямо ходене, обзорен преход, дъждове, бури, езерни отражения, снимане като за последно, в предвид условията и това, до което можеха да доведат, прилични денивелационни стълбици на навигационния трак. Така да се каже Пирин планина ни се разкри в цялото си величие и красота, с непокорните върхове и отраженията им в бистрите като сълзи огледала - Пиринските езера. Предварително се бяхме подготвили до такава степен, че начертания план погна всякакви очаквания. Отдавна не се бяхме изсилвали така (то кога ли не сме, че сега?), но разстоянията до далечните планини оправдават до някаква степен форсирания ред, в който се напъваме да ги изпълним. Идеите този път гонеха някаква хронологична последователност за да изкачим няколко върха и обикаляйки по скалистите била да зърнем, около 20-30 езера. Амбициозно! Схемата обаче в последствие претърпя определена редакция, за да не се наложи да преминаваме всичко тичайки по морените и каменното било. 'Сговорна дружина планина повдига' - така по тъмна доба 12 - те члена на сформирания ни отряд пое по дългия път към Пирин. Монотонно до Банско, оттам лифта ни стовари на хижа Безбог и се заехме с окупацията на езерата.

Пръв ден беше определен за почивка, а най-ентусиазираните полазихме към Кременските езера и вр. Сиврията. Предполагаше се гледката да е интересна. Думата езера ще присъства масирано тук, затова се извинявам предварително ако дотегна, или пък объркам някое име, информацията този път наистина ми дойде в плюс.

Кременските езера, разположени под вр. Сиврията са интересен обект от езерното царство. Не са особено далеч от хижа Безбог, хем пък гръмотевичната буря с изпечени светлини по небето не ни помогна особено да намерим къде ще се крием. Бяхме изложени на произвола на съдбата, нагласихме дъждобраните и зачакахме да ни удари.
Направи ми впечатление, че бурята се въртеше в кръг, облаците ни обикаляха като пригладнели хиени, прииждайки и отминавайки на талази. Сиврията, на която замисляхме да се покатерим за оглед на Кременския циркус калкулираше порция след порция. Споглеждахме се с всяко едно прииждане на буреносните облаци и произволният принцип, на който се сипеха светещите тела.

Запълвах времето в кадриране през разни камъчетата...

...и разни храстоподобни, а небето намръщено допълваше пиринския пейзаж.

Поредната прииждаща съвкупност от сивкава буреносна маса ни удари от веднъж. Изсипа се невиждан порой. Явно ме хвана и параноята, защото ми се стори, че езерата прииждат. :)Опасенията ми се оттеглиха, запълнени от неистов страх. Светкавица падна на 50 метра от нас, а нечувания тътен сякаш се изсипа като ореол. Наплашени за здравето си погнахме пътеката, че да слезем в гората час по-скоро.

Там пък времето - 'ни лук яло, ни лук мирисало'. Гората беше като в руска приказка, само дето нямаше някое малко мече да наднича зад борчетата.

Бяхме спуснали доста и се отказахме да катерим отново към Сиврията, не че нямахме желание. Поне успяхме да си поиграем с времето. Добре, че то не се наигра с нас. :) Събрахме се на хижа Безбог, налазихме една голяма маса и заобсъждахме клюките по предстоящият преход. Както споменах, амбициозно запланувано, да видим и изпълнението му. Звездите по кристалното небе ясно загатваха какво ще е състоянието на утрото.

Ранобудно вписах началните лъчи на щипещото слънце с лифта на хижа Безбог, а после се подготвихме за дългия преход.

Както споменах, амбициозно го бяхме запланували, да проследим и реализацията. Визуалната проверка установи, че няма липси и така напъплихме по пътеката. Планът за днес ни преля порция от сили, към първия връх за деня - голям Полежан. Приличен старт, времето прохладно, а обзорните гледки зареждаха сили за интересното ходене, което направихме.

Част от групата се е събрала и се наслаждава на гледките, или иначе казано планината и хората.

Попово езеро - най-голямото езеро в Пирин.

Под Полежан направихме по-голяма почивка, а щипещият ветрец подсказа за местоположението ни във високата планина.

Голямата група поражда интересни ситуации, весело е, времето лети неусетно. Тук вече катерим Полежан.

Светлината и преминаващите облачета реализираха интересни кадри във всички посоки.

Карстовото било остро напомня за мраморния си нрав, извисявайки гордо алпийските си върхове: Вихрен, Кутело, Бански Суходол, които пък ме вкараха в голям сценарий в предстоящото ходене там.

Езерните красоти пък допълваха нежно суровият пирински пейзаж.

езеро "Дамата с кока"

Горно Полежанско езеро, най-високо разположеното планинско езеро в България.

И типичните пустинно-пирински гледки, с полъх на едва крепящи се цветя.

Валявишките езера и морената, по която слизахме към тях.

Докато слизахме към езерата, времето яростно долавяше симптомите на предстоящата буря. Облаците се насищаха с черната сила на предстоящото. Небето се продираше от огнената мощ на ярките светкавици, които падаха по високите върхове. Случващото се породи странни погледи, в предвид местонахождението ни в нереално дивата обстановка. Хижите бяха далеч, нямаше къде да се скрием, бяхме в нищото, заобиколени от величествени върхове и тътена на гръмотевиците.

Облаците преминаваха доста ниско, започнах да усещам електричеството под краката си.

Това разбира се не ми попречи да си поснимам на воля, то и без друго нямаше къде да се скрием. Запълвах времето и се наслаждавах на величието на природата.

Връх Джангал в далечината и интересните светкавици, които така и не успях да хвана в кадър. Мечта ми е да снимам някой висок връх със светещите над него огнени кълба, но сега дълбоко промених мирогледа си за ненормалните мечти, които имах. :)

Отново към Джангала и предстоящия потоп. Всички се бяхме опаковали с дъждобраните, фототехниката също очакваше с интерес да влезе в непромокаемите чанти. Така премина следващия час..... Проливен дъжд, светкавици, но някак вече ни спохождаше идеята за топлината и сигурността в заслон Тевно езеро.

Около Превалските езера. Групата се е събрала, сушат се дрехи, настроението е на макс, дъжда е спрял. Тъмното небе обаче не даваше особени надежди и експедитивно се насочихме да минем през Превалската порта, откъдето да наближим към заслон Тевно езеро. Там планувахме да завършим днешният преход.

Тук вече наближаваме...

Пет минути по-късно и времето се измени скоростно. За секунди дойдоха от черните облаци, които се наваляха на воля, добре че сколасахме с влизането в заслона. :)

Гледката оттам, в посока връх Каменица.

Малокаменишки езера, намират се на 2 минути от заслона, рискувах да отида да ги зърна, в предвид спрелия дъжд, който ме изчака подло и ми се изля върху главата с всички сили. Хукнах към заслона да се суша и спрях с безплодните опити да ходя да снимам каквото и да било.

В късният следобед обаче, времето се изясни и все пак даде поводи за разходка покрай Тевно езеро...

...и прилежащия район.

Приятната облачност и свежите цветове в края на деня.

заслон Тевно езеро, Тевно езеро и вр. Каменица

Едно от Дженгалските езера и вр. Джангал.

И един любопитко надничащ от острите скали.

По обратен ред през Мозговишката порта минахме покрай Попово езеро и от Безбог към действителността. Така реализирахме едно осбено пълноценно ходене. Наситихме се на гледки, гърмя ни, трещя ни, но останахме силно очаровани от красотата на суровата планина.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Пирин планина - пешеходни и алпийски преходи

Всички прекрасни пирински пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тази публикация (Рила планина - пешеходни и алпийски преходи), така и тук, към всяко заглавие което е линк към дадената публикация, съм показал по една снимка от съответното пътуване (с подробности към подхода в заглавието). И Пирин планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината, както и някои по-технични, алпийски подходи...

- По Пирин... (2012)