неделя, 17 май 2015 г.

Софийска Епархия - Част 1

   Софийска епархия. Седмица на манастирите, или иначе казано - голямото пречистване! :)

   Две думи за увод! Софийската епархия на Българската православна църква, е със седалище в град София и архиерийски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Годеч и Трън. Да си поставя такъв амбициозен план, граничеше почти с пълна лудост, а след малко ще разберете и защо. Все пак нали затова описвам преживяванията си, които за пореден път ме докараха до границата на предела. Далеч съм от мисълта, че щях за трите свободни дни разположени хаотично в следващата седмица да обиколя всички над сто манастира в околността, плюс още толкова църкви, защото времето е критично малко, но изпълних почти една трета от цялата тази маниакална абстиненция с манастирите, като обиколих 30. Навъртях над 700 километра в София, околните градчета, селца и квартали. Това бях планувал и бленувах в последния месец – пролетната сесия с манастирите. Както съм ви представял в аналогични публикации, манастирските дворове, аязмо, пролетните градини излъчващи спокойствие, както и подходящото осветление, мoгат да родят чудесни фотоси. Облачност, дъждовно време, в което липсват бесните тълпи чоплещи семки, свежи пролетни треви в поддържаните и цветни дворове, също. Това са съставките на успеха! Първоначално набелязах десетина обекта, който в последствие обогатиха колекцията ми, надвишавайки я с 30 от тях. За да успея, се наложи отново да ставам по тъмно, да се заредя с огромна доза късмет (лудост без късмет=провал) J , за да не попадна в задръствания или катастрофа, както и да бягам до и от част от обектите. В поредица от няколко публикации ще ви покажа част от Софийската Света гора.

Толкова много обекти има в София, които си заслужават да се видят и снимат, но в цялата седмица, която предстоеше, бях зает през деня и нямаше начин да рискувам, напускайки паркинга на хотела, за да не остана без парко място по натоварения булевард, където се бях установил. Публикацията ще е доста дълга, но вярвам, че за ценителите това няма да е проблем, така че ако сметнете, че не ви се занимава, просто отминете с добро, както все ни казват поповете в църквите, когато ни изпращат! :) :) :)

Ще карам хронологично, повечето от местата са леснодостъпни, въпреки това до някои от тях няма обозначения и маркировка, и без гпс, дори и със завидно желание от страна на местните да ви упътят, рискът да се изгубите и да не намерите обектите, е голям. Засилих екстремността и пробягах разстоянията до някои от тях, които са по-отдалечени и не се стига с автомобил. В противен случай, нямаше да пожъна успех, а той ме крепи да не губя форма в това, с което се занимавам.

Пристигнах пред портите на Горнобогровски манастир. Там естествено ме завари заключената му порта, надписът на която гласеше - Работно време от 10ч. Веднага включих стратегията в действие. Беше едва 8ч., а щях да изгубя скъпоценно време! Реших да се включа отново тук по-късно. Добре, че стана така! :) На път за Долнобогровски манастир не пропуснах църквата в село Долни Богров.

Църква "Св. Теодор Стратилат" (Св. Тодор) в Долни Богров.

Долнобогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел".


По път край село Равно поле, също не пропуснах църковния двор.

Компенсирах един вид, беше ме яд за пропуска с Горнобогровски манастир. Поех към Равнополски манастир. Няколко километра по черен път ме деляха от снимките там. Пробягах ги за разсънване. Това ми дойде много ободряващо, но знаех, че в края на деня ще съм далеч от това...

Равнополски манастир "Св. 40 мъченици". Снимах доста, харесах някои кадри, но ще покажа само това.

За Лозенските манастири, също имах прилична информация. Тук е и реда, в който да вмъкна - всичко беше проучено изрядно преди това. Карти, местоположения. Ако нямах гпс, най-вероятно цялата схема щеше да ми отнеме поне седем дни, а не три...

Лозенски манастир "Свети Aпостоли Петър и Павел".

Разгледах наоколо. Маса пари и поддръжка са вложени тук. Разрешиха ми да поснимам. Понякога прибягвам до вадене на жокери от ръкава, като или се правя на ударен, или уж, че случайно съм паднал от небето... :)  Ако хората са разбрани, им споделям това с което се занимавам, с останалите няма смисъл дори да се разговаря, те са си облъчени по рождение, за което ще стане дума после! :)


Идилия, идеше ми да поседна и да прекарам целия ден тук.

Вторият Лозенски манастир се намира по изградената до него Лозенска екопътека. В днешно време Лозенският девически манастир е действащ и е обитаван от две монахини, послушницата Кристина и стогодишната игуменка майка Доменика.

Лозенски манастир "Свети Спас". По пътеката се засякохме с Алекс. От тема на тема, бързо стана ясно, че имаме доста общи интереси и се надявам в скоро време да реализираме някой планински преход. Поздрави!

Естествено, по-късният вече час и факта, че е неделя, бяха започнали да генерират бесните неделни тълпи. Побързах със снимките. Джипове, мирис на скара, догарящи цигари по пътеките, обичайните заподозрени.

Цветна идилия - обожавам пролетните цветя в манастирските дворове и вписващите се сгради на преден план. Дори за миг след цял ден бягане по пътеките, успявам да се презаредя. :)


Пролетната зеленина няма аналог. 

Германски манастир Св. Иван Рилски. Следващото освежено, напудрено и комерсиализирано място. Трудно намерих къде да паркирам. Знаех, че по-късно през деня забавата с търсене на паркоместа ще ескалира до лудост, но няма лошо. Нека има оборот. Тези джипове и поповете с ланците, нали трябва и те да се хранят! :)




Находката - котка с бебета в цветна градина, с транзитно преминаващ поп, не се среща всеки ден. Идилични са светите места. От една страна е забавно да се прескачаш с хората, от друга някой те дебне, че снимаш. Фотографските неволи един вид. Доста усилия ми бяха нужни, избегнах хубави композиции, заради масираната инвазия от хора днес. Това беше едно от силно посещаваните в района места.

Дотук добре. Движа се по план, а планът може би щеше да се окаже изпълним, въпреки че цялото това тичане взе да ми изцежда силите. Преминах скоростно през лудницата наречена Панчарево на път за Кокалянски манастир "Св. Архангел Михаил".

По пътеката. В манастирския двор ме очакваше съпротива, едно че пътеката качва рязко и трябваше да бягам по нея, ами и несговорчивия поп. Трудно успях да снимам, защото явно не навсякъде хората са разбрани, но все пак успях, с цената на малък панаир. Гората ме зарадва особено и поснимах доволно.

Кокалянски манастир Св. Архангел Михаил.




До скоро, както се казва. Повече надали ще се върнем... ;) Отче наш, който си на небето, как допускаш такива свирепи люде да стопанисват светите места...


На връщане по пътеката срещнах хора. Попитаха ме защо бягам, споделих им амбициозния си план. Изредих всички манастири и въпреки, че бяха от София, бяха чували само за малка част от тях.

Челопеченски манастир "Рождество Богородично".

Няколко маси в двора с хора. Пият, хапват, а аз влизам в двора с калните вече обувки. Те ме гледат странно, аз тях също... :) Не че съм броил, но имаше над 50 човека по големите маси. 

Имаше и навързани кучета, не особено дружелюбни, лаеха напред-назад. Направих справка с гпс-а. Показа ми, че съвсем наблизо е Горнобогровски манастир "Св. Георги Победоносец". Скоро излязох по черен път, за да захапя основния път до него. Колата заприлича, все едно излизам от мелница...

Горнобогровски манастир, въпреки близостта си до пътя, се оказа съвсем спокойно място. Без напрежение, без хора по маси. Посрещна ме тих възрастен човек. Много светлина и добрина струяха от очите му. Аз нали все снимам, а на повечето свети места е забранено, затова очаквах поредната порция овикване. Не би! Човекът ми разреши да снимам наоколо и посочи своите домашни животни. Поговорихме за нещата от живота, след което покарах лунохода по скапаните пътища към Кремиковци.





В Кремиковци скоро ще наподобява на Припят. Призрачни панелни блокове, свидетелстващи за физическия труд на обикновения човек в предприятие Кремиковци. Напълно запустяващо място в приказните гънки на планината, след разрухата последвала от приватизацията и разграбването на гиганта Кремиковци, създал работни места за десетки хиляди хора...

Стигнах с невредимо окачване, както споменах имам категория Л - правоспособност за управление на Луноход! В двора на светата обител какво да видя - маси, бири се разливат, кебапчета стърчат от чиниите, вика народа, "веселба" се вихри. Понякога съжалявам, че не мога да се насладя на подобни изживявания, а все търся, бягам, снимам и мисълта ми е запълнена с куп други неща, чужди на "нормалното" ежедневие.

Кремиковски манастир "Свети Георги". Подреден двор, уникално архитектурно наследство!

Не намерих уредника, въпреки че го търсих панически под дърво и камък, да ми се скара и да ме навика едно хубаво, че ще снимам в църквата. Тъкмо се разочаровах, че ще снимам без да се крия, ама лютите люде в църквата само това и чакаха, че като ме надушиха, че като се разлаяха гледайки ме накриво, че снимам, въпреки упоменатата на табелите забрана. Направиха ми забележка не веднъж, ама какво се месите бе хора, не сте си у дома. Направо! И вие сте простосмъртни! Върнах им солидна порция погледи и да си гледат работата. Някога и въздух да се забрани да се диша! Че то, около София си е едно радиационно поле. Повечето посетители се смахват от изпаренията, че да се правят на отворени. Хвърлят си фасовете демонстративно пред храма, а вътре плачат имайки претенции, че са вярващи, блудните люде... Идилия е, знаех си, че този грандиозен проект ще ме срине и физически, и психически. Не стига, че навъртях 700 километра, а и тази радиация наоколо. Светкавицата разбирай пречела на иконите. Ми как, то да не би прилепите да виждат светкавиците, че те са слепи животинките, ама и по пещерите е забранено да се снима! Заблудени хора!

Сеславци е близо. Квартал, над който, като че ли забравен от Бога и далеч, и далеч от изкривената цивилизация, сякаш от вярата, макар и в разруха, се крепи във времето Сеславски манастир "Св. Николай Мирликийски". Гледайки снимки, очаквах много от това свято място. Уви, всичко беше покрито с решетки, а автентичността, която очаквах да срещна, беше останала назад в отминалите времена. Обособена беседка, пейки, каменни пътеки.....

Надникнах през запечатаните прозорци. Разрухата вътре. През оградените прозорци в разруха, паяжини, прах и миризма на изгнил гредоред, стенописите, като че ли напук оцеляваха, криещи от поглед последиците от човешката намеса.







Много трябва да побързам с посещенията по подобни места. Отиващите си места са на път да се превърнат в циркове и бунища, където се носи мирис на скара и тютюн. Имах доста часове и въпреки влошаващото се време бях почти успял. Оставаше ми Обрадовски манастир "Св. Мина" с прочулата се в последно време икона там.





Разочарование. Тълпи, автобуси, джипове, беседки отрупани с храна. Все пак облачността ме компенсира. Задаваше се буря. Снимах и побегнах към колата с последните си сили, докато небето напираше да се излее с все сили върху неверниците. :) Зареден с гледки и кадри в картите с памет, успях. Настаних се, където щях да прекарам следващата седмица. В очакване на обучение успях да си почина, въпреки че интересното тепърва предстоеше. Все си обещавам да намаля темпото и миг по-късно главата ми е генерирала поредната порция, в която се забърквам...

1 коментара:

  1. Много коментари ми дойдоха на акъла, но ще кажа само за светкавицата в пещерите :) Увреждала била скалните образувания, а същите са подложени на 24/7 облъчване от киловатови халогенни прожектори, осветяващи пътеките за милярдите туристи.

    ОтговорИзтриване