петък, 16 септември 2011 г.

Северен и Южен ад част 1 - Ботев връх

    Пишейки заглавието ме побиха тръпки, в предвид това, което ни очакваше в трите дена Джендеморизъм, на които се отдадохме в краят на лятото. Идея подхвърлена на шега от Ники - моят спътник и фотограф, за убийственото натоварване, на което се подложихме, се очертаваше да се сбъдне. Тръгването беше 'стандартно', а замисъла - изкачване до заслон Ботев по маршрута на кабела, през нощта на челници, откъдето на другия ден да атакуваме южният Джендем, слизайки по отвесните му скатове, до поречието на Джендемската река.

Подобаващо мотивирани и екстремно екипирани пристъпихме и към изпълнението. Маршрута от местност Мазането до заслон Ботев, през 'кабела' не се оказа лесна задача, в сенките на здрача и стръмно хлъзгавата пътека, но с бодра крачка уверено набрахме височина. Носех си и свирката, която е винаги с мен в горите, за да я надувам, в предвид активността на Джендемските мечоци през нощта. Както си свирех и Ники каза: Стига свири, че ще излезе някой мечок и ще каже - какво вдигате герлотия бре :))). Та така поспрях и в скоро време излязохме над 'скалната купа'. От там хванахме и лятната пътека, преминаваща през величествения Северен Джендем. Спирахме и за почивка, зяпайки светлинките на град Априлци, заобградени от ляво и дясно, от респектиращите силуети на Северния ад. За снимки не се досетих, защото луната се очакваше да изгрее по късно, а хладинката в краят на деня ни изведе до заслона под върха. Сред веселата компания там настана времето, в което луната трябваше вече да е изгряла. Тиха безветрена вечер и прилична видимост - идеална предпоставка за нощна снимка на Ботев връх и залона. Мечтан кадър, за които не таях и миг надежда, че ще ми се случи в скоро време. Но важното е, че бях там, а апарата експонираше в посока върха и стелещата се облачност. Излегнах се на една полянка, в наблюдаване на кулите над върха и зловещо червеникавите отенъци там. Имах и едно на ум, в предвид факта, че доста народ е погребан наоколо, къде от измръзване, къде от изгубване! Както си почивах  изведнъж се чу страхотен грохот и долових силуетите на 20 - 30 полудиви коня идващи право към мен. Светнах срещу тях с челника, а те смениха рязко посоката. Изтръпнах! Добре че смениха посоката:).

Експонация от 80 секунди вписа прилично облачната маса.

Тук се вписа и луната - опасенията ми бяха, че дългата експонация ще я размаже като следа, но облаците почти веднага я покриха пак и все пак се получи нещо.

И последна снимка от серията на 499 секунди. След това със задоволство се запътих към заслона да покажа кадрите на Ники:).
Той пък взе, че се запали и половин час по късно сновеше наоколо, но облаците бяха преминали и си останахме с това. Все е нещо, в предвид условията, които съдействат това място да се води едно от най суровите по българските планини. Наближаваше един часът, а трябваше да станем в 6, за да продължим по план. 

Станах към 5 да пообиколя и направя ревизия, и на околните върхове.
Розовите цветове на тихото утро и 'Побита глава' - връхчето в дясно.

Докато се суетих цвета премина към син,...

...затова се обърнах и към заслона, да заснема кончетата, които ми изкараха ангелите снощи.

И пак към тях, пасящи на воля в очакване на изгрева.

Някой късметлия тук, щеше да се събуди с приятен изглед към балканските масиви.

Стегнахме багажа и след прекръстване се запътихме към дълбините на Южния АД. Идеята беше да се спуснем в недрата му и да разгледаме водопадите по Джендемска река.

Няма коментари:

Публикуване на коментар