Изкачване на връх Ботев през зимата по маршрута: Паниците - Параджика - заслон Маринка - вр. малък Юмрук и обратно в рамките на деня
Преди едва няколко дни, опитахме да изкачим връх Ботев от юг. Бях в компания на атлети/състезатели и беше истинско, в почти брутално време, такава беше и прогнозата. Прогнозите за времето ни показаха стихиите на Балкана, доста преди върха, едва на 1500 м.н.в. и върнахме назад... Малко кадри от този опит качих ТУК, линк! Първите десетина дни от месец февруари и някои дни от януари, се оказаха люти и макар за кратко, сякаш се наслаждаваме на зима през този сезон... Автомобили, горива, подготовки на багажи - "чудни мигове"... Седмица преди това бях на връх Шипка, а денят преди тази публикация, видяхме паметника Шипка в зимна премяна (за втори път този месец). Сезонът тръгна рано и изкачих зимно връх Вихрен по тур Северен гребен, връх Мусала през Алеко и връх Мальовица - все класики! През деня преди изкачването на връх Ботев, се запътихме на север, към Априлци и Видима, с цел една - изкачване на връх Ботев за ден, със слизане в изходна позиция от север, с подход от местност Мазането, през хижа Плевен и Млечен чал, но заорах към подхода с ниския автомобил, и с вериги, издрапвайки трудно, нанесох леки щети отдолу по корите. От скиори разбрах, че пъртината е донякъде, а нагоре е сняг/пудра с газене до гърди и никой не е минавал. Ясно, втори "неуспех", ако изобщо това е правилната дума за връх Ботев и зимните опити за ден (каквато беше и целта) или изобщо. Ако отворя една скоба, то ще вмъкна, че пет дни след това изкачване, от тази публикация, опитах отново от север и се получи добра двудневна заигравка; с изкачване на връх Ботев-Саръкая-Костенурката... Времето тук не прощава, а понякога условията могат да накарат човек да се бори с часове за живота си. Прибрахме се след цял ден (а и някои проходи са затворени) в път и след почти безсънна нощ, паркирах рано сутринта в местност Паниците над Калофер! Успешно се качих и слязох от връх Ботев! Има някакви такива моменти в годината, когато чувството за мазохизъм се отключва и е по-силно, за да го спра да ме кара да не правя такива неща... :) Но да си дойдем ли на думата? Да, да си дойдем... :) След подобни изкачвания от юг, знам едно. Тръгването трябва да е по подобаващо тъмно, за да се слезе при автомобила по порядъчно тъмно... :) Нравът се пречупва, а характерът ства по-силен... Още от зимен Ботев може да видите ТУК, линк, както и ТУК, линк. А ето и тазгодишните снимки... Една снимка от север с автомобила към м. Мазането...
Заслон Маринка.
На връх малък Юмрук. Чудни форми създават свирепите северни ветрове тук...
На връх Ботев. Миналата година се качих за малко под 5 часа. Тази година, предвид условията, ми бяха нужни 7, а не е да не съм напъвал нагоре...
Туристическата спална на връх Ботев...
Малко снимки и за още 4 часа слизам в местност Паниците.
Над м. Паниците, пълзя и правя пъртина по Параджика, а зората отдавна се опитва да пробие.
Ридът е стръмен, продължителен, а навявките подсказват за дълбочината на снега...
Заслон Маринка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар