понеделник, 18 май 2015 г.

Софийска епархия - Част 2

   Аналогично на първата публикация и тук ще дискутираме светите места в Софийската епархия. Нямаше никакво обяснение да продължа с обиколките в района, но съдбата се намеси и Жоро ме изрита една вечер от хотела, в който бях отседнал, та така налазихме масирано околните възвишения в следобедните часове. Час пик... Попаднахме в задръствания, извършихме нелек офроуд до част от манастирите, стигнахме по тъмно до последните обекти, като се наложи и да бутаме колата му, защото горивото свърши насред път. Добре, че бяхме на два километра от бензиностанцията, стигайки там без много усилия, поради наклона на пътя в наша полза. Изравнихме резултата! После пихме Кока Кола с бургери в студентски град, видях що за учени-психопати се разхождат по улиците, пилят гуми и хвърлят бутилки от жилищните балкони. Прекръстих се неведнъж, това са хората от бъдещето, страшното и тъмно бъдеще, в което синчетата с ланците ще станат вишисти и недай си боже - управители и директори.

Боянската църква - изключително напарфюмирано място. Нови цигли, варосани зидове, присъствие на виещи, събиращи по 10 лв. за вход под предлог, че видиш ли, архитектурното наследство... по Юнеско...

Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“.


Подреден, поддържан, чист и празен двор ни изненада тук.




Минахме транзитно покрай квартал Симеоново и Черква "Св. Архангел Михаил".


Завидни умения ми бяха нужни за да снимам в затворената вече за посещение, поради късния час църква.

Бистрица. С информация за два манастира там, останах изненадан от цветовия спектакъл, който добре се вписа като компенсация, след задръстванията и изнервените шофьори.

Бистришки манастир "Света Петка".


Доста усилия, труд и въображение са нужни, за да се постигне подобен резултат. Овошките, уханните цветни градини, добре поддържаните сгради.

Бистришки манастир "Свети Йоаким и Анна".


Дискутирахме с Жоро казуса кое е първо - манастира или вековните дървета. Според мен доста сгради са издигнати и сринати във времето, докато тези величествени дървета израснат до това състояние!

Панчаревски манастир, или още известен като Урвички манастир "Свети Николай Летни". Ако човек не знае за отбивката водеща до подножието му, няма никога да предположи, че на това скътано в ждрелото място има манастир. Няма табели и друг ориентир, който да подскаже за съществуването му. Едно куче ни изкара акълите, втурвайки се в тъмнината към нас, добре че беше дружелюбно...Тук пристигнахме в рог тъмнина. Импровизирания статив и въображението ми се изляха в следващите няколко кадъра, които бяха последни за този ден.

Рузрушаващата се с времето църква и пролетната зеленина. Манастирът е част от  "Софийската Мала Света гора" и е бил един от най-големите манастири, около София. Заедно с крепостта Урвич, крепостната черква-манастир "Свети Илия" и  Кокалянския манастир образуват Урвичкия крепостен комплекс.


Толкова от тази бонус вечер. Успяхме да се запишем на приятни места. Горивото ни обаче свърши и докато бутахме автомобила по лекия наклон към Панчарево, той се засили до такава степен, че помислих как няма да можем да влезем в него, догонвайки го... С изправени коси стигнахме бензиностанцията, заредихме и отпрашихме към радиационното поле, около Студентски град. Предстои още по-интересната трета част от поредицата Софийска епархия, а за който е интересно, ето и Софийска Епархия Част 1. До скоро! Молете се, вярвайте и избягвайте манастирите, около София в съботно-неделните дни! ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар