"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Туристическият маршрут от заглавието може да се направи/проходи за един ден от добре подготвени планинари и с добро проучване, и метеорологични условия, прекрасната разходка в тази част на Централен Балкан е гарантирана... Предстоеше поредица от чудесни, топли есенни дни. Идеята ми беше да тръгна много рано от военните складове в края на Подбалканското село Христо Даново и да продължа пеша по пътя, виещ се край красивото и дълбоко ждрело на река Дамлъ дере, изкачвайки се през рида Узун бурун до хижа Козя стена, а да сляза през обзорния рид Боба (Бащата) и връх голямото Орозтепе, затваряйки кръгово този туристически ден.
Пристигнах, както бях запланувал - много рано, почти по тъмно. Имах проблеми с колата, която работеше на три цилиндъра и настроението ми сякаш чезнеше, но това щеше да се промени при вида на есенните гори, въпреки че колата нямаше да се оправи от само себе си... :) От центъра на село Христо Даново към долината на река Дамлъ дере се тръгва по широк асфалтов път в посока запад. Минава се моста над река Коджа дере и след него се вижда опознавателното табло с табелките за хижа Козя стена. Посоката вдясно е за маршрутът следващ рид Боба (през голямото Орозтепе), по който слязох, а вляво се отделя пътят, водещ до военните складове и началото на маршрута по река Дамлъ дере и рид Узун бурун (Дългия нос), по който се качих. Асфалтът до складовете свършва след около 4 км и там, след като попитате, може да оставите автомобила си, както направих аз. На слизане по рид Боба, щях да премина оставащото за деня разстояние по този път пеш, за да си взема колата, но сега си го спестих, а и е по-сигурно да се паркира там, предвид статута на местността и предвид малцинствата в село Христо Даново. Няколко пъти съм оставял колата в центъра на селото, при посещение на
водопад Сувчарското пръскало, но сега реших да направя така. Пътят и в последствие пътеката по този маршрут са маркирани прекрасно и дефакто няма къде да се обърка човек, но с повече внимание. Гледките в долината на Дамлъ дере са зашеметяващи в пика на есенните цветове, височината през половината време се набира плавно и времето отлита като миг.
Есенни искрици.
Вървейки, по път се подминава малка пещера пълна с вода, но преди това поснимах доволно изгревните цветове, багрещи всичко наоколо в топли, крещящи нюанси.
Не се стърпях на едно място, там където водата пропада и дерето в горната си част остава сухо, че слязох да разгледам. Ясно се вижда разликата между сухата част и тази с водата, която се губи и после пак намира пътя. Участъкът се намира непосредствено преди бариерата на Национален парк Централен Балкан.
(Малка скоба и отклонение от темата) Пейзажът от горния кадър ми напомни за друго подобно място, каквито има много в Стара планина, а именно
резерват Стенето и водопад големия Казан от долния кадър.
 |
| Стенето, водопад голям Казан |
Такава е ситуацията и във
внушителното Джафардере, където съм заделял
много дни, за
различни подходи.
 |
| Малкия водопад на Джафардере |
 |
| Джафардере, водопад Червената стена-40м. |
След два часа и малко, закусих на малката продълговата поляна в местността "Старата Бекчийница". Тук е последното място, на което може да се напълни вода. До хижа Козя стена други потоци или чешми няма. Десетина минути по-нагоре пътят извежда до водослива на реките Дамлъ дере и река Боба дереси. На това място реките се пресичат по два моста. Веднага след тях се отделя пътека, която продължава стръмно нагоре в гората и има табели сочещи посоката към хижа Козя стена по рид Узун бурун. Като цяло, както споменах, маршрутът до хижа Козя стена по тази пътека е прекрасно маркиран. Въпреки малкия наклон на пътя, се оказа че съм изкачил, около 300 метра денивелация от военните складове. Очакваха ме обаче още, около 800, които бяха изцяло по стръмната пътека и никак не жалиха колене и сили.
От главното било на планината при връх Котето (1630 м.), се отделя тесен и дълъг рид - Узун бурун, разделен на запад от река Калан дере (дол с поляна от "алан") и на изток от река Боба дереси. Именно от дъното на долината на Дамлъ дере до хижата се придвижих по този рид.
Стигнах до изоставената тухлена постройка (в миналото се е ползвала като склад), от която се продължава нагоре по черен път (пътят е стар и почти не се използва, освен от хижарите на Козя стена). Той извежда до началото на тясната пътека, от която през вековна букова гора се стига на хижа Козя стена.
Буките на Национален парк Централен Балкан.
Изглед от хижа Козя стена към обзорния
рид Самсъклътепе,
връх Юмрука и
просторното Веженско било, за които съм писал неведнъж.
Хижа Козя стена.
На хижата постоях половин час, колкото да се полюбувам на есенните простори и хубавото време. След което тръгнах на изток по пътеката КЕ към паметника на Петко Дачев, който се намира в седловина, наречена Ветровити преслап. Интересно е да се спомене, че край седловината са разположени върхове със странни имена на животни - Кучето (1660 м.), Котето (1630 м.), както и че склоновете, около тези върхове са силно лавиноопасни през зимата. Тук, от върха на планината се отделя маркирана пътека, която се спуска на север към курортното село Чифлик и близката до него хижа Хайдушка песен. Продължавайки на изток, точно след няколко минути се отделя маркирана в жълто-червено туристическа пътека на юг, по която се следва рид Боба за слизане в Христо Даново. Пътеката за КЕ изкачва рязко и стръмно по коловата маркировка, следвайки билото на Стара планина. Рид Боба следва античното римско трасе на античния друм. По източните склонове на рид Боба са разположени останките на каменна кошара - Боба мандра, край които е изградена чешма. Сгреших и не допълних почти празните си шишета, което се оказа голяма грешка в последствие, предвид очакващите ме 12 км до колата. За деня бях изпил, около 1.5 л. вода, оказаха се недостатъчно. Обикновено нося по 2.5 л. и връщам половината, но този път подцених нелекия преход. Имената на рида, потока, мандрата Боба са в превод от Бащин камък, Бащин дол и т.н. от турската дума боба/баба - баща. В някои случаи значението на думата е светец, както е например при Бабска река под
връх Голям Кадемлия.
 |
| Хижа Козя стена |
Скоро от рид Боба се откри впечатляващата панорама към
Беклемето и
алпийското Старопланинско било, за които съм писал неведнъж.
Билото на рид Боба следва посоката юг - югоизток и е покрито с вековни гори, като слиза почти в самото село Христо Даново. Пътеката на места е трудно проследима и трябва да се внимава. Предстояха ми два пъстри часа с буковите и смесени гори, стада Балкански коне и кристален въздух. Срещнах диви прасета и сърни, които прибягваха по склоновете. Имаше множество изпражнения от символа на Национален парк Централен Балкан - мечките. На изток, запад и юг, ридът Боба е заграден от речните долини на реките Боба дереси, Дамлъ дере и Коджа дере, а в средата му се издига масивът на връх Голямото Орозтепе (голям Петльов хълм) 1454 м. Западно от върха има панорамни скали с изглед към хижа Козя стена. На изток от върха остава дълбоката долина на река Коджа дере, по дъното на която води добър черен път към село Христо Даново. След Голямото Орозтепе е извършена поголовна сеч, в продължение на няколко км и пътеката отново се губи, ако бях без гпс, надали щях да се ориентирам и на моменти се придвижвах с пълна импровизация, докато по-надолу не засякох хубав черен път, който е стар римски път и слиза в село Христо Даново.
 |
| Символа на НПЦБ |
 |
| Есенните коне на Балкана |
Крепостта Градище (Текийско кале) край село Христо Даново, с която почти бях изпълнил кръговия маршрут. Тоталът показа 26 пешеходни километра с малко над 1100 м. възходяща денивелация за 8 часа, от които 2 прекарани в снимки, почивки и закуска.
И мястото с опознавателната табела. Вляво по река Дамлъ дере, вдясно през голямото Орозтепе.
Предстояха няколко км по асфалта, за които няма какво да кажа, освен че следват живописното ждрело на река Дамлъдере, разходката е край прекрасни лозови насаждения и китни градини. Открива се гледка към планината и Средногорието, както и към Христо Даново.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми
Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
До скоро! :)
