Връх Вейката и рид Гюмюрджински снежник
Връх Вейката разглеждан от географска гледна точка, е най-южно разположеният обект в Република България. Поради местоположението си, отдалечеността от близките селца и дивия граничен терен, еднодневният преход дотам е нелека задача. С тръгване в три сутринта, решихме да се пробваме и да го изкачим. В цялата схема с тези пътувания, преходи... винаги има, имало е и ще има много неизвестни. Сега, в очертаващия се дълъг и горещ пролетен ден, доста злини и непредвидени ситуации ни пресякоха път, като черните котки! Слънчасахме, денят беше задушен и с лоша за снимки светлина, а на всичко отгоре колата цял ден се държа като необуздано магаре и трябваше през пет минути да спирам, където ми падне по тесните родопски пътища, за да ремонтирам някакви дребни неща, докато слънцето и жегата от двигателя ми доразказваха играта... Всичко това ми напомня, че понякога нещата просто не вървят и каквото е решено, това ще се случи.
Стартирахме в свежест с приятните уханни билки малко над граничното село Горно Къпиново. Някога граничната застава с пустеещи помещения, пътя за хижа Хвойнова поляна и сивия Ветеран на паркинга! :)
По пътя.
Друг ветеран, който вероятно макар и изгнил, върши безотказна работа за поддържането на граничния път. До хижата води няколко километрова отсечка, която беше добре поддържана, личеше намесата на верижната машина и трудещите се в неблагоприятните планински условия хора.
Село Горно Къпиново сгушено сред планинските хребети и меките утринни лъчи. Недоспали, прозявайки се, се понесохме с уханните треви и пролетни цветя към нашата си цел - връх Вейката.
Често спирахме. Пролетта генерира много красота.
Стигнахме маркираната гора. Стотици маркирани дървета... Снимах много, но май не успях да харесам нищо конкретно, а и светлината. Тази светлина щеше да ни мъчи цял ден. :)
Хижа Хвойнова поляна. Сгушена е сред вековните гори на резерват Гюмюрджински снежник, до нея в езеро Хвойнова поляна поскърцват в пролетен танц десетки жаби.
С поддръжката на пътя дотук. Нагоре става абсолютна дивотия. Дървета, храсти, цветя, нападали камъни, са превзели планинския в миналото път.
И ето ни, на граничната брада. Слънцето напичаше безмилостно и скоро яката щяхме да слънчасаме. Трудно е човек да ходи десетки километри слънчасал. Симптоми като главоболие, гадене и т.н. скапват психиката и физиката, и далеч не е приятно да се движи така...
Село Горно Къпиново в ниското.
По граничната бразда. Доста усилия ни бяха нужни да кацнем на връх Трите извора. Добре е, че тук, пътеката влиза в гората и подсича леко граничното било. Прохладата зареди временно батериите. В далечината, в Гърция и чукарите на Гюмюрджински снежник.
Гюмюрджински снежник е дълъг и широк рид, който се простира от изток на запад, на около 30км. в дължина. Ширината му достига 15км. Северно, на българска територия, склоновете му са полегати и дълги и се спускат към горното течение на река Върбица. На юг се издига като стена над Гюмюрджинската-Комотинска ниина. По пирамидите на билото преминава държавната ни граница с Гърция.
Гледката от връх Три кладенци е приятна, дори впечатляваща. Сурови скални маси контрастират особено интересно със свежата зеленина. Мащабите са неописуеми!
Първият по-остър връх е Три кладенци, откъдето подсичайки в гората излязохме до тук.
На връх Вейката - най-южно разположената точка на Република България.
Слязохме към село Горно Къпиново по рид отделящ се северно от връх Трите извора през дивите гранични гори. Жегата беше станала непоносима. В хижа Хвойнова поляна се бяха заредили джипове и съботно-неделни туристи! :) Празнуваха Гергьовден, завидяхме нелеко! :)Но си взехме дозата с изкачването на връх Вейката и поехме към друг интересен обект над село Устрен - крепостта Устра. Следващите няколко часа бяха белязани с доста главоболия, но все пак успяхме...
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар