"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Стартирахме с Жоро и Катя в горещия януарски ден в отдавна обезлюденото село Бумалча, за което освен че няма много информация, се носят и легенди каращи човек да застине. Жоро сподели с ехидна усмивка преди седмица, като ми пусна мухата (Абе, ти да знаеш какво село има в Тревненския Балкан... Там хората са изчезнали през 60-е години на миналия век, оставили са си дори вилиците и лъжиците по масите) и ето ни тук. По картите, къщите са обозначени като прилежащи към село Могилите над град Плачковци. За името Бумалча се носи предание, че навремето пътят на турците често минавал покрай къщите тук и срещайки местният пастир Малчо, казвали: виж, Малчо - виж, Малчо! От турски - Бу Малча!
Всичко тъне в разруха и изглежда призрачно на фона на красивата природа наоколо.
Цялата покъщнина е изоставена навремето, когато хората са се изселили. През годините открили една от масите подредена, като че ли в очакване някой да се върне вечерта...
Скърцащите, изгнили греди могат да докарат човек до лудост.
Останалите украшения по едва крепящите се зидове, догатват за желанието на хората и привързаността им към домовете.
Злокобна е гледката с детското креватче покрито със слама и скърцащите прозорци...
Захвърлената детска обувка...
Детско корито от петдесетте години на миналия век си е находка!
Останала, едва крепяща се единична стена върху земята.
Фрагмент от селската плевня с този старинен катинар. Явно е, че покъщнината зад тази врата отдавна е надживяла отишлите си вече собственици.
Ток също е имало, някога... Сега всичко изчезва ден след ден, оставяйки само спомена за светещото в тъмното прозорче!
Трудно се провирахме през обраслата с тръни и растителност обстановка. Намерихме стари календари по останалите здрави все още стени.
20 години народна власт! Повечето от хората, които са помнили тези дни с добро, вече надали са измежду живите за да разкажат какво точно се е случило тук!
Изоставено и застлано със стари одеала, изгнили във времето легло.
Съдейки по датите, тук в краят на 60-е вероятно вече е нямало никой!
Махала Кольо Ганев е съседна и югоизточно разположена от тук. По план е язовир Нейковци да "погълне" тази обезлюдена махала... В старите версии на картата OFRM Geotrade, махалата е обозначена все още. В по-новите версии я няма. Няма и табели за местоположението и. След време руините и тук ще потънат в земята, скрити във вековете от растителността и/или водата на язовира.
Една от каменните църкви над град Плачковци. Този край се слави с майсторите си каменоделци! А за град Плачовци научих следната интересна информация, докато се рових назад във времето. След Освобождението плачовските колиби са били първо част от Тревненската околия и след нейното закриване преминават към Дряновската околия. През 1961-а година колиби Плачковци получава статут на село, а през 1969-а на град. През 1968-а година към Плачковци са присъединени колиби Боевци, а през 1970-а година към него са присъединени колиби Бъчеварите, колиби Долни Цоневци, колиби Ковачевци, от които подходихме към село Бумалча, колиби Минкино, колиби Пунговци, село Късовци, село Нейковци, село Райнеж.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
На няколко километра от град Плачовци в гънките на планината, е китното българско село Радевци, в което съм прекарал летата си като дете. С кипящ в миналото селскостопански живот и поминък, и осеяни с некролози врати, и изпразнени къщи сега. Срещнах част от живите все още старци. С тъга споделиха, че петдесет къщи тук вече не са обитаеми...
Почти разрушената от времето махала Гръбчево над село Радевци. Летен дом на стотици лагеруващи деца през 80-е и 90-е на миналия век, както и дом/общежитие за миньори работници преди това. В близост до Гръбчево има изоставена мина, която през миналият век е започнала да функционира в началото на 20-е.
Тук, през 1921-а година, Иван Вазов прекарва последното лято от своя живот.
По улицата в село Радевци рядко минават коли. Помня как тук в началото на 90-е години на миналия век, автобуси от междуселищни линии спираха тук три пъти дневно, да извозват хората на работа до околните градове.....
Къщата, в която съм прекарал летата си, която вече стопанисват други хора...
И Катя пред нея.
Толкова от носталгичната еднодневно-януарска екскурзия в Тревненска планина.
До скоро! :)
