В 6:30 ч. пристигнах на паркинга на болницата в Карлово, откъдето запраших по родните баири, изпил дозата си сутрешно кафе, изпълнена с аромат и еуфория от предстоящия преход. Ранното ставане ми подари един прекрасен изгрев точно в момента, в който бях на удобно за снимане място.
Продължих нагоре по добре маркираната пътека, която предстоеше да ме заведе до приказният водопад "Карловското пръскало", минавайки покрай хижите "Хубавец", "Балкански рози" и "Васил Левски".
Пътеката започна доста стръмно, като че приканваше да се откажеш още в самото начало!
Но гледките, които предстояха ме подканваха все с така бодра крачка да продължа напред.
Така и направих :) Гората се бе изпъстрила до неузнаваемост.Гледките бяха като в приказка.
Колкото повече набирах височина, толкова повече гледките спираха дъха и ми поднасяха приятни изненади. Стигнах мястото, в което първото вирче, което видях се бе спретнало в есенна премяна, подканвайки ме с приятното си ромолене да го заснема :).
Така и направих, а не след дълго ме посрещна и второто, което местните хора наричали "Волгата". Аз не го оприличих на Волга, но пък какво хубаво си беше и без друго.:)
По първото от много мостчета, които ме очакваха по време на тази разходка се озовах в резерват "Стара река", където първоначалното изкачване по стръмната пътека се превърна в приятен преход, в хладна букова гора, лъкатушейки покрай едноименната "Стара река", откривайки невероятните цветове на настъпилата есен. Есенната “Стара река” е като илюстрация за приказка – тази феерия от цветове покорява завинаги.
Разхождайки се по килима от пъстри есенни цветове, като че ли потъваш и забравяш всичко лошо и се зареждаш положително. Така неусетно се показа и хижа "Хубавец", където ми предложиха хубаво кафе, с което се подсилих за да продължа нагоре към още красоти.
Времето летеше неусетно и опитвайки се да заснема всяко камъче и вирче разбрах, че вместо двата часа, които се дават по информация до тук от Карлово бяха изминали четири. Ами така е, снимките изискват време. Побързах нагоре по пътеката, като от време на време спирах да пощракам вадейки и прибирайки постоянно статива, който по-късно ми послужи и като подпора по стръмните пътеки.
Малко по-напред стигнах интересен вир, до който, като че ли митичните сърдити сиви джуджета и бъбриви тролове ме чакаха, за да продължим в магичната гора заедно :).
...........................................................................................................................................................
Ох, казват, че чист въздух и градски човек е равно на психиатрия :))))))))))))))) Не знам за въздуха, но в последствие разбрах, че резервата е обитаван освен от мечки, вълци и диви кози, и от риса считан за напълно изчезнал от страната ни в края на четиридесетте години, но той се крие не се показа да го снимам! Чувал съм,че срещи с рисове са особено опасни!
Така неусетно стигнах и втората хижа "Балкански рози", където не спрях, а направо беж нагоре към заветната цел. Последва стръмно изкачване, което ми отне около час и половина, в които мислех, че край няма. Силите ми бяха на приключване и забравих и за джуджета, и за тролове, и засъжелявах, че съм се родил. Не след дълго се показа и хижа "Васил Левски", на която изпих два планински чая и запраших към водопада. Моста, който пресича рекичката за да се достигне до пътеката водеща до Карловското пръскало бе счупен от група туристи, които се мъчили да минават по няколко наведнъж. Хижарят на "Васил Левски" ми каза, че ще се наложи да газя през ледените води. Противно на това уж намерих местенце, където по камъните успях да мина невредим :) и по пътеката стигнах до...
........ в есенна премяна. Забравих умората, а падащите води ме накараха да снимам и снимам. Времето летеше, беше около 14ч., а ме чакаше слизане до Карлово, защото не ми се оставаше на хижата, прогнозите за следващия ден бяха дъждовни. Така и направих, беж лиске през гората без много почивки... Е, спрях да хвана цветовете на есенната планина още веднъж, където едно вирче си въртеше листа.
А жълтото дори ми дойде в повече.
И така. 17:30ч. без да усетя бях в Карлово, където ме чакаше паркираната кола и изпълнен с приятна умора, и зареден с всякакви чувства отпътувах към действителността.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Но гледките, които предстояха ме подканваха все с така бодра крачка да продължа напред.
Така и направих :) Гората се бе изпъстрила до неузнаваемост.Гледките бяха като в приказка.
Колкото повече набирах височина, толкова повече гледките спираха дъха и ми поднасяха приятни изненади. Стигнах мястото, в което първото вирче, което видях се бе спретнало в есенна премяна, подканвайки ме с приятното си ромолене да го заснема :).
Така и направих, а не след дълго ме посрещна и второто, което местните хора наричали "Волгата". Аз не го оприличих на Волга, но пък какво хубаво си беше и без друго.:)
По първото от много мостчета, които ме очакваха по време на тази разходка се озовах в резерват "Стара река", където първоначалното изкачване по стръмната пътека се превърна в приятен преход, в хладна букова гора, лъкатушейки покрай едноименната "Стара река", откривайки невероятните цветове на настъпилата есен. Есенната “Стара река” е като илюстрация за приказка – тази феерия от цветове покорява завинаги.
Разхождайки се по килима от пъстри есенни цветове, като че ли потъваш и забравяш всичко лошо и се зареждаш положително. Така неусетно се показа и хижа "Хубавец", където ми предложиха хубаво кафе, с което се подсилих за да продължа нагоре към още красоти.
Времето летеше неусетно и опитвайки се да заснема всяко камъче и вирче разбрах, че вместо двата часа, които се дават по информация до тук от Карлово бяха изминали четири. Ами така е, снимките изискват време. Побързах нагоре по пътеката, като от време на време спирах да пощракам вадейки и прибирайки постоянно статива, който по-късно ми послужи и като подпора по стръмните пътеки.
Малко по-напред стигнах интересен вир, до който, като че ли митичните сърдити сиви джуджета и бъбриви тролове ме чакаха, за да продължим в магичната гора заедно :).
...........................................................................................................................................................
Ох, казват, че чист въздух и градски човек е равно на психиатрия :))))))))))))))) Не знам за въздуха, но в последствие разбрах, че резервата е обитаван освен от мечки, вълци и диви кози, и от риса считан за напълно изчезнал от страната ни в края на четиридесетте години, но той се крие не се показа да го снимам! Чувал съм,че срещи с рисове са особено опасни!
Така неусетно стигнах и втората хижа "Балкански рози", където не спрях, а направо беж нагоре към заветната цел. Последва стръмно изкачване, което ми отне около час и половина, в които мислех, че край няма. Силите ми бяха на приключване и забравих и за джуджета, и за тролове, и засъжелявах, че съм се родил. Не след дълго се показа и хижа "Васил Левски", на която изпих два планински чая и запраших към водопада. Моста, който пресича рекичката за да се достигне до пътеката водеща до Карловското пръскало бе счупен от група туристи, които се мъчили да минават по няколко наведнъж. Хижарят на "Васил Левски" ми каза, че ще се наложи да газя през ледените води. Противно на това уж намерих местенце, където по камъните успях да мина невредим :) и по пътеката стигнах до...
........ в есенна премяна. Забравих умората, а падащите води ме накараха да снимам и снимам. Времето летеше, беше около 14ч., а ме чакаше слизане до Карлово, защото не ми се оставаше на хижата, прогнозите за следващия ден бяха дъждовни. Така и направих, беж лиске през гората без много почивки... Е, спрях да хвана цветовете на есенната планина още веднъж, където едно вирче си въртеше листа.
А жълтото дори ми дойде в повече.
И така. 17:30ч. без да усетя бях в Карлово, където ме чакаше паркираната кола и изпълнен с приятна умора, и зареден с всякакви чувства отпътувах към действителността.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
