неделя, 30 юни 2013 г.

Беклемето - Козя стена - Трионите - Маркова ливада - Ушите


На фотолов за Еделвайс

  Резерват Козя стена е едно малко приключение за любителите на природата решили да се поразходят на там. Отвесни скали, десетки дъхави билки които опияняват, малките Еделвайси скрити срамежливо, около тревните туфи. Маршрута е приятен през лятото и екстремен, и опасен през зимата. Решихме да го поразучим лятно по зимния път, за да го изпълним и на зима, живот и здраве.

Веселата ни компания в търсене на Еделвайса.

Стръмният склон, по който вирее защитеното цвете е меко казано стръмен. :)


На някои места туфичките се радват на по-голямо внимание. Снима се. :)

Два напълно отворени Еделвайса-сестрички.



петък, 28 юни 2013 г.

Лавандулови полета

Сезонът на Лавандулата

  Ароматът на лавандула се разнася нежно из цялата Розова долина. Цветовете в сгушените нивички се изливат, а мириса на лавандуловите насаждения въздейства упояващо.

Незнам дали по случайност или не, но както си четях една статия за лимонада с лавандулови стръкове, миг по-късно вече палех колата и пътувах за лавандуловите насаждения в полята на Розовата долина. А тя, както знам определено има какво да предложи. Времето беше от онези поръчковите: наситени буреносни облаци, меките лъчи на залязващото юнско слънце, пробиващо между тях и тътените на обичайните летни бури в далечината - гръмотевици по сивото небе. Всичко звучи прекрасно за една успешна и омайваща сетивата разходка по меката земя с лавандулови насаждения.

Снимането на лавандула има своя специфика. Тънкостта в снимането на ред подобни пейзажи изисква търпение, подходящи атмосферни условия и заделено време за обяснения с охранителите на полята, които сноват с джиповете си по прашните пътища между насажденията. А аз освен сред насажденията се насадих и в компанията на един от въпросните охранители. Човекът излезе точен, след като разбра, че съм дошъл чак от град Русе да снимам някакви поля, с които явно се препитаваше. Разменихме общи приказки, раздумката ни отведе и до общите познати, и от приказка на приказка се разделихме. Той продължи да си снове, а аз задълбочено подгоних меката светлина на залеза и придвижването по къси панталони в прашните нивя.

Не бях снимал лавандула, а мирисът и така ми въздейства, че чак се отнесох за миг и просто си снимах - повече за кеф, отколкото да се правя на фотограф. :)

Разнообразието от цветове изливаше приятни сюжети в цветното платно. Топли и студени нюанси контрастираха нежно върху прашното поле.

Свежото излъчване се пренасяше върху всеки следващ кадър.

В далечината се задаваше сериозна буря. Средногорието притъмня, а тътените се случваха все по-често и се чуваха все по-силно. По едно време даже си и помислих, че току виж фронта дойде към Търниченските поля и взех да подскачам от радост, но явно си останах с надъхването, нищо подобно не се случи. През цялото време се чудех, нормален ли съм да се моля едва ли не светкавиците да падат близо до мен, само и само да ги заснема, но така и така си останах с празни ръце. 




Малко след залез влязох в колата, а дъжда се изля буквално като изведро секунди след това. Добре е че побързах, усетих накъде отиват нещата и не се наложи да тичам с километри до колата. Това поле сякаш ми се издължи, но идеята за залез в лавандулови насаждения със светкавици от наближаващ буреносен фронт си остава неизпълнена..... поне засега. :)

До скоро.

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Скобелево-Демиркапия-Курткая-Синаница-Гьолтепе-Бялата стена-Тънката Рътлина-Габровница-Скобелево


В бърлогата на мечката

снимка Росен

   Месец юни бях определил за пълноценна почивка в иначе силовата графа на първото полугодие. Разпусках пълноценно и се опитвах да не се набивам във фейсбук средата, уговорките за силови преходи и фотолов на каквото и да било. Обстоятелствата обаче ме намериха от засада и тънко ме подложиха на три планински прехода за по-малко от седмица, два от които дори успях да опиша тук. Явно музата отново изгря след дъждовното начало на месеца и пиковете на горещини догатващи за настъпващото лято. Интересният преход в дивите и непокътнати места на Балкана се очерта да ни съпроводи по горските масиви над село Скобелево и скалистите върхове над тях. Заглавието красноречиво потвърждаваше какво ни очаква - здраво ходене.

Село Скобелево в часовете на свежото утро. Целият ден премина в хладината на облаците над нас, които допринесоха за успешното преминаване по 32 километровата "туристическа" отсечка.
 

Влагата и подходящата почва извадиха на показ даровете от природата - дивите гъби.

Бисерна гъба (Amanita rubescens)

Спирахме и за почивки в стръмната гора.

Преодолявахме изкусителни времеви пречки, с даровете на които ни подлагаше природата. На места плантациите от ягоди заплашваха успеха за изпълнение на прехода, който бяхме замислили да осъществим.

Запасихме се и за в къщи. :)

Скоро излязохме, около скалите в местност Демиркапия.


Във варовиковите скалните процепи се е просмуквала вода. Видяхме и множество пещерни дупки и ниши.


Кую дере отсреща с опожарените гори на резерват Соколна. Там долу в дерето е природната забележителност водопад Скока-30м.

Скални тунели, около арката Демиркапия.

Който може показва как се прави. Илийката в действие.


Връх Курткая (Вълчи камък)


Местността отбелязана на картата като Гьолтепе. Имаше вода като за гьол разположен на площ като тепе. :)

Северните подстъпи на връх Атанас тепе и множеството дерета, които стръмно се изливаха от всяко възможно място. Водата извираше по склоновете, напълнихме си шишетата, докато се чудихме как да пресечем през поточетата


Зли връх - Мазалат 2197м.н.в в днешния ден наистина изглеждаше като "зъл". Скалните великани пробождаха небето, докато черните облачни маси продължаваха да носят разхлада, без да ни развалят разходката с валежи или още по-лошото, което може да се случи посред лято на това труднодостъпно място - гръмотевична буря.

Илия и Росен минаха покрай "Бялата стена", където обядваха в компанията на мечката, която буквално им е изкарала акъла, така поне казаха в последствие, аз в това време вече имах сериозни проблеми с краката, обещаващ повод да се смъкна и да потърся пътеката наречена Тънката Рътлина, извеждаща до Скобелево по долината на река Габровница, а те да затворят слизането на маршрута по съседното ребро.

Гореспоменатата им приятна обедна компания с обитателите на парка - кафява мечка (ursus arctos). По обясненията му, буквално са обядвали на 20-на метра от нея, без да ги усети и са я срещнали на завоя зад скаличките след като са продължили. Почнали са да викат по горкото животно и то избягало. :)))

Аз в това време съм имал участта да слизам в джунглата на т.нар. пътека - Тънката Рътлина. По скучно трамбоване до Скобелево не бях и сънувал - десет километра по път, но трябваше някак да слезем по колите. Получи се приятно и ненатоварващо ходене. :)

Беклемето-Козя стена - На лов за еделвайс


   Резерват Козя стена е съхранил един от най-редките видове в България - цветето еделвайс (leontopodium-лъвска лапа). Еделвайсът вирее по скалисти отвесни склонове, сгушен плахо в обятието на суровата планина. Малко са местата в България, в които на живо човек може да види този вид в естествената му среда. Резерват Козя стена и района на алпийския връх Козя стена са едни от тях. 

Беклемето:

Връх Козя стена:

Временно затворения маршрут Беклемето-хижа Козя стена, по който минахме, нищо страшно в хубаво време!

Илия преминава по пътеката към въжения парапет:

Катя снима във всички посоки:

Ръбчето със скалите, по едно време изоставихме въжето и подсякохме отвесните скали на север от него, не се препоръчва за начинаещи, в търсене на застрашения вид. На връхче преди хижа Козя стена също знаехме за наличието на еделвайси, но тук имаше едно място, където уж никой не ходел. Мястото беше толкова стръмно, на места отвесно, че чак ни се зави свят.


Намерихме го, плахо скрит в туфа с треви между скалите на резервата. Не пропуснах да маркирам координатите на мястото на гпс трака, както правя и с плантациите от ягоди, и малини, покрай които минавам в последно време. :)

Еделвайс

Върховете по билото на запад: Кавладан, Юмрука, Вежен и т.н., в далечината Братаница, Булуваня, Баба...

На връщане падна мъгла, времето се измени за броени минути, в далечината се чуваха тътените на гръмотевици, което догатва за непредсказуемия нрав на Стара планина.

Доволни от фотоулова и дъхавите билки се изнесохме от приближаващия дъждовен фронт.