събота, 30 май 2015 г.

Водопад Пиринешки Джендем и Златния водопад

   Краят на пролетта за мен свършва с последните дни на месец май. Каквото реализирам дотогава в картите с памет и запечатам в спомените, влиза в графата пролетни фотографии. Оттам насетне листата изсъхват, прегарят пейзажа и ако не се е паднал жокер от природата да завали и ъпгрейдне водопадите, няма почти шансове за снимки. За водопадите от заглавието само знаех и бях чувал, но поради разположението им и липса на други обекти, с които да ги комбинирам, оставаха на заден план. Най-интересно за мен е, че се намират в Дунавската равнина, в обхвата на Предбалкана, в близост до северните склонове на Преславска планина. Ориентир за тях са градовете Антоново и Търговище, но липсата на информация и запустяващите селца край тях, не ги популяризират особено. В интерес на истината, трябваше да се озова в Русе, но не пропилях облачното утро и от Търново свърнах по пътя за Варна, откъдето да потърся екопътеките водещи там.


След почти безсънна нощ, като зомбиран поех по тъмните и пусти пътища. Вятър по Подбалканската линия люлееше колата ми като лодка в океана. Облаците се вихриха страховито над мен. Чувствах се толкова скапан и недоспал, че спрях на една отбивка да се освежа. Обожавам да пътувам рано, през нощта. Липсват изнервените шофьори, задръствания и задух. И така, с първите светлини, по зазоряване бях на отбивката край екопътеката. От пътя малка стрелка показва правилната посока.

Водопад Пиринешки Джендем. Намира се само на няколкостотин метра от пътя, но са напълно достатъчни за сигурно събуждане. 36 метровият водопад се достига трудно. Над него се излиза лесно по пътеката, но в самото му подножие води едва личима, обрасла и покрита с капани от хлъзгави камъни пътечка. Освен камъните, нападали дървета са превзели наоколо в дерето пейзажа. И разтълкувах набързо името Пиринешки Джендем. Напълно основателно е кръстен така. Малкото вода приятно облизваше варовиковата, стъпаловидна структура.

Пролетната зеленина винаги радва сетивата, носеше се лек полъх, облачността на утрото пазеше кадрите. На точното място, в точното време...


Това най-вероятно е най-високият водопад в тази част на България, а е интересно насред преливащи в далечината хълмове и поля, да попадне човек в стръмно и непроходимо дере. Гледах да придам живот на кадрите с човешката фигура и мащаба, емоцията, и т.н. :) Страхотен водопад в изключително диво дере. До облечените в мъх камъни имаше много наскоро нападали такива, което е сигурен знак човек да се ослушва и оглежда да е по-далеч от ронливите отвеси.

Пиринешки Джендем по хоризонтала, рядко съм доволен от вертикални кадри, но тук нещата се получиха! :)

Съвсем близо, до село Иванча също е направена страхотна екопътека, която води до един по-малко известен водопад - Златния водопад. За него чух съвсем наскоро, въпреки че той си е там отдавна. :) По въпросната екопътека е пълно с беседки, огнища, учудваща чистота придружена с множество табели, поляни обособени като игрища, перило и къщички.

Златния водопад.

Името на местността и водопада, скалите в определени условия блестят като злато.

Тук, въпреки че районът се слави със сух климат, зеленината все още беше като непокътната. 


Очакваше ме динамичен ден, заредих се за него и поех по хълмовете в завоите на Дунавската равнина към реалността. До скоро! :)

понеделник, 25 май 2015 г.

Водопад Канарата - Средна гора



   Средногорието. Ако има планина, която да страда от липса на водопади, или те да са достатъчно малки за да се нарекат такива, то това е планината Средна гора. Надлъж и нашир се стелят на вид непристъпни гори, разлати хълмове, преливат от възвишение във възвишение и стигат до безкрая... В миналото тук туризмът е бил добре развит, за което свидетелстват десетките хижи, повечето от които пустеещи в днешни дни. За масовите изяви в миналото свидетелстват и цветните маркировки, които вече са избледнели дотолкова, че се сливат с цвета на дървета и камъни. Липсата на дъждове и слънчевото време не са сред най-желаните за пейзажи, но все пак решихме да оползотворим почивния ден и тръгнахме да търсим водопад Канарата-20м.

Църквата "Света Неделя" в ранното утро, селото е Старосел. Старосел се слави с безброй могили и гробници, облагородени за посещение от туристите. Като знам какво ще заварим там - наилони, парапети, сергии с балони и локум, свърнахме бързо към наречената за деня цел - водопад Канарата.

Но не пропуснахме да се насладим на хладината на утрото докато разгледаме.

Тревите в църковните дворове вече избуяват и няма нищо общо с пролетните пейзажи, вече е лято.

Подходи до водопад Канарата много, не ми се изпада в състояние да описвам нашия, тъй като до водопада се стига след изискване на специално разрешение, тъй като е във вододайната зона на селата наоколо. Личеше, че човешки крак не стъпва тук, или ако е така, то е изключително рядко. По гладки-хлъзгави скали, без пътека, с риск да се претрепем по трудния терен, се озовахме в подножието му. Средна гора, както казах, е с не толкова труден релеф. Тук терена спокойно се конкурира с този в труднодостъпните Старопланински дерета.

Зарадвахме се, не очаквахме такова количество вода да се излива по отвесната скала. Водопадът и скалния масив наоколо са наречени Канарата. 




Постояхме час, въпреки че това е една от най-ужасните сцени за пейзаж. Преосветени скали и водопад, с тъмни камъни в дерето, затова и снимките не се получиха. Това не ни попречи на настроението и се свлякохме бързо надолу, да пием бира в близкото село. Жегата беше станала почти непоносима, но в комбинация с приятен ветрец, я преглътнахме.

Още една църква по път. Селото е Кръстевич.

До скоро! :)

вторник, 19 май 2015 г.

Софийска Епархия - Част 3

    С тази трета част от поредицата завърши моето пътуване в София, околните села и квартали. До някои места стигнах много трудно, поради задръствания, проблеми с колата и малкото време, с което разполагах, а други открих трудно, скрити във вековете от неверници и войни. Трудно е да се опише в една или в няколко публикации, и пресъздаде емоцията от всичко това. Успях все пак да се докосна до един различен свят, макар и контрастен в много отношения, поради различните обекти и достъпа до тях. До едни стигах и ме посрещаха със суета и дебели кочани с билети, други ме чакаха мълчаливо, скрити в обрасли с коприва гори, под дебелата сянка на някой дъб, чакащи някой да се сети и спре разрухата на времето и метеорологичните условия.

Започнах с църква Св. Пантелеймон в квартал Бояна. Поради ранното ми тръгване, имах около час и половина, докато отворят напудрения музей Боянска църква. Реших да не го губя с мързелуване в колата. Интересен е този храм, от една страна е модернизиран до неузнаваемост, от друга се вписа много приятно със зеленината и оловното утринно небе. Ето това са снимките с манастирите, които очаквам всяка пролет, нямат аналог!

Този и следващия ден бяха отредени за една моя отдавна замислена цел - планината Беласица, с върховете и водопадите там. Обаче Иво Чолаков ме предупреди с неприятното прогнозиране за гръмотевици и светкавици в уречените дни. Ах, тази Беласица - красива, дива, гранична планина, с безкрайни била и отвесни скатове в българската и част. Деветнадесет водопада ме очакват там откъм Македония и България, пролет е, а аз се мотая в София, нищо логично в тези ми действия, ама нищо логично..... Радиацията наоколо си е казала думата. :)

Поех по пътеката към аязмо-параклис "Св. Пантелеймон" над квартал Бояна по пътеката за Боянското езеро. Ама тези хора всяко камъче вече наричат със звучни имена и определят като параклиси и манастири!

На броени метри от последните къщи на квартал Бояна започват приказните гори на Природен парк Витоша. Ама са късметлии тези, които живеят наоколо, а не в асвалтовия свят долу, оплетени в хиляди километри кабели, облъчване, шум и суета.


Въпросния параклис Св. Пантелеймон представлява това. Обособено място насред гората с икони и кръстове, където вярващите могат да запалят по свещ и да се насладят на хармонията наоколо.


На малко от параклиса е Боянското езеро. Заиграх се с отраженията в огледалните му води, докато жабоците наоколо ми изнесоха сутрешен концерт.


И неусетно стана време да слизам в лудницата. Това също е силно контрастно, редуването на много мигове сред природата и после с бетонната джунгла за кратко време...

Боянската църква, бяха отворили широко портите, наоколо сергиите бяха започнали да превземат паркинга, цирк. Отказах се дори да вляза, а бях дошъл точно с тази идея. Автобус с чужденци спря на паркинга. Изсипаха се не малко хора, веднага затвърдих - нямам място повече тук, не и днес!

Чакаше ме доста офроуд днес, за който дори и не подозирах. Разкопани бяха десетки километри пътна настилка, около Банкя край София, лоши отсечки до друга част от манастирите. Нали са все в планински местности и планината си казва думата, отнемайки по нещо от направеното от човека във времето, а и минималната поддръжка...

Кладнишки манастир "Св. Николай Мирликийски чудотворец".

Посрещна ме тих, поддържан двор, въпреки че както уредника тук ми спомена, нямало пари за поддръжка на сградите и всичко се руши във времето. Трудно се намирали пари и т.н.



Задухът носен от облачните маси ставаше все по-непоносим. Знаех, че може да се очаква всичко от времето в този ден и си имах поне едно наум.


Град Банкя до София. Имах прилична информация за красотата, която се спотайва в Клисурски манастир "Света Петка Параскева". Пътищата навсякъде, около Банкя са разкопани за изцяло подменяне на пътната настилка и пристигането тук, ми изпили голяма част нервни окончания. Бесните тълпи бяха заграбили всички места по паркинга. Денят е неделя, часът минаваше 11-е. Добре дошли в "рая"! :)


Послушниците тук бяха наистина послушни. Никой не ми се скара, че "разрушавам" мазилката с отекващият като ехо шумен механичен затвор на Канона! :)


Невероятно, макар и обновено място. Изключително красиво, подредено, мащабно, с контраст между модернизирани и почти събарящи се от старост постройки, цветове, пролетна зеленина и оловното небе за реквизит! :)



Разкопани пътища и тежък офроуд очакваха ветерана в неравната битка до Дивотински манастир "Св. Троица". Не знаейки какво ме очаква, поех през планината към Радова махала. Чуе ли човек, притежаващ нисък западен автомобил страховитата дума махала, да си има поне едно наум. Черен път с коловози, голям страничен наклон и куп препятствия ме очакваха там. Поех несигурно по приличен път, който с всеки изминал метър ставаше по-зле и по-зле. Факта, че нямаше къде да обърна ми изостри вниманието и с повечко майсторлък излязох много леко от иначе не толкова забавната ситуация. Колата слушаше и ръмжеше, като издрапа всичко на един дъх, което ме подсеща, че е крайно време да инвестирам малко и в нея...

Дивотински манастир Св. Троица. Приятна зеленина, цветя и прелитащи пчели от множеството кошери в района, ме посрещнаха идилично тук.







Така протичаха тези няколко дни, в които обикалях по манастирите. По няколко минути удоволствие и релакс, се редуваха с нечовешки усилия да се добера до манастирските дворове.

С разглобено окачване поех към дивият северозапад и Маломаловски манастир "Св. Николай". Бях се забавил достатъчно! До село Мало Малово пътят е разбит, няма никаква информация за този манастир, като табели или други указания. Дори с помощ от местните, пътищата се разделят и е вероятно да се объркате. Гпс-ът е верен спътник в преживяванията ми на открито. С бърза и точна информация остава само хубаво време и добра компания. Сам се озовах в обраслия двор на Маломаловския манастир. Учудващо скрито място, само на метри от черен път извеждащ на билото.

Разруха, мухъл и хлад царуват в църквата.











Някои места се радват на финансиране и посещаемост, други страдат от каквото и да е внимание. Само случайно преминаващи авантюристи или фотографи срещат реалността тук. По местата забравени и от Бога.

Другата крайност в контрастните манастирски пейзажи. На 400 метра от пътя, Шияковски манастир Св. Архангел Михаил се радва на нови дограми и фасада. Пропуснах отбивката, но се върнах за да разгледам и отбележа мястото.

Имах достатъчно време и след малко се озовах в Бухово, където в двата му края са Буховските манастири.

Буховски манастир "Света Мария Магдалина". Основан е през 16 век, като по-късно е бил ограбен и опожарен от кърджалийските банди. Възобновен е през 1882-1885 година.


Буховски манастир "Св.Архангел Михаил" е по-интересният в района. Отдалечен и скрит сред вековни гори, а откриването му без гпс или подробно описание от местните, е нелека задача. Времето беше започнало да се изявява и в късният следобед недалеч гърмеше. Задух и сиви облачни маси се носеха в далечината.


Някои, макар и силно прегладнели, се наслаждаваха пълноценно на църковната идилия.

Пролетните градини тук. На връщане за малко да настъпя една пепелянка, наслаждаваща се на следобедните жеги. Дойде ми стресиращо след цялото това препускане днес. Минаваше 19ч. Време или да търся място за нощувка или да се прибирам.

Знаех, че Елешнишки манастир, за който попаднах на информация, че частично е на Виваком, ще е затворен по това време, а не ми се оставаше да нощувам в колата, тъй като не носех палатка. Отпътувах от района и оставих идилията тук, която в дните на пролетта дарява богато. Контрастните места, някои от които ще изчезнат напълно, докато други ще изгряват отново и отново, напудрени с пари и суета. Линкове към първа и втора част от поредицата. :)

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената долу сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01