неделя, 18 септември 2011 г.

Северен и Южен ад част 3 - Ботев връх и Северен Джендем

    Още със ставането на третият ден установихме, че предварителния план, за подход към водопад Сухото пръскало, през заслон Маринка ще остане в историята,... поне за сега :). Чувствахме се замалели от вчерашният джумбиш, в резерват южен Джендем. Оказа се, че едно изкачване на Ботев връх ще е достатъчно довършващо за психиката и физиката на претрепаните ни тела, преди да поемем към Априлци и след задължителното сутрешно кафе, се ориентирахме на там. Времето беше все още добро, но пред разваляне и тръпнех дали все пак ще видя синьото небе, над Старопланинския първенец.

С бодра крачка скъсявахме разстоянието до горе, а времето подсказваше сбъдването на първоначалната прогноза.

Кулите гордо пронизват облачната маса над върха. За огромно съжаление установихме, че най-сниманият камион на върха ГАЗ 51, е бил свален.

Тикнах се под лявата кула и позяпах нагоре, снимайки без определена цел, просто търсех нещо, което да е по различно, от хилядите снимки показани от това място.

Не мога да отрека, останах доволен, видях върха в горе долу 'добро здраве', за разлика от мъгливо-дъждовната инвазия в предното изкачване до тук.

Нямаше как да пропуснем горещия чай в метеорологичната станцията и след това, в посока заслона, където след кратка почивка, ни очакваха стръмните пропасти на Северен Джендем.

Досега бях гледал само снимки от това уникално място, вдъхващо респект, с огромните отвесни маси. Шедьовър изрисуван от природата, по най-величествения начин. Предстоеше ми да поснимам и тук, отново без конкретно търсене на композиции, както и да обърнех апарата се случваха само красоти. Облачността добави по приличен вид и кадрите започнаха да валят.

Минавал бях от тук и преди, но мъглата тогава ми позволи да видя какво се случва само на два метра пред мен и тогава злобно си се каних някой слънчев ден да се занеса пак насам.

На места пътеката преминава на метри от пропастните участъци, потъващи на стотици метри, в безкрайни улеи и бездни..... Само като се върна назад и си припомня, че минавахме от тук на челници през нощта и тръпки ме побиха.




В следващата снимка мащаба на това място е пресъздаден по най-умелия начин. Сам по себе си кадъра е съвкупност от треволяци и скали, но малката част небе, в дясната част с мравките накацали по скалите, завършват картината. Мащабите крещят, в борба с вятъра.


Отново с хората в далечината.


И с кравите на по-преден план. Северно-джендемските крави са силно невъзпитани и гледат по лошо от южно-джендемските. Явно по суровият терен тук ги е озлобил повече, в борбата си по него :).

Чистият въздух не влияе добре, това съм установявал и друг път, придвижвайки се сред природа, а сега се затвърди, за пореден път. Полегатия склон ми загнезди в мозъка идея, за бъдещо слизане, по някой от улеите, в някой слънчев ден, но да не се каня излишно. Живот и здраве и това ще се получи.





Тук кацнах на една скала, борейки се с вятъра и се презаредих, с енергията на това магнетично място, а колегата ме документира, за снимковия архив :).




В посока Ботев, откъдето идваме също не беше за подценяване. Миналата вечер като се качвахме от тук, кулите светеха в червено, пронизвайки звездната шир.






Около скалното образувание 'Купата' се откри гледка и към хижа Плевен, а шарената дъга ни подкани да забързаме ход, но така или иначе дъжда, който се изля не ни прости. Без лоши настроения, прекарахме страхотен уикенд, опълзяхме от северна до южна България, през едни от най-суровите места в Стара Планина. Нагледахме се, наснимахме се, заредихме отново душевните батерии на макс.

До нови срещи и да видим какво ще забъркаме пак с фотографската си лудост ;) Пазете се и не ходете извън пътеките :).

Северен и Южен ад част 2 - водопадите на Джендемска река

Резерват Джендема - Рай или Ад ?!?

   Правилният път там е този, по който се излиза жив. С това започвам, предупреждение към всички дръзнали да надникнат в пазвата на дявола. Реда за слизане там е следния:

- метална воля
- брутална издържливост
- късмет по сипеите
- хубаво метеорологично време

Джендемът е резерват в Стара планина, намиращ се под Ботев връх. Южната му част е едно от най - величествените и красиви места в България. Красота без измерения, която измамно ни увежда, в бездънните пропасти на това пъклено място адът. Както винаги любопитството повлече и нас натам, с цел разходка и снимки на едни от най - труднодостъпните водопади по родните земи. Шеметни каскади политащи от отвесни скали, стръмни сипей повличащи стъпките на всеки дръзнал да предизвика природата. Няма да изпадам в големи подробности, в описание на Южен Джендем - изписано е доста от експедиции, с цел проучването там, а и определен маршрут за там няма, всичко е индивидуално. Склоновете са стръмни и всяка неправилна стъпка води до фатален край!
В общи линии целта ни беше да стигнем до Големият Джендемски водопад и няколко по-малки, отстоящи надолу по 'Дериндере', по тясното ждрело на Джендемската река.

По пътеката за Башмандра минаваме покрай връх Кафадикилди.

Башмандренската пътека и връх Хайдуттепе, откъдето ще подходим към Големият Джендемски водопад.

Приятни водоскоци ромолят и радват окото, въпреки видимото маловодие там.




И в местността около мандрата, с полуразрушения камънак.

Обръщайки се в посока Ботев връх също е интересно, с пропастните участъци. 

Райският купен в далечината, пронизващ кадъра с острота и връх Хайдуттепе в дясно.


Някъде тук се ориентирахме за слизане в Джендема. Както споменах по горе, сипеите нямаше да ни се разминат. Съсредоточихме вниманието натам и пързалянето започна. Вдигаше се пушилка до бога.

Обърнах се за последно назад да запечатам Ботев и жълтите треви. Есента тук напираше и мислите ми хвърчаха, в посока есенна сесия тук, но в последствие се отказах ... След малко ще разберете защо :).



Масивът на Равнец, или образно казано за местата, където човек няма  работа. Ако не внимава, човек може съвсем спокойно да се затрие подобаващо.Затова и не описвам слизането подробно, по следващата снимка се вижда най-добре описаното в предното изречение. Там най долу, по скалите в дясно е нашата първа цел. Не искам да лъжа, трудно си беше, но не и невъзможно. Трябват хубави обувки и с малко повечко лудост си там долу :).

Спирах през пет метра да си снимам, а стръмният склон подканваше и мен.


Упоритостта ни се възнагради подобаващо и след половин час прекаран по сипеите, стигнахме до тук.

Големият Джендемски водопад. Абе оправдава ни очакванията :), а как се самозадържахме, ние си знаем. Скалите се ронеха подобаващо, завличайки ни по стръмния наклон.

Красив и величествен, въпреки малкото вода. Тревните туфи спомагаха да не полетим.

Надолу по рекичката е пълна лудница за болни типове като мен, а  в следващите няколко часа предстоеше да си отснимам на водни каскади и да се напързалям по сипеите. В общи линии се надпреварвахме с времето там, изкачвайки се многократно, в заобикаляне на скалните маси.

Неимоверни усилия бяха нужни и тук, за да снимаме големия Джендемски пад с по - малкия на преден план. Как слизахме по скалите, само ние си знаем :)? В повечето случаи снимам с голямо удоволствие и зяпайки се наслаждавам на природата, но в днешния ден си беше... жива мъка.Чудех се кое да правя по напред, да се пазя или да внимавам техниката да не изчезне по някой сипей. Докато зяпах облаците които се задаваха, мислите се обърнаха в друга посока, дали изобщо имаме работа тук, но... размина ни се, поне не заваля, че не ми се мислеше как ще излизаме от тук, въпреки че бяхме подготвени и за този вариант. С Джендема шега не бива :).




Тук някъде оставихме  раниците си, защото убийственото натоварване с тях започна да ни довършва. Маркирахме gps координатите им :) и се стрелнахме надолу, в търсене на още красоти.


Прокарвахме пътеки по невъзможния терен, чувствах се като супер герой в някоя електронна игра :).

В обратна на водопадите посока също не е за изпускане, с фееричните завои на каньоновидната клисура.

Някъде тук си изгубих шишето с водата - малка грешка, която ми коства много енергия по напечения терен. Бях екипиран като за зима и имахме храна за 2 дни, а щях да се затрия заради това. Съсипващата умора по кошмарния терен, ме следваше през целия престрой и затова загубих шишето.


Тук вече ме хвана лудостта и се замислих, какво ли ще е ако някой се сурне надолу по склона :))). Ще има материал за снимки.

В този ред на мисли заложих и на абстракции, с пенливо буйната вода.

Смъквайки се все по-надолу и надолу в усоите на пъклото, а красотите нямаха край.


Рекичката утоляваше жаждата, с примамващо кристалните си вирове...

...и с фееричното си дяволско сияние - красиво и сурово.


 На предела на силите спуснахме и до Широкия водопад, който се беше стеснил от сушавото лято...

... и черешката на тортата - водопад Козия рог. Слизането до тук се води, че става само с алпийска екипировка и катерачен инвентар, но с хиляда усилия и неумерен риск, прокарахме трак, през огромните скални маси водещи до тук. В дясно се наложи изкачване през труднодостъпни скали, на около 100 метра височина и после спускане по стръмен сипей до тук. А ето и резултата от тежката борба :). В общи линии установихме, че в Джендема малките разстояния се преминават много бавно.



Надолу по реката има още десетки водни каскади, преди достигането на така наречените дяволски теснини, които се преминават с плуване :). Това последното не е по моята част, въпреки че съм плувец и поглеждайки часовниците, се ориентирахме в прокарване на пътека, със следващата за деня цел - откриването на раниците. Това последното ни изпили нервите и доказа максимата, че в Джендема човек не винаги може да се върне по същия път, по който е дошъл. Останалата вода на колегата привърши и се очертаваше колабиращ преход до Башмандренска река, за който не искам да си припомням особено. 14 часов преход, който без малко да завърши зле, заради безценната вода, която изгубих. В заслона ни очакваха с нетърпение, а веселата компания там допринесе за щастливия край на деня.

Северен Джендем и Ботев връх