В сиянието на цветната нощ

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк  
   Продължението на серията след залеза по Дунав ни изстреля набързо в централната част, където също се очертаваше да е интересно. Площада светеше от чистота, след основния ремонт там и отенъците на цветните прожекторни лъчи. Интересни неща се случват по тъмно там. Фонтаните или шадраваните, който както му харесва, се променят до неузнаваемост. Струите вода излъчват свежест и бликат феерично цветни пръски, с осветлението по тях. Та това ни и докара тук, да поснимаме, в откриване на приятно нежните тоналности. Радост за окото в иначе бедния и мръсен провинциален град. Описвал съм, че гордостта тук са архитектурните решения съхранени през вековете. В старите сгради широко са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Наскоро ремонтираната централна част добави идеален завършек на аристократичната осанка.

Тук се започна и в следващия час предстоеше да ме заболи кръста, в търсенето на удобни композиции :). С първата снимка документирах предстоящия фотоуспех на цялата серия.

Набързо отскочих и до следващото шадраванче, където вписах паметника на статуята на свободата през него. Маслено зелени води, феерично бели пръски и невероятно синьото небе. Класика и недоумяващите погледи на хората, които също си снимаха за спомен и ми се чудеха, как ли снимам без светкавица.

Не подцених мястото и заложих, и на вертикалните кадри.

Отиваше му, мястото и тук се вписа фотогенично.

Промених кадрирането. Един по семпъл детайл и с това завършвам от тук. Червен отблясък от долу прониза снимката, за да не изглежда монотонно.

По стълбичките на паметника от предните няколко снимки се установих и запълних празнината, на иначе центрирания кадър.

Лампите по земята бяха като на самолетно летище, а ниските скорости на затвора размазаха подобаващо силуети и светлинки.

Още един фонтан, интересен лъч пронизващ в лилаво водния стълб и по нестандартен поглед, към паметника на свободата.

Цветно феерично, все едно бяхме на някой високопланински водопад :))), само че течащ на горе.

Скоростно преместване към черешката на тортата или казано по просто, към най големия шадраван в централната част. Следващите четири снимки са напълно еднакви. Различното е, че си поиграх с тонирането, ей така за разнообразие. Сменях баланса на бялото, с което цветовете променяха ситуацията там.

Заиграх се подобаващо, определено и тук не ми беше скучно. Цветовете тук се сменят от бяло,

през зелено

та до червено, образувайки трите цвята на българското знаме.

Три лампи с различни цветове насочени към трите басейна, разположени в двукаскаден скок. Последните две думи от предното изречение доказват, че ми е време да посетя вече и някой водопад :). Та така де крайно време е.

Намерих си  интересен преден план и в посока паметника на свободата, ... за кой ли път вече, тази вечер май ще го сънувам.

Щях да забравя една любопитна подробност за хората които не знаят. Тук от ляво и дясно има доста пейки, които през деня се превръщат в сериозно клюкарско сборище:) . Всичко се знае, кой къде ходи, с кого и т.н :).

Още една абстракция в червено.

И поглед към статуята през зелените води.

Операта в близост до центъра е в процес на ремонт, което значи, че пак ще се снима по тъмно тук. Това от центъра за сега. До скоро :).