петък, 8 май 2015 г.

Връх Вейката - най-южно разположената точка на Република България

Връх Вейката и рид Гюмюрджински снежник


   Връх Вейката разглеждан от географска гледна точка, е най-южно разположеният обект в Република България. Поради местоположението си, отдалечеността от близките селца и дивия граничен терен, еднодневният преход дотам е нелека задача. С тръгване в три сутринта, решихме да се пробваме и да го изкачим. В цялата схема с тези пътувания, преходи... винаги има, имало е и ще има много неизвестни. Сега, в очертаващия се дълъг и горещ пролетен ден, доста злини и непредвидени ситуации ни пресякоха път, като черните котки! Слънчасахме, денят беше задушен и с лоша за снимки светлина, а на всичко отгоре колата цял ден се държа като необуздано магаре и трябваше през пет минути да спирам, където ми падне по тесните родопски пътища, за да ремонтирам някакви дребни неща, докато слънцето и жегата от двигателя ми доразказваха играта... Всичко това ми напомня, че понякога нещата просто не вървят и каквото е решено, това ще се случи.

Стартирахме в свежест с приятните уханни билки малко над граничното село Горно Къпиново. Някога граничната застава с пустеещи помещения, пътя за хижа Хвойнова поляна и сивия Ветеран на паркинга! :)

По пътя. 

Друг ветеран, който вероятно макар и изгнил, върши безотказна работа за поддържането на граничния път. До хижата води няколко километрова отсечка, която беше добре поддържана, личеше намесата на верижната машина и трудещите се в неблагоприятните планински условия хора.

Село Горно Къпиново сгушено сред планинските хребети и меките утринни лъчи. Недоспали, прозявайки се, се понесохме с уханните треви и пролетни цветя към нашата си цел - връх Вейката.

Често спирахме. Пролетта генерира много красота.

Стигнахме маркираната гора. Стотици маркирани дървета... Снимах много, но май не успях да харесам нищо конкретно, а и светлината. Тази светлина щеше да ни мъчи цял ден. :)

Хижа Хвойнова поляна. Сгушена е сред вековните гори на резерват Гюмюрджински снежник, до нея в езеро Хвойнова поляна поскърцват в пролетен танц десетки жаби.

С поддръжката на пътя дотук. Нагоре става абсолютна дивотия. Дървета, храсти, цветя, нападали камъни, са превзели планинския в миналото път.

И ето ни, на граничната брада. Слънцето напичаше безмилостно и скоро яката щяхме да слънчасаме. Трудно е човек да ходи десетки километри слънчасал. Симптоми като главоболие, гадене и т.н. скапват психиката и физиката, и далеч не е приятно да се движи така... 

Село Горно Къпиново в ниското.

По граничната бразда. Доста усилия ни бяха нужни да кацнем на връх Трите извора. Добре е, че тук, пътеката влиза в гората и подсича леко граничното било. Прохладата зареди временно батериите. В далечината, в Гърция и чукарите на Гюмюрджински снежник. 

Гюмюрджински снежник е дълъг и широк рид, който се простира от изток на запад, на около 30км. в дължина. Ширината му достига 15км. Северно, на българска територия, склоновете му са полегати и дълги и се спускат към горното течение на река Върбица. На юг се издига като стена над Гюмюрджинската-Комотинска ниина. По пирамидите на билото преминава държавната ни граница с Гърция.

Гледката от връх Три кладенци е приятна, дори впечатляваща. Сурови скални маси контрастират особено интересно със свежата зеленина. Мащабите са неописуеми!






Първият по-остър връх е Три кладенци, откъдето подсичайки в гората излязохме до тук.

На връх Вейката - най-южно разположената точка на Република България.





Слязохме към село Горно Къпиново по рид отделящ се северно от връх Трите извора през дивите гранични гори. Жегата беше станала непоносима. В хижа Хвойнова поляна се бяха заредили джипове и съботно-неделни туристи! :) Празнуваха Гергьовден, завидяхме нелеко! :)Но си взехме дозата с изкачването на връх Вейката и поехме към друг интересен обект над село Устрен - крепостта Устра. Следващите няколко часа бяха белязани с доста главоболия, но все пак успяхме...

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар