След миналогодишната разходка по тези земи, дойде и дългоочакваният ден, в който бяхме решили да пътуваме.
Пристигаме рано в Калофер в местността, около екопътека "Бялата река", откъдето с тежките самари и много настроение пристъпихме към изпълнението на предстоящия преход.
Хладинката в иначе горещите юлски утрини ни даде добър старт по стръмно изкачващата се пътека. Не бях правил преход в планина с антибиотично лечение, но нямаше как да се деля от групата, с която бяхме запланували всичко предварително.
Именно тази пътека ми взе здравето и след изкачването и бях на предела на силите си. Какъв предел какви пет лева, та ние бяхме едва на една стотна от пътя, който ни очакваше. Дори ми се прокрадваха мисли да се откажа и да се излежавам цял ден по полянките, около екопътеката... Стегнах се, а гледките по пътеката ме заредиха положително. Именно цялото това бъхтене по баирите ме пресече и се излекувах, на другия ден бях като нов. Сега като пиша тези редове, чак не мога да повярвам, че смяната на русенския въздух, изпълнен с тежки метали с този чист планински, ме пресече!
Първата почивка направихме на фона на Ботев връх, извисяващ се гордо на 2376 метра, при идеална видимост, която не е често срещана тук.
Някой беше наредил тези камъни, няма да се учудя ако е бил запален по снимките като нас и ги е използвал за преден план, на фона на масива на Ботев и Райското пръскало.
Крайната цел на разходката е някъде там, около скалите. Изглежда толково близо, а е толкова далеч.
След кратка почивка продължаваме нагоре покрай пасищата ...
... стигайки до тази гора, която трябва да прекосим, за да стигнем до хижа Рай.
Буковата гора се извисява гордо до небесата.
Трудно се ходи с тежките раници по такива стръмни пътеки, но прохладата в гората ни помогна и ни изведе до горната и точка след двучасова борба, с много почивки по изградените пейки от дирекцията на парка.
Природата ни се реваншира с прекрасни гледки към Райските скали на резерват Джендема и падащото от 124 метра "Райско пръскало", което заслужено е най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров, черпещ водите си от преспите под връх Ботев.
Джендемът за пореден път доказа, че с времето там шега не бива, от слънчево и ясно преди два часа, до това с облаците от следващата снимка!
След заслужена почивка и снимки...
... по пътеката се отправяме към хижа Рай.
Пътеката се извива стръмно и след около 40 минутна разходка придружена с много снимки, стигаме и до самото Пръскало.
Стръмната пътека на фона на хижа Рай.
Тук съм опитал да пресъздам мащабите на природата, с хората кацнали на скалата в дясната част на снимката.
И отново Райското пръскало, с кристално чистият си пад на фона на Райските скали.
Дори напълнихме вода от водопада, която утоли жаждата ни.
Идеята за изкачване на връх Ботев по Тарзановата пътека се оказа непосилна за мен задача, след леката контузия от предния преход и затова след дълго съзерцаване на падащите води, се отправихме към хижата, около която по-късно разпънахме палатката.
Както в повечето случай и този път решението за лагерен огън бе взето единодушно :).
Все пак мръвките, които носихме бяха сурови. Трудно се намират дръвца, около хижата главно заради хилядите хора, които я посещават и лагеруват тук. В търсене слизахме по стръмните урви в гората, за да съберем една дузина. Оказа се голяма хамалогия след дългия ден, изпълнен с преходи и умора, но наденичките в последствие ни подсилиха. Огънят пламна с пълна сила, придружен от бира и заслужена почивка. Поприказвахме, наблюдавайки догарящите въглени и се насочихме към палатката.
Прогнозите за времето бяха лоши за високите части в планините, в частност за Стара Планина. Оказаха се верни. Събудихме се през нощта от силен, ураганен вятър, придружен от светкавици и гръмотевици. Дъждът не се забави. Небето се отвори. Изля се продължителен порой. Цялата палатка се люлееше, все едно ще се разпадне. Земята се тресеше като при земетресение. Усещането при подобна ситуация се оказа не особено приятно.Тръпки ме побиваха през цялото време. Изключихме gsm апаратите, които в такова време, са като гръмоотводи и зачакахме по добри времена......
Сутринта беше ясна, чиста и хладна. Времето, като че ли се смили над нас, пощадявайки ни за предстоящия преход до Калофер.
Всичко наоколо се събуждаше. Билките опияняваха с мириса си.
Заслизахме надолу през гората, която ни подари доста интересни моменти.
Едно дърво бе повалено. Изглеждаше като обладано от мъглата.
Тук мъглата, като че ли настъпваше приближавайки към нас.
Мистиката присъстваше с пълна сила,...
... а рекичката минаваше под нас, където мъглата се поизпари. Харесахме си едно вирче, като му отделихме подобаващо внимание.
Тук не се сдържах и се напих с чиста планинска вода.
Мъглата беше стигнала и до Райските скали, и връх Ботев. Щеше да ми е интересно да съм там по това време.
Но любопитството ми се задоволи на екопътека "Бялата река", където лятната феерия се лееше с пълна сила.
Приказката свърши с юнашки пържоли на бивака:).
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
