"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Тази тема е като продължение на едно особено продуктивно ходене, с цел проучване и снимане на водопади в
граничната Беласица планина през отминала година. А ето и линк към публикацията тогава -
ЦЪК. Сега обаче допълнихме още по-богато колекцията си с гранични водопади в Беласица планина, през призмата на зелената и водна пролет там. Спане в къщата на гостоприемния Вальо Янкиш в село Самуилово, много емоции в компанията на забавни хора със странните интереси по търсене и откриване на водните бижута, криещи се от погледите на шаблона и туристическия комерс. Това никъде не се купува... Фотографии сред пеещи птици, релакс сред хладните вечери и очакване на щурците, които свенливо крият мелодичните спектакли на предстоящото лято.
Раздавайки го изключително лежерно през трите дни в Беласица планина - с богати трапези, невероятен уют и гостоприемните стопани на къщата за гости в село Самуилово, успяхме отново да се докоснем до приказната феерия в дълбоките дерета на планината и да заредим душевните батерии на макс. :) Рядко го осъзнавам, но е факт - най-накрая успях да си почина, предвид това, че не ми се случва често. Цареше спокойствие и идилия. Времето по границата е спряло отдавна, а дивите планини и компанията, допринесоха за едни от най-пъстрите дни от много време насам.
Предстоящите сложни схеми с транспорта, изразяващи се в задръствания, безумие по пътищата и часове по влакове, автомобили и пешеходни схеми, сякаш не загатваха за приказката в подножието на фееричното бижу - Лешнишки водопад. Красива, но срамежливо-свенлива каскада се излива зад тесен каньон в дълбокото дере над хижа Беласица... Пътеката набира плавно височина и в късния следобед сме на позиция за снимки. :) Не бях посещавал този водопад преди време, когато с амбициозен план и тръгване в петък 13-и, направихме посещение на 13-е водопада за три дни, защото не остана време, но знаех - определено имаше какво да видим тук. Пътеката вие красиво, подсичайки дерета, гори и дъбрави, а ниското слънце предвещава само едно - кадри и еуфория... :)
Докато нормалните хора разпъват стативи и се наслаждават на йонизиращата гледка, Мартин Петров се катери по покритите със зелен мъх скали и излиза над водопада. :) Тук-там малки змийчета пропълзяват в своите дупки, карайки човек да настръхне. :) Пролетта отдавна бушува и природата оживява след летаргичната зима.
Над Лешнишки водопад. В ниското се забелязват сенките на Митко, Мария, и двете Катета - Катя 1 и Катя 2. :)
Каскадата над Лешнишки водопад. В цялата тази дивотия, се предполага, че се крият още водопади, но нагоре по течението на реката. А още по-нагоре и още по-нагоре... не ми се мисли дори...
Ден втори предвеща "водопаден апокалипсис" в дебрите на Беласица планина.
Село Коларово и водопадите по Коларска река на следващия ден.
Спотайват се три срамежливи бижута. Непроучени водопади, отдалечени навътре в планината, до които само местни ентусиасти са късметлии да се доберат. Един от тях е Илия. :) Момче с очарователен ентусиазъм, преодоляващ с лекота всички препятствия по екстремната "пътека".
Коларски водопад номер едно. Пътеката свършва и движението е със завидна импровизация. Мястото не е подходящо за деца и майки с колички. :)
Втората каскада Коларски водопади.
И третия Коларски водопад. Мястото е почти недостъпно и след кратко пропадане в отвесното дере, счупен статив и свлачено каменно поле - достигаме този красив и прекрасен водопад. Благодарности на нашия приятел Илия от Коларово, който се съгласи да ни съпроводи до тези красоти на Беласица планина и да сподели времето си с нас. Движението по неконвенционален и граничен терен е опасно и всяка стъпка трябва да бъде обмислена и на място, тук... Водопадът се изливаше скромно, но богато украсен с хрупкавата зеленина, която беше като постлан килим, навсякъде. :)
Заредени доволно слязохме преди залезът да се спотаи зад хоризонта. Светлите часове се изнизваха неусетно, а във вечерите, стоейки до тъмно с приказки, истории и ароматни гозби, се пренасяхме в друго измерение - чуждо на забързаната ни реалност... Наоколо прелитаха лястовици, които стягат гнездата си за новото поколение. Стопаните в Самуилово ни накараха да се чувстваме като у дома си, като ни направиха маса в двора и градинката там. Трудолюбиви хора, които трябва да имат много посетители, защото това което правят е признание и въпреки трудностите се справят безупречно...
Ден трети ни изпрати отново в търсене и откриване на граничните беласишки красоти. А водопад Дъбицата определено е една от тях и е интересен с това, че без пътека, над него се излиза до поредица от пълноводни каскади, за които дори и не подозирах преди...
Водопад Дъбицата над село Скрът.
Водопадите над водопад Дъбицата. Няколко са... Всеки е по-красив от предходния, но достъпът е опасен... Очарованието е измамно и всяка грешка тук може да бъде наказана с къпане без сапун...
Беласица и зелените следи, които повеждат човек в Рая. Преглъщайки трудно, изкатервайки се през полегато-мокрите скали, напредвах към следващите перли на Беласица планина.
Пролетната приказка завършва тук. Благодарности на Митко, Катя и Мария за веселата компания и съвместния преход. :) Още интересни мигове и много есенни водопади в Беласица планина, може да разгледате в публикацията ми -
ТУК. Билните части на Беласица са панорамен Рай и изпитание за всеки, който иска да се пробва по тях. Четирицифрените денивелации и километражът подсказват, че усилията си заслужават човек да се пробва, откривайки шеметни панорами и изненади по безкайните и била... Планина белязана от битки и история... Преход до върховете Конгур-Радомир-Тумба съм описал -
ТУК.
Есенен колаж с водопадите: Колешински, Смоларски, Габровски, Камешнишки, Яворнишки, Дъбицата, Мангъро.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми
Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
До скоро! :)
