Изкачване на връх Ботев през зимата по маршрута: Паниците - Параджика - заслон Маринка - вр. малък Юмрук и обратно в рамките на деня
Преди едва няколко дни,
опитахме да изкачим връх Ботев от юг. Бях в компания на атлети/състезатели и беше истинско, в почти брутално време, такава беше и прогнозата. Прогнозите за времето ни показаха стихиите на Балкана, доста преди върха, едва на 1500 м.н.в. и върнахме назад... Малко кадри от този опит качих
ТУК, линк! Първите десетина дни от месец февруари и някои дни от януари, се оказаха люти и макар за кратко, сякаш се наслаждаваме на зима през този сезон... Автомобили, горива, подготовки на багажи - "чудни мигове"... Седмица преди това бях на
връх Шипка, а денят преди тази публикация, видяхме
паметника Шипка в зимна премяна (за втори път този месец). Сезонът тръгна рано и изкачих зимно
връх Вихрен по тур Северен гребен,
връх Мусала през Алеко и
връх Мальовица - все класики! През деня преди изкачването на връх Ботев, се запътихме на север, към Априлци и Видима, с цел една - изкачване на връх Ботев за ден, със слизане в изходна позиция от север, с подход от местност Мазането, през хижа Плевен и Млечен чал, но заорах към подхода с ниския автомобил, и с вериги, издрапвайки трудно, нанесох леки щети отдолу по корите. От скиори разбрах, че пъртината е донякъде, а нагоре е сняг/пудра с газене до гърди и никой не е минавал. Ясно, втори "неуспех", ако изобщо това е правилната дума за връх Ботев и зимните опити за ден (каквато беше и целта) или изобщо.
Ако отворя една скоба, то ще вмъкна, че пет дни след това изкачване, от тази публикация, опитах отново от север и се получи добра двудневна заигравка; с изкачване на връх Ботев-Саръкая-Костенурката... Времето тук не прощава, а понякога условията могат да накарат човек да се бори с часове за живота си. Прибрахме се след цял ден (а и някои проходи са затворени) в път и след почти безсънна нощ, паркирах рано сутринта в местност Паниците над Калофер! Успешно се качих и слязох от връх Ботев! Има някакви такива моменти в годината, когато чувството за мазохизъм се отключва и е по-силно, за да го спра да ме кара да не правя такива неща... :) Но да си дойдем ли на думата? Да, да си дойдем... :) След подобни изкачвания от юг, знам едно.
Тръгването трябва да е по подобаващо тъмно, за да се слезе при автомобила по порядъчно тъмно... :) Нравът се пречупва, а характерът ства по-силен... Още от зимен Ботев може да видите
ТУК, линк, както и
ТУК, линк. А ето и тазгодишните снимки... Една снимка от север с автомобила към м. Мазането...
Над м. Паниците, пълзя и правя пъртина по Параджика, а зората отдавна се опитва да пробие.
Ридът е стръмен, продължителен, а навявките подсказват за дълбочината на снега...
Заслон Маринка.
Заслон Маринка.
На връх малък Юмрук. Чудни форми създават свирепите северни ветрове тук...
На връх Ботев. Миналата година се качих за малко под 5 часа. Тази година, предвид условията, ми бяха нужни 7, а не е да не съм напъвал нагоре...
Туристическата спална на връх Ботев...
Малко снимки и за още 4 часа слизам в местност Паниците.
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
