неделя, 18 септември 2011 г.

Северен и Южен ад част 3 - Ботев връх и Северен Джендем

    Още със ставането на третият ден установихме, че предварителния план, за подход към водопад Сухото пръскало, през заслон Маринка ще остане в историята,... поне за сега :). Чувствахме се замалели от вчерашният джумбиш, в резерват южен Джендем. Оказа се, че едно изкачване на Ботев връх ще е достатъчно довършващо за психиката и физиката на претрепаните ни тела, преди да поемем към Априлци и след задължителното сутрешно кафе, се ориентирахме на там. Времето беше все още добро, но пред разваляне и тръпнех дали все пак ще видя синьото небе, над Старопланинския първенец.

С бодра крачка скъсявахме разстоянието до горе, а времето подсказваше сбъдването на първоначалната прогноза.

Кулите гордо пронизват облачната маса над върха. За огромно съжаление установихме, че най-сниманият камион на върха ГАЗ 51, е бил свален.

Тикнах се под лявата кула и позяпах нагоре, снимайки без определена цел, просто търсех нещо, което да е по различно, от хилядите снимки показани от това място.

Не мога да отрека, останах доволен, видях върха в горе долу 'добро здраве', за разлика от мъгливо-дъждовната инвазия в предното изкачване до тук.

Нямаше как да пропуснем горещия чай в метеорологичната станцията и след това, в посока заслона, където след кратка почивка, ни очакваха стръмните пропасти на Северен Джендем.

Досега бях гледал само снимки от това уникално място, вдъхващо респект, с огромните отвесни маси. Шедьовър изрисуван от природата, по най-величествения начин. Предстоеше ми да поснимам и тук, отново без конкретно търсене на композиции, както и да обърнех апарата се случваха само красоти. Облачността добави по приличен вид и кадрите започнаха да валят.

Минавал бях от тук и преди, но мъглата тогава ми позволи да видя какво се случва само на два метра пред мен и тогава злобно си се каних някой слънчев ден да се занеса пак насам.

На места пътеката преминава на метри от пропастните участъци, потъващи на стотици метри, в безкрайни улеи и бездни..... Само като се върна назад и си припомня, че минавахме от тук на челници през нощта и тръпки ме побиха.




В следващата снимка мащаба на това място е пресъздаден по най-умелия начин. Сам по себе си кадъра е съвкупност от треволяци и скали, но малката част небе, в дясната част с мравките накацали по скалите, завършват картината. Мащабите крещят, в борба с вятъра.


Отново с хората в далечината.


И с кравите на по-преден план. Северно-джендемските крави са силно невъзпитани и гледат по лошо от южно-джендемските. Явно по суровият терен тук ги е озлобил повече, в борбата си по него :).

Чистият въздух не влияе добре, това съм установявал и друг път, придвижвайки се сред природа, а сега се затвърди, за пореден път. Полегатия склон ми загнезди в мозъка идея, за бъдещо слизане, по някой от улеите, в някой слънчев ден, но да не се каня излишно. Живот и здраве и това ще се получи.





Тук кацнах на една скала, борейки се с вятъра и се презаредих, с енергията на това магнетично място, а колегата ме документира, за снимковия архив :).




В посока Ботев, откъдето идваме също не беше за подценяване. Миналата вечер като се качвахме от тук, кулите светеха в червено, пронизвайки звездната шир.






Около скалното образувание 'Купата' се откри гледка и към хижа Плевен, а шарената дъга ни подкани да забързаме ход, но така или иначе дъжда, който се изля не ни прости. Без лоши настроения, прекарахме страхотен уикенд, опълзяхме от северна до южна България, през едни от най-суровите места в Стара Планина. Нагледахме се, наснимахме се, заредихме отново душевните батерии на макс.

До нови срещи и да видим какво ще забъркаме пак с фотографската си лудост ;) Пазете се и не ходете извън пътеките :).

2 коментара:

  1. Прочетох и трите части на пътеписа на един дъх! Чудесни снимки, прекрасен маршрут, точни и образни думи.... Браво! Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, :) описанието беше по леко от изпълнението. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване