Връх голям Купен в Стара планина през лятото. Изкачване на връх голям Купен от град Карлово, през рид Хубавеца, слизане през Топалица и Лушина поляна...

Връх голям Купен в Стара планина през лятото. ⛰️🌲🐻 Изкачване на връх голям Купен от град Карлово, през Малката река / рид Хубавеца, слизане от Топалица и Лушина поляна през Балкански рози и Стара река... 

   Изкачването на връх Голям Купен от град Карлово, през лятото е добра загрявка, заигравка, физзарядка, :) панорамно и красиво планинско начинание и изживяване. Денят е вече дълъг, планинските ридове за изкачване или слизане, дават разнообразие от опции, като човек вижда протеженията им и сложните релефи, които се явяват дълги вододели... Миналото лято, в късен август, заредихме с порции витамини от шепите червени боровинки, докато търчахме от запад на изток по билото и изкачихме Купена, Амбарица и слязохме през дивите горски ридове в приключението: Сопот - хижа Добрила - връх Амбарица - връх Голям Купен - рид Ортаборун /Хубавеца - град Карлово... Като се замисля съм изкачвал върха повече пъти през зимата, дали само до върховата му кота или по маршрута Добрила-връх Ботев, където се преодоляват немалко ръбчета, върхове, перипетии. Срещали сме залези и по зимното трасе към връх Костенурката, като сме слизали аварийно по лавинните улеи на юг... Трудностите през лятото са породени от жегата, кърлежите по дивите ридове, както и разни засуквания без пътеки при слизането, стръмно е, има и змии в хвойната, та човек повечко трябва да внимава - гети и висок панталон изобщо не са за подценяване... За сметка на това, ако лифта от Сопот до междинна станция спестява над 1000 линейни метра денивелация, то от Карлово отсечката преодолява към 1800 метра до връх голям Купен, което в жегата и с появяващите се, около обяд мъгли и облаци, някои от които погърмяват и преваляват, дават онова усещане за натоварване и е нужна физическа форма... По-подготвените може да се пробват с изкачване на връх Ботев през масива Равнец или връх Кочмара, в последствие да е преминаването по билото: от Жълтец до Купена, през Костенурката и Кръстците, и слизането да е от връх Амбарица по рид Сакарица... Връзват се, около 50 пешеходни километра с над 3000 метра денивелация! Палаво изпълнение, с много жесток преход за ден, който би бил голяма хапка, дори за най-подготвените, което ми напомня, че може отново да го тествам, но дали формата вече е такава... :) Сега тръгването е добро, за да откарам основната денивелация по хладно по рид Хубавеца, а докато в град е почти непоносима жега, то връхните дрехи по билата не са излишни...

   Към Башитите (малък и голям) - в дъното е Стара река, която плавно следва своя път, за да се излее през шеметния каньон в ниското към града...

   Кръстците...

   Рид Сакарица е насреща... Ниско долу бушуват Малката река и Стара река, с прилежащите им притоци, даващи началата си от необятните склонове, високо в планината... Както и един прекрасен поглед над облаците в друго приключение в района...

   Изглед към дълбоките долини и южния ръб на връх голям Купен. Зимно преминаване на въпросната отсечка може да видите - ТУК! Беше красиво, ветровито, студено, нямах зимни познания тогава и тези първи опити по ръбове с тежките багажи, ме натренираха люто още в самото начало на планинарстванията ми...

   И мястото от по-горната снимка, но при преминаването на цялата отсечка през една хубава зима по траверса хижа Добрила-връх Ботев. Бях във форма, тръгнах през нощта и на Купена бях по изгрев... Преминах целия траверс сам за малко над 10 часа и билото беше дащно, откъм гледки, емоции и пълни памперси... :)

   Горе винаги е хубаво, особено за ранобудните. Изгревът от връх голям Купен през зимата е наистина УАУ... :) А гледката долу е на запад - към връх Амбарица, където сме преспивали зимно и тогава се получиха хубави нощни кадри, носех все още тежката фоточанта, докато в комбинация и с другия нелек багаж, да ми дойде акъла...

   И от връх Амбарица, към връх Купена, Ботев връх и другите ръбове, коти, жандарми на Кръстците и Костенурката...

   А ето и как изглежда траверса към връх Ботев, погледнат от същото място (горната позиция), около връх голям Купен, но през зимата. В горещите дни, тези зимни кадри са добре дошли... :) ❄️❄️❄️

И още 300 идеи за СТАРОПЛАНИНСТВАНЕ - в публикацията Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг :)

 

Връх Свети Дух в Рила планина. Пешеходен преход по маршрута: Мала църква - заслон Алиница - връх Свети Дух

 Връх Свети Дух в Рила планина. Пешеходен преход по маршрута: Мала църква - заслон Алиница - връх Свети Дух

От връх Свети Дух, палавото излизане от заслон Алиница. Вляво, билото е към връх Пчелина и продължението зад него към Сакън дупка, и Скакавците... Вдясно са Будачки камък и Мечит... Заснежените била в дъното, вдясно, са ридовете над Говедарци: Зелени рид, Отовишкото било над Самораново, които сме изкачвали в много други приключения в Рила планина...

   Рила планина отново ни прие и завладя в заформящите се почивни дни... А те определено бяха обещаващи, без дори да подозираме през колко дивни, диви и образно казано приказни места ще преминем, ще ги преборим по на места закачливи просеки и горски пътеки, и ще им се насладим... В другите дни заложих на импровизация, и така допълнихме програмата добре... Както се предполага от заглавието на публикацията, тук ще разгледам местностите в Рила планина над село Мала църква, като повод за посещението му, е връх Свети дух, който е кацнал над землището му, врязал се е навътре в планината и с множеството си коти, възвишения и стръмно слизащи гори, а и отвеси, се явява като вододелен рид между огромните и дълбоки речни долини на реките Леви Искър (с. Мала църква) и Бели Искър (с. Бели Искър)... Бях подценявал, по-скоро пренебрегвал тези места, а именно, планинските части над село Мала църква, село Бели Искър и село Радуил... Преди година, две се очаровах от дълбоката долина на река Марица, когато се качих до хижа Марица, хижа Заврачица и хижа Чакър войвода, и с подходите през долините на Бели Искър и Леви Искър, да попълня богатата рилска колекция в тези дни - горещи в низините и прохладни по високото... Открих и нова невероятна река, с изкачването на връх Червените скали, за който отделихме време на третия ден от рилското ни приключение, при изкачването му през миналата година... Над нея е кацнало било с интересни върхове и езера, които проходих и покарах велосипеда по част от тях, именно в приключението: "По долината на река Ибър... Гърмящото езеро и връх Мусличал (Ясник) в Рила планина"...
   До връх Свети дух, както и до заслон Алиница не водят маркирани туристически пътеки от землището на село Мала църква... Районът е вододайна зона и туристическа маркировка няма. Въртеше ми се идея в главата да се кача и на връх Пчелина (Пчелино), който е прекрасен завършек на Скакавците, или до връх Чемберлия, но в този ден направих кръг, с изкачване до заслон Алиница, през невероятно красивата речна долина на река Леви Искър, качвайки се до заслон Алиница и после без пътека, през стръмните вековни гори, да опитам да достигна връх Свети Дух, през каменните реки и стръмни склонове на планината, в оставащите немалко метри положителна денивелация... Тогава, когато се качих за първи път, беше месец август и не очаквах преяждането с малини, къпини и боровинки в тези дни - богат и пречещ на моменти и сладък бонус... 🍓 Сега, по-рано в сезона, горските дарове са още на етап цъфтеж и няма бонуси, но за сметка на това къпанията в ледените реки, даващи зареждане от снежни преспи по билата, са шокови и добре охлаждащи бири и салати... Както написах в началото - връх Свети Дух се издига над село Мала църква и по продължението му, си заслужава да се премине през всички коти и панорамни места на този планински рид... Гледките към околните била, към билото на връх Мусала, към Скакавците, Сакън дупка, връх Пчелина, е нестандартна и определено интересна, въздушна, на места внушаваща за съвършено диво... С връщане в Мала църква, през цялото протежение на билото на Свети Дух, лабиринтът от черни пътища, стръмно и без жал, спуска оставащата денивелация до населеното място, с което да завърша този красив летен преход... В някои снимки съм описал какво и до къде се вижда... А разглеждайки картата тогава, видях пък връх Соколец, с който да запълним следващия ден, който също бегло бях срещал, като информация или снимки, но гледките в последствие от там, ми завъртяха тотално главата и представите за тази планина и огромните пропуски...
   Нахвърляйки тези редове, може смело да си призная, че не очакванията ми се превъртяха, направо нищо не знаех за Рила планина... Връх Свети Дух не е налазен все още от комерсиалните тълпи... Може би, защото остава в сянката на първенците и е по-скоро колекционерски, тук-там платени групи, или ентусиасти, а може би заради неясноти при подхода към него, ниската надморска височина... С качването от заслон Алиница, теренът е неподходящ особено (както направих на качване, оставяйки колата на ВЕЦ Мала църква), а от село Мала църква, при нормалния подход, се преодоляват стръмни и скапани черни пътища, разорани от дърводобив и просеки (ако се подходи на качване от там). Оставащите 500 линейни метра, изпълзяват стръмно през финалното разстояние на рида, както се качих, правейки преходът не от най-леките... В тези дни открихме и невероятни за бивак места, с което да отпочинем, да се изкъпем в реките, да охладим ледени напитки и да направим разбор под звездите... Предстоеше изкачването на връх Соколец, но за да не разводнявам прекалено публикацията, качвам малко снимки тук... :) :) :)... 🐻🌲❤️

Заслон Алиница.

От връх Свети Дух към връх Пчелина вляво и връх Мечит вдясно. Насреща, на далечните хоризонти са връх Мальовица и билата над Тиха Рила, с прилежащите им ридове и върхове... Под Мечит е долината на река Лели Искър...

Рила планина - пешеходни и алпийски преходи

До връх Соколец в Рила планина през местност Широкия валог

До връх Соколец в Рила планина през местност Широкия валог

Връх Соколец... Панорамното било насреща с върховете: Свети Дух, Пчелина, Сакън дупка, Скакавци, зад тях е Лопушки връх с Мечитите, Мальовица назад, Отовишото било и други...

   По продължението на рилската ни разходка в миналата година, обхождайки билото на връх Свети дух в предходния ден, и заредени, зашеметени от гледки, емоции, умора, прохлада, намерихме прекрасни места за бивакуване, както и се родиха нови идеи за пътешествия... Апетитът идвал с яденето... :)  Върхът е висок едва 2014 м.н.в., но панорамите които дава, не се срещат всеки ден... И за да го потвърдя, ще кача по-долу няколко панорамни снимки, но от това рилско приключение, в което се отбихме отново тук, както и до билото на Свети Дух с върховете по рида му, с изкачване по долината на река Бели Искър, където отново реализирахме два прекрасни, прохладни и кулинарни бивака... Беше започнало да пари августовото слънце тогава и мързелът да надделява... С тръгване от асфалтовия път между Боровец и село Бели Искър - малката, стръмна и обрасла, като че ли просека за добив на дървесина в миналото, не дава надежди и вид, че води някъде... На картите е отбелязана със зелена маркировка, която обаче видях само на едно място. До горе просеката се използва основно от моторджии, с тук-там насложени пирамидки... Все пак обаче, стръмното "препускане" е придружено от 600 линейни метра по вертикала, които се преодоляват за едва два километровото разстояние до полянките преди връх Соколец... Стръмна, безмилостна денивелация по ерозирала горска просека, по която много мислех как ще сляза в последствие, и китна полянка над нея, след която предстои панорамната скала, от която точно в последния момент се вижда тази гледка, която да оправдае всички усилия, и до която човек не предполага изобщо, че може да стигне, при все панорамни, билни и къде, къде по, по, най-рилски преходи, подходи, била, върхове, езерни циркуси (получи се кратко изречение :)))))... В хубава зима, каквито нямаме в последните години, стръмната просека, би била перфектна за натренирване със снегоходки и сравнително краткото излизане да даде невероятни зимни панорами към шеметните отвеси, към връх Мусала, към дълбоката долина на река Бели Искър (всъщност долината на река Бели Искър е най-дълбоката долина на Балканите), с живописната екопътека, виеща се там долу, на километър денивелация... И дали защото очакванията не бяха с нас, точно тук, а и на връх Свети дух от предходния ден, ги получихме, с всички дълбоки долини, безкрайните ридове, върховете наоколо, плюс дивотия и малини, много малини... Невероятно и панорамно място е връх Соколец, това се доказва и от името му... Малинаци, боровинкови храстчета и час по-късно кацам на извънземната панорама при скалите, гледащи навсякъде... Определено панорамен връх, от който в цялото си величие наблюдавах дълго билото на връх Свети Дух, скалните му отвеси към долината на река Бели Искър и вековните му гори, в които вчера побродих, сред дивите животни... В обратна посока е връх Ястребец, връх Мусала и прелитащите кабинки на лифта, подсказващи за лятната офанзива по изкачването на първенеца на Рила - връх Мусала, с километричната опашка за тъй-очаквано селфи там... И този връх (Соколец) сякаш не е добил популярност, остава в сянката на комерса и привичните съботно-неделни покорители... Цялото било със Скакавците, Сакън Дупка, връх Пчелина и върволицата от върхове след тях, които извеждат до безкрая, ми напомнят, че не е майтап разходката там... Миналогодишните офанзиви родиха интересни и паметни преходи, с които навлизах в материята Рила планина и за които съм споменал в линковете в края на публикацията. Много идеи за ходене, бродене, катерене и приключения безброй... Малко от панорамното царство в кадрите по-долу от орловия и бдящ поглед на връх Соколец, но този път от сезон лято 2025, в който тепърва се записвам с Рила планина за тази година, т.е. за втори, след зимното изкачване на връх Мальовица...

Рила планина - пешеходни и алпийски преходи