Високи Татри (Vysoké Tatry - Tatry Wysokie) - Словакия / Полша
Започвам тази публикация с плахата идея да покажа едва малка част от тази завладяваща и необятна планина - Татрите. Стотиците и остри върхове, хребетите на Високи Татри, повечето от които са недостъпни, се наблюдават прекрасно от останалите и върхове - достъпните, туристическите, а и нетуристическите, част от които се качват с повечко внимание. Тези гиганти се оглеждат в дълбоки езерни циркуси и човек, навлизайки в планината, бива очарован и завладян от вида и визията им. Татритe или Високите Татри (на словашки: Vysoké Tatry; на полски: Tatry Wysokie е обособен планински масив в Западните Карпати, разположен на границата между Словакия на юг и Полша на север, най-високия в целите Карпати.
От най-малко десет години разглеждам тези остри планини и в последните две години се опитах да планирам нещата сам и да посетя планината, за да се натоваря до краен предел и ако времето позволи, да изкача някой друг връх, но едва сега, през лятото на 2025-а, това най-накрая се случи. Щях да направя рисково пътуване с 25 годишната шкода, която ремонтирах неуморно в последните няколко седмици и руската рулетка щеше да е повече от налице, но слава Богу, в моя полза на финала. 44-е kw на слабото моторче не дават адекватно поведение в днешно време и с малкото пространство/обем, разиграват неудобен/критичен за пътуване сценарий, но да започнем отначало... Очакваше се да преодолеем 2600 км по магистрали, планински пътища и през населени места, в брутална жега и в задръствания по границите, нормални за тази част от годината... След ремонт на гарнитура на цилиндрова глава, излязоха кормилни накрайници, реглаж и изпуснали предни амортисьори. Пукаха се разни маркучЛета и непрестанни други дреболии, като отказ на газовата уредба, дори в последния момент, след толкова много труд, усилия, желание и време, че нещата плашещо стояха на кантар, а и горната помпа на съединителя даваше индикации минути преди тръгването... Хаосът с "хора-подреждане на багажи" беше ожесточен, с плюс "в полза на багажите", тяхната мамка. :)
Между държавите Полша и Словакия - населените места по границите им предлагат десетки варианти за изкачвания-слизания към тези върхове. В нашето приключение/пътешествие изкачихме общо 7 върха с преодоляване на около 180 пешеходни километра и 10 км положителна денивелация. Завършихме офанзивата с връх Пеляга, първенец на дял Ретезат в Карпатите, за да разбием пътя на две и "да си починем" навръщане през Румъния... За Татрите. Хубавото на подходите във Високи Татри от страна на Словакия е, че всичко е подредено до неузнаваемост, може би и от Полша е така, но това няма как да знам сега. Населените места/селца за всеки от подходите разполагат с платени паркинги, на които човек да остави автомобила си (задължително плащане или задължително ви се поставя скоба, както видяхме по някои автомобили) и да поеме към долините на планинските дялове, а в последствие към ръбовете на върховете. Но това е само малка част от цялата красота, вихреща се тук. Малко по-северното географско изложение на планината Високи Татри даде поносими дни и прохладни - до студени вечери край къмпинга, където бяхме отседнали, на едва няколко километра от населеното място Štrbské Pleso. В България е било ад, както разбрахме от близки и познати...
Разбира се, както всяка планина, така и Високи Татри имат своя планински първенец. Тук той е Герлаховски щит / Gerlachovský štít. Има закон в Словакия, като за изкачването му трябва да се използва местен планински/алпийски водач и точно затова може би не го изкачихме, но изкачихме друг забранен връх в един от дните, така че и тук може би щяхме да успеем, ако не ни бяха видяли... Разглеждах върха първенец преди пътуването ни много внимателно... Бях подготвил предварително тракове с точните подходи до основата му от долината, а и трак със самото изкачване към последния участък, който е тесен трошляк по крив скален ръб, завършващ в отвеси. Върхът е труден в скалната си част и е необходимо оборудване и осигуряване, което нямахме, но въпреки това щяхме да опитаме, с риск да ни глобят. Времето беше прекрасно във всички дни и щяхме да успеем. В серията от връх след връх, които изкачихме в тези дни, Герлаховски щит остана сякаш в сянка и в последният ден, в който бяхме в Словакия, времето се разваляше напред за следващата седмица и се заехме с пътя, вместо с изкачването на връх Криван. Дадените напред прогнози бяха за вероятни 40-50 процентови дъждове и в част от дните за гръмотевици/светкавици. Екзалтирани от красотите на всяка една зелена долина и ръбовете над тях, които разкриваха прекрасни панорами, качвахме ли качвахме във всеки един от дните сериозни и изтощаващи денивелации, като непрекъснато допълвахме програмата с нови върхове, които виждахме от съседните им, докато вечер разговаряхме край къмпинга... В два от тези незабравими дни изкачих по 2 върха наведнъж, като слизах от първия изкачен връх до долината и изкачвах всеки следващ такъв със загуба от над 1000-1200 метра денивелация от предходния... Да, програмата определено обещаваше емоции, натоварвания и много гледки, които изтощен от пътя и преходите човек, ще осъзнае по-късно, едва когато програмата приключи... А къмпинга пък се явява и възлов бонус за тези бързи подходи и изкачвания с лек багаж, когато човек си е отпочинал, изкъпан е, и е хидратиран... Цените навсякъде са европейски. Две палатки, трима човека и един автомобил - 50 евра. Паркингите по подходите бяха по 15 евра... И сякаш всичко беше влязло в рутина и тогава какво? Видяхме мечка на асфалтовия път, а и мармот високо в Карпатите, стопанства с лами, овце... Катя заплашително окупираше сергиите със сувенири и колата вместо да се изпразва от намаляващата храна и амбалажа, се запълваше все повече с плюшени играчки от гореизброената фауна...
При пътуването ни и с навлизане към планината от Словашка страна от градчето Попрад/Poprad, цялата дължина на Високи Татри се разкрива прекрасно, точно като на длан. Ясно си личат острите била и върховете им, както и разделящите ги речни долини, даващи началата си от ледниковите езерни циркуси, откъдето през населените места започват подходите за върховете. Туристическите пътеки са маркирани и наплива от хора в тези хубави по прогноза дни и в летен сезон, е повече от голям и на места изнервящ. Именно от тези малки селца/градчета: Štrbské Pleso, Nová Polianka, Vysoké Tatry, Tatranská Lomnica, се захожда към върховете в словашката част на Високи Татри. Първоначално бях наумил влизането да стане откъм Полша и там да качваме някои долини и върхове, за да минем по-близо край големите им езера, но в последствие уклончиво затвърдих, че това ще се случи от Словакия и ще наблюдаваме езерата от върховете и билата.
Пристигнахме след тежък път от България с автомобила в Словакия, подразбира се, че бяхме смазани от жеги и граници на едва 150 км от Vysoké Tatry и намерихме малка отбивка, за да поспим... Търсенето и, започнало отдавна, създаваше витаещо напрежение, но преди пълен мрак вече бяхме с разпънати палатки и заспали за секунди... Доста бири бях помъкнал в багажника, бяха се стоплили горките (всички малки ниши бяха трамбовани с какво ли не)... Стъмняваше се в късен час, заради часовата разлика. Витаеше и несигурност, особено у мен, след приключението с автомобила по сръбската, унгарската магистрали, предходните седмици в България и бавното придвижване по планинските пътища в Словакия, но количката в последствие щеше да покаже ветерански нрав и да се отблагодари за непрестанните грижи в последно време... Разбира се на сутринта след пътя, поехме към подножието на планината Високи Татри. Бяхме на изходна позиция изморени. Във вълнуващите и приключенски няколко дни, които предстояха, успяхме да изкачим върховете:
- Veľká Svišťovka (Veľká Svišťovka 2037,6 м. надморска височина; полски: Rakuska Czuba, немски: Ratzenberg , Grosser Ratzenberg , унгарски: Nagy Morgás) е връх във Високите Татри в Словакия . Намира се над селището Tatranské Matliare, на около 15 км северозападно от Kežmarok. На северозапад, в долината на Зеленото плесо, се намира Chata pri Zelené plese. Кръстен е на мармотите, които са били в изобилие тук. Скалистият връх е достъпен за туристи и предлага панорамна гледка. От върха се открива хубава гледка към околните върхове на Високите Татри, към билото на Белянски Татри и близките долини, а при подходящи условия и към част от Попрадската котловина, Левочските хълмове, Чергов, Сланските хълмове, Браниско, Воловските хълмове и източната част на Ниските Татри...
- Lomnický štít (Ломницки Щит, който е най-известният връх в Татрите. В миналото е смятан за най-високия връх на Високите Татри, но Герлаховски щит е по-напред в класацията! Има формата на тристранна пирамида. На него се намира най-високата обсерватория в Словакия, която принадлежи на Словашкото метеорологично дружество, а от 1957 г. тук е открита и телевизионна ретранслаторна кула. В планината има изкуствено езеро, което се захранва от топящата се вода от снега, който се намира на върха дори през лятото.)
- Rysy (Риси (на словашки и полски език: Rysy, немски: Meeraugspitze, унгарски: Tengerszem-csúcs) е планина в Карпатите, във Високите Татри. Намира се на границата между Полша и Словакия. Има три върха: най-големият от които заема централно място в Словакия - 2501 м, северният връх е най-високата точка в Полша - 2499 м, а третият връх също се намира в Словакия - 2473 м.)
- Kôprovsky štít (Kôprovský štít 2363 м.н.в. е виден връх във Високите Татри. Разположен е в Криванския хребет, простиращ се от Чубрина, над Щрбске Плесо/Štrbské Pleso, на около 20 км северозападно от Попрад. Върхът е широко посещаван, тъй като до него се стига по маркирана туристическа пътека и гледката от него е поразителна. Не напразно първата снимка след заглавието е от там!) Денят ме смаза, но имаше защо!
- Slavkovský štít (Славковски щит е четвъртият най-висок планински връх, до който може да се стигне по маркирана пътека във Високите Татри в Словакия. Върхът му е на 2452 метра над морското равнище. Може да се стигне пеша по пешеходна пътека за около четири часа и половина от Стари Смоковец. Първото регистрирано изкачване е от Юрай Буххолц през 1864 г. и на групата от 12 членове е отнело 2 дни; само 4 от тях са достигнали върха.)
- Štrbský Štít (Щрбски щит, Шчирбски щит, Чорбарска шпица, Чорбай чуч, 2385 м. Красив, пирамидално оформен връх, доминиращ над най-високата част на Млиническа долина. Името на върха произлиза от предишното име на Млиническа долина - Щрбска долина, като принадлежащо на близкото село Щрба. Първо известно изкачване: Около 1895 г. - Лайош Петрик и другари. Има сериозна вероятност върхът да е достигнат по-рано, тъй като целият район е бил популярен ловен терен и върхът може да е бил достигнат и по време на картографски измервателни работи. Първо зимно изкачване: 5.1.1906 г. - Е. Баур и Алфред Мартин.)
- Vârful Peleaga (Пеляга (на румънски: Vârful Peleaga) е най-високият връх в Ретезатските планини, част от Южните Карпати. Височината му е 2509 м, което го прави седмия най-висок връх на територията на държавата Румъния. При добро време от върха се открива красива гледка към централната част на планината. До Пеляга се достига чрез много маршрути: от Шауа Пеледжи, от Курмътура Букурей или от езерото Букура.) Бил съм там веднъж, когато траверсирах цялото дълго било на Ретезат за ден, с изкачване на Пеляга, Бакура, Папуша и Ретезат в епичен полуден, в който жега, денивелация и километраж заковаха заветни стойности. Тогава си намерих нова румънска тениска от състезание край една от реките, в които дълго се охлаждах на слизане. Сега, същата тениска беше последната чиста в багажа ми за изкачване и ползвах нея нагоре към Пеляга! Случайност?...
Според статистиката: 10-те най-високи върхове на Високите Татри – всички разположени в Словакия – са: Герлаховски щит, 2655 m, Ломницки щит, 2634 m, Мали Лядови щит, 2632 m, Задни Герлах, 2616 m, Висока, 2547 m, Риси, 2499 m, Криван, 2495 m, Копровски щит, 2363 m, , Яхняци щит, 2230 m, Предне Солиско. 2093 m.
Пренаситени от гледки, емоции, умора, се примирихме с фактите и стегнахме багажа за дългия път към дома. Следващата седмица нямаше да е подходяща, според прогнозите и макар, че до обяд в последния ден имахме подходящи условия, можехме да изкачим връх Криван/Kriváň . (Криван е планина във Високите Татри, Словакия, която доминира над горната част на бившата Липтовска област. Многобройни проучвания сред любителите на природата я класират като най-красивия връх в страната. Леснодостъпна по поддържани маркирани пътеки и с изключителните гледки, които се предлагат от върха ѝ, тя е любимата планина на туристите в западната част на Високите Татри. Криван е и основен символ на словашкия етнически и национален активизъм през последните два века. Тя е споменавана в произведения на изкуството, от литературата от 19-ти век, през картини, документални филми, до полска рок пътека. Национално гласуване през 2005 г. я избира за едно от изображенията на словашките евромонети).
Колкото повече изкачвахме върховете на Високи Татри, толкова повече разбирахме, че ще трябват още посещения на тази планина... Маршрутите и са необятни, а гледките, макар и сходни, разкриват нови и нови хоризонти и човек се размазва от кеф, въпреки трудностите. Случихме на хубаво време, за което дори не се бях подготвил, докато в последните десетина дни се занимавах с цялата организация, непрестанно излизащите в жегите ремонти по автомобила и безсънните нощи... Псувах и ритах със скъпите си маратонки на моменти цялата тази купчина "шкода скраб" , но бях решен да стигна с нея до Полша и Словакия. Бях със спукани мехури по пръстите на дясната ръка от пръснат бензинов маркуч, който сменях на 40 градуса и във всички дни елементарните връзания на обувките бяха сериозни изпитания... Бях твърдо решен да достигна и реализирам тази си мечта... Дори въпросите по път - "абе как ще е времето", биваха отбивани с: а, времето, времето... Времето беше подарък за усилията, то галеше билата и подаряваше гледки! Северното изложение на държавата и къмпинга, дадоха богат набор от току-що узрели череши (да, точно така, в края на месец юли и на спекулативни цени от 20лв/кг в България), с които обилно закусвахме под високо и диво черешово дърво в къмпинга. Прекрасните му поляни даваха зареждане, отпочиване и хубава баня, с която да заредим изтощените си тела за всеки следващ ден... Банята, ех банята, банята... 🥶
⛰️⛰️⛰️ Lomnický štít ⛰️⛰️⛰️
⛰️⛰️⛰️ Rysy ⛰️⛰️⛰️
⛰️⛰️⛰️ Kôprovsky štít ⛰️⛰️⛰️
⛰️⛰️⛰️ Štrbský Štít ⛰️⛰️⛰️
⛰️⛰️⛰️ Vârful Peleaga ⛰️⛰️⛰️
