събота, 11 юни 2011 г.

Северен Джендем и Ботев връх 'лято' 2011 ден 1

    След  успешните пролетно - планински разходки и  фото улов на няколко красиви старопланински водопада,  съчетани с прекрасно за сезона време, дойде и летния сезон. С двама приятели фотографи решихме, че ще бъде подобаващо да го открием, с издирването на един труднодостъпен водопад - големия Джендемски водопад. Планът ни беше хубав, а именно изкачване по маршрута на 'въжето' от квартал Видима на град Априлци до заслон Ботев, а в последствие и преход до водопада, в местността около Хайдуттепе. Метеорологичните прогнози за района не бяха обещаващи и сбъдването им в общи линии ни провали идеята.
    Стръмна пътека лъкатушеща в красива гора ни изведе на погледно място, около скалното образувание 'Купата', което служи за ориентир, откъдето скоро се включихме и по лятната пътека за връх Ботев, минавайки покрай стръмните пропасти на резерват Северен Джендем. Чувал съм, че гледките по този маршрут са смразяващо красиви, с непристъпни скали и дълбоки урви, в които не е хубаво да попада човек, а непрогледната мъгла придружена с дъжд и силен вятър ни показа тъмните страни на това пъклено място-адът. За първи път от две години насам ми се случва да не извадя фотоапарата и да снимам, защото чисто и просто нямаше какво :) . Борихме се с вятъра и почти нулевите юнски температури, подгизнали до кости, а намалената видимост ни водеше по едва забележимите колове - 'маркировка'. Района на Северен Джендем си е изпитание за човешкия дух, воля и физическа издържливост, а непознаването му и липсата на екипировка е лудост, при подобни атмосферни условия. Десетките паметни плочи изникващи в зловещата мъгла доказваха за това. Реших да не съм 'капо', както казват картоиграчите и щракнах един кадър, за спомен с участниците:) .

От дъждобраните ни течаха реки, а ръкавичките които носихме спасиха ситуацията и замечтахме за горещия чай в заслон Ботев. Пресичайки няколко потока по-нагоре хванахме и билото. От обувките ни също течаха по няколко потока, въпреки мембраните им.
Скоро доловихме силуета на заслон Ботев, а унилия поглед на верния пазач ни покани на топло до бумтящата печка.

Много съм слушал за връх Ботев, за заслона и за целия район около тях, за суровите условия, за срещата на севера и юга, в която ветровете подивяват. Времето тук е благоприятно в 50-60 дни от годината. За първи път идвам тук, а все съм мислел, че няма да тръгна никога в подобно време. Благодарен съм  на опитните си приятели-планинари (адашчетата), за които зимата Ботев връх е като родно място. Определено изпитах уважение и респект към най-негостоприемния връх в България. Час и няколко чая по-късно предстоеше и аз да заснема талисмана на върха - най-сниманият камион в България :).






И мен да ме има за спомен, а камуфлажния ми дъждобран прибави военния завършек на снимката. Ако не греша модела е газ 51 - руска машина с големи възможности, съдейки по  техническата му характеристиката, с редовия 6 цилиндров двигател и работен обем, около 3500 см3,  заемащ челна позиция на първенеца в Стара планина - Ботев връх.



И тук записахме по два чая, след което се ориентирахме към заслона с идея за сгряващи  ракии. Сменихме дрехите със сухи и заседнахме в плануване на това какво ще правим в следващите няколко часа до вечеря, когато през прозореца се разкри това - врък Кафадикилди, при почти идеална видимост. След секундно споглеждане вече сновяхме екипирани. Върхът отсреща ни очакваше :). Толкова 'сух' ден :) откъм снимки сме нямали и защракахме по апаратите, тичайки нагоре. Масивът на Ботев все пак се смили и ни подари най-прекрасния час, в който се радвахме като деца.

И в движение по пътеката.

Обръщайки се назад разбрах, че радостта ще е за кратко. Променливото време на Джендема отново започна да си показва рогата, застилайки пейзажите с мъгла.

В дясно връх Кафадикилди или казано на български - Побита глава с кота 2072м.

Зеленкото стоеше добре с ниската облачност,...

...а следите от суровата зима приветстваха настъпващото лято.


Рекичките течаха по всяко улейче.

В обратна посока кулите на Ботев връх се показаха за миг.

И отново ниската облачност, на фона на заслон Ботев и върха. Разстоянието между тях се взима за около 50 минути, въпреки измамната им близост. Мащабите тук са с други измерения.




Изглежда стръмно, но не е чак толкова страшно, поне така мисля, а може би вече съм притръпнал.


Както казах рекички текат отвсякъде, а кончетата хрупкат доволно, запълвайки приятно празно-зеления лист на следващите две снимки :).


Гледките отново спираха дъха ми в комбинация с голямата денивелация която претърпях, а мощната облачност  всяваше респект със скоростното си настъпване.

Швейцария ли???

Двете 'адашчета' с имена Николай и Николай :) бяха почетно заснети. Котата е 2072м., върхът Побита глава.

Кончета си пасяха спокойно под облаците, а ние ги наблюдавахме отгоре.

Малкото красиви гледки, на които бяхме свидетели през този ден се оказаха достатъчни. Извадихме жив късмет да им станем свидетели, в предвид реалната заплаха от потоп, за което тайно си се радвам.



На слизане срещнахме група туристи, които също като нас се наслаждаваха на преброените  минути хубаво време. Кратка раздумка и две дерета ни деляха от Башмандренска река, по която водопадите са в изобилие. Сметнахме, че ни остава време, а дори и да се забавим носих челника, неизменна част от планинската екипировка.


Всяка подобна гледка ме караше да забравя умората. Някои пасяха, пиеха вода други ни гледаха, чудейки се какво правим тук. Пълна идилия.

Скоро се смъкнахме по Башмандренска река, ...

... а гъстата мъгла, която започна да се спуска ни подсказа, че и друг път трябва да дойдем по тези земи, надявам се да е скоро и забързахме крачка към заслона, където ни очакваше приятна изненада.

Печката бумтеше с пълна сила, а хижаря допълваше уюта с акордеон и китара. Какво му трябва на човек, след дъждовния ден в негостоприемната планина.



Останах приятно изненадан от обслужването,  чистотата, топлината и посрещането ни в заслона. Да са живи и здрави хижарите, за къртовския труд който полагат, за да съществува това място в този му вид.

Следва ден втори с повторение на  дъждовните изпълнения в Джендема :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар